Определение № 1941 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1941 гр. София, 16.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000500979 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9684/02.04.2026 г. по описа на САС, депозирана от М. Д. Д. против определение № 5393/09.03.2026 г. по гр.д. № 13502/2023 г. на СГС, с искане същото да бъде отменено. Сочи се, че определението било постановено от незаконен състав, тъй като съдия К. М. си била давала отвод по други дела на М. Д.. Написаното то нея не било и вярно.Жалбоподателят доказал пред първата инстанция, че няма доходи и имущество, освен инвалидна пенсия, поради което отказът да бъде освободен от държавна такса е незаконосъобразен. Видно било от попълнена декларация, че инвалидната му пенсия е в размер на 609.60 лева и няма никакви трудови доходи, а от решение на ТЕЛК, че страда от онкологично заболяване и не може да заплати определената му държавна такса в размер на 5000 лева.

Служебно са изискани справки от НОИ и НАП относно осигуряването на жалбоподателя за 2025 г.

На жалбоподателя е дадена възможност да представи нова, коректно попълнена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която включително да бъдат посочени дружествата, в които изпълнява функциите на управител или член на Съвет, както и доказателства, че изпълнява тези функции безплатно.

На 07.05.2026 г. М. Д. е представил нова декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, попълнена към 30.04.2026 г.

Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените доказателства, намира следното: гр.д. № 13502/2023 г. на СГС е образувано по искова молба на М. Д. Д. против СРС с искане за изплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. С разпореждане от 05.02.2026 г. исковата молба е върната, като на 17.02.2026 г. М. Д. е подал частна жалба против посоченото разпореждане. С разпореждане от 18.02.2026 г. са му дадени указания да представи доказателства за заплатена държавна такса в полза на СГС в размер на 7.67 евро. В дадения срок, на 05.03.2026 г. М. Д. е представил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса.

1

С определение от 09.038.2026 г. СГС е оставил искането без уважение, като е намерил, че представената декларация е непълна и не са посочени участията на М. Д. в търговски дружества като управител и член на Съвет, както и като съдружник.

Липсват данни за постоянна необходимост на средства за лечение и др., вкл. е взет предмет ниския размер на държавната такса.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем съдебен акт и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна предвид следното:

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда възможност съдът да признае невъзможност за заплащане на държавна такса и разноски по отношение на физическо лице. За да направи това, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на държавната такса.

Въпреки че според представената пред настоящата инстанция декларация по чл.

83, ал. 2 ГПК и справката от НОИ М. Д. получава само инвалидна пенсия в размер на 170 евро и не притежава никакво имущество, вкл. чрез своята съпруга, като се издържа от средства на роднини, при справка в търговския регистър се установява, че М. Д. е едноличен собственик на капитала на дружеството „Д. Арт Дизайн“ ЕООД, ЕИК 207832101, регистрирана през май 2024 г., има регистриран едноличен търговец, който е действащ, както и че молителят е управител или член на управителния орган на множество други дружества. Наличието на собственост в търговско дружество и управлението на други такива предполага доход и възмездност на управителните функции. Доходът действително не може да се предполага, но самият факт на непълна декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК представлява пречка пред доказването на невъзможност за заплащане на държавна такса.

От друга страна, липсват данни и доказателства за провеждано постоянно лечение от жалбоподателя и разноските за това лечение.

В същото време дължимата се по делото държавна такса е по частна жалба и е в размер на 15 лева, който размер е толкова нисък, че сам по себе си не може да обоснове липса или възможност за достъп до правосъдие.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не е доказал невъзможността си да заплати държавна такса от 15 лева и искането му за освобождаване от внасяне на същата е неоснователно. Още повече, защото, както бе посочено, видно от представената пред САС декларация е непълна, което недобросъвестно поведение на жалбоподателя само по себе си е основание за отказ от освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Воден от изложеното, Апелативен съд София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 9684/02.04.2026 г. по описа на 2

САС, депозирана от М. Д. Д. против определение № 5393/09.03.2026 г. по гр.д. № 13502/2023 г. на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3