Решение № 154 от 23.06.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Тетевен, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100247 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск И. Т. П., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. ххххххххххх чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано винаги от двама управители: Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване на недължимост, съответно прогласяване на Нищожност на договор, алтернативно въз основа на нищожни клаузи, включени в него, обективирани в Договор за потребителски кредит № *********** от 07.09.**** г. като противоречащи на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Излага се от ищеца, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 542/2024 г. на РС - Тетевен ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумите:

4249.90 лв. неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *********** от 07.09.**** г. ведно със законна лихва от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 84.04 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

Ищцата сочи, че уговорката за ГПР в процесния договор е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 и чл. 146 от ЗЗП и нарушава и изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК.

Счита, че по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР се формира но нормативно установен алгоритъм и изразява всички общи разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК като процент от общия размер на предоставения кредит.

Заявява, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, което е основание тази клауза да се квалифицира като неравноправна - така решение по дело С453/10 на СЕС и решение от 10.06.2023 г. по дело С- 609/19г. на СЕС (т. 55 и т. 56). Счита, че 1 подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Ищцата сочи, че с решение от 21 март 2024 г. по дело С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, С - 714/22, СЕС дал отговор на поставения от Софийски районен съд въпрос дали услугите „Факс“ и „Флекси“ попадат в рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на член 3, буква и). СЕС сочи че, чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива (2008/48) следва да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на ГПР в договор за кредит, сключен между търговец и потребител - кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на ГПР в договора за кредит и националният съд следва да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на ГПР в договор за потребителски кредит. Според СЕС, член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/ 48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница - така съображения по т.

47 - 56 и диспозитива на решението.

На следващо място в исковата молба се сочи, че в договора за потребителски кредит №° *********** от 07.09.**** г. неточно и подвеждащо кредиторът разписал ГПР, без в него да включи разходът за възнаграждение закупена допълнителна услуга „Фаст“ и разходът за възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“.

Сочи, че страната е поела задължението да заплати допълнително възнаграждение на кредитодателя за оказване на действия, които обслужват единствено интересът на страните но договора за кредит и касаят условията й изпълнението му, а именно: 1. приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитодателите, без закупена услуга „Фаст“ - чт. 15.1 от ОУ; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски чл. 15.2.1 от ОУ; 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски - чл. 15.2.2 от ОУ. 4. възможност за смяна на дата на падеж - 15.2.3; Тези действия са изцяло свързани с усвояването и управлението на кредита, т.е. те са част от основната престация по договора, поради което с тях потребителят не получава някакво различно и допълнително благо. Счита, че оказваните четири услуги по пакета не са с допълнителен характер, тъй като са свързани изцяло с основната престация по договора, която го характеризира като съглашение за потребителски кредит, докато законодателят при формулиране на понятие то по пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита“ и изключвайки от приложното му поле допълнителните услуги, които не са задължително условие за получаването на кредита е имал предвид, такива услуги /за откриване на разплащателна сметка, за сключване на застраховка и др./, които не съставляват съществените елементи /essentialia negotii/ на кредитната сделка. Уговореното възнаграждение за предоставяне на квалифицираните от кредитора като допълнителни услуги за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит е за възмездяване на действие, свързано с усвояване на кредита, а останалите услуги - на действие, свързано с неговото управление.

Сочи, че по аргумент от чл. 22 от ЗПК клаузите за ГПР и ГЛП са част от задължителното съдържание на договорите за потребителски кредит и недействителността на които има за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка.

По силата на чл. 23 от ЗПК, когато кредитното правоотношение не е породило валидни правни последици, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, което ищцата е сторила, като общо погасената от нея сума е в размер на 4840лв.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. Т. П., ЕГН 2

********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. ххххххххххх не дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, кв.

Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7 заплащане на сумата от 4249,90 лв. неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *********** от 07.09.**** г., ведно със законна лихва от 30.05.2024 г., до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 84.04 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от дружеството ответник „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, чрез пълномощника им И.

Т. - Юрисконсулт. Оспорва предявената искова претенция, като заявява, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл.

414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение), настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.

Ответната страна заявява, че обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит от дата 07.09.**** г. и твърденията на ищеца за това, че процесната клауза от договора е недействитЕ., поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ. Ответникът оспорва претендираното право и предявения иск от ищеца. Прави възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски. Претендира сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че на 07.09.**** г. И. Т. П., сключила Договор за потребителски кредит, по силата на който изтеглила кредит в размер на 5 000 лева. Срокът за издължаване на кредита е 36 месеца. В т. 6 от договора бил посочен лихвеният размер, като бил определен годишен лихвен процент, в размер на 41.00 %, ГПР в размер на 48.75 %, лихвен процент на ден 0.11 % и дължима сума по кредита 8 765.02 лева. На следващо място били предвидени и допълнителни пакети от услуги, като допълнителна услуга „Фаст“ на цена от 2 000.00 лева и допълнителна услуга Флекси“ на цена от 2 500.00 лева.

На следващо място със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 542/2024 г. на РС - Тетевен ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество сумите:

4249.90 лв. неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *********** от 07.09.**** г. ведно със законна лихва от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 84.04 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. с Разпореждане № 1722 от 18.06.2024 г.по ч.гр.д. № 542/2024 г. на РС – Тетевен съдебният състав е отхвърлил частично заявлението по чл. 410 от ГПК на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, като е уважил единствено претенцията за дължима главница, в остатъчен размер, след приспадане на направените погашения от страна на длъжника, в размер на 750.10 лева. Цитираният съдебен акт е обжалван от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 с частна жалба пред въззивната инстанция. С Определение № 566 от 24.07.2024 г. постановено по в.ч.гр.дело № 401/2024 г. по описа на ОС – Ловеч, изцяло е потвърдено обжалваното Разпореждане на РС - Тетевен, като правилно, с изложени подробни мотиви за дължимостта, единствено на главницата по процесният договор за потребителски кредит.

3

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че размерът на годишният процент на разходите, без стойността по допълнителните пакети с услуги е 49.65 %, ако в него се включи сумата за допълнителен пакет „Фаст“, на стойност от 2000.00 лева и „Флекси“ на стойност от 2500.00 лева, то ГПР нараства до 116.33 %. На последно място експертът сочи, че ищцата е внесла сума в общ размер на 750.10 лева по кредита, с подробна разбивка, какво е погасила по пера от договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сума в общ размер на 4383.94 лева, представляваща 4249.90 лв. неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *********** от 07.09.**** г., ведно със законна лихва от 30.05.2024 г., до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 84.04 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 542/2024 г. на РС – Тетевен.

Изложените в искова молба фактически твърдения и представени писмени доказателства, дават основание на съда да приеме, че по сключения договор наследодателя на ищцата има качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1, във вр. т. 35, вр. т. 14 от ЗЗП.