Решение № 272 от 16.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Бургас, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100500280 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на "Мелница Карнобат 2006“ – АД – ответник в първоинстанционното производство, против Решение №285/30.12.25г., постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№1114/24г., с което въззивното дружество е осъдено да заплати на А. В. А., сумата от 25000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди настъпили в резултат на трудова злополука настъпила на дата 06.06.2024 година, ведно със законната лихва върху същата сума, начиная от датата на извършеното увреждане респ. от датата на настъпилата трудова злополука – 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане, сумата от 2375 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по делото, а на Държавата, чрез Районен съд Карнобат - общата сума от 1350 лв. включваща сумата от 1000 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения иск, както и сумата от 350 лева, представляваща разноски за вещо лице, както и държавна такса от по на 5 лв. за издаването на всеки изпълнителен лист за горепосочените суми. Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

На първо място оплакванията на въззивника са за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба – в обстоятелствената част е посоченн размер на обезщетението 20000 лева, а в петитума – 25000 лева, което противоречие съдът не е отстранил, а е присъдил сумата от 25000 лева – свръх – петитум.

На следващо място, въззивникът излага съображения по отношение на 1 критерия за справедливост, съобр. нормата на чл.52 ЗЗД и ППВС №4/23.12.1968г., за да обоснове извод, че съдът не е аргументирал размера на присъденото обезщетение.

Според въззивника, не са отчетени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, съобразно показанията на свидетеля – очевидец Й. М. – в тази връзка излага фактически твърдения и прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца съобр. чл.201, ал.2, т.1 КТ и излага съображения, че същото не е преклудирано, т.к. производството по делото се е развило при нередовна искова молба.

На последно място въззивникът излага съображения, с които оспорва изводите на съда, относно времетраенето на оздравителния и възстановителния процес, съобразно извършената съдебни – медицинска експертиза, извършена в досъдебното производство – излага съображения и оспорва изводите на съда, основани на показанията на заинтересувани свидетели.

Въззиваемия – ищец А. В. А., чрез адв. Вълева представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата, с който оспорва оплакванията на въззивника. По възражението за нередовност на исковата молба въззиваемият излага съображения, че съдът му е указал и той е отстранил своята техническа грешка при посочване размера на претендираното обезщетение. По възражението на ответника, касаещо размера на обезщетението, респ. - съпричиняване, въззиваемият заявява, че същото е преклудирано, т.к. ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, а се е опитал да преодолее този свой пропуск с подадено становище по доклада на съда.

Въззиваемият споделя изводите на съда, направени по отношение на настъпилата трудова злополука, призната за такава по надлежния ред. Излага съображения, че не следва да се ценят показанията на св.Й. М., дадени на досъдебното производство, както и там извършената съдебно – медицинска експертиза, предвид и това, че наказателното производство все още не е приключило. Излага съображения и споделя изводите на извършената по настоящото дело съдебно – медицинска експертиза. В заключение въззиваемият заявява, че съдът е присъдил обезщетение в съответствие с критериите за справедливост и съобразно показанията на свидетели, които имат най-непосредствени впечатления и наблюдения.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, подадена е в срока по чл.259 ГПК, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира, че от представените по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Г., съдът е установил, че страните по делото са в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от 08.08.2022 г., по силата на който ответникът изпълнява длъжността „общ работник в промишлеността“. В задълженията му влиза почистване на складови помещения, площадки около силозното стопанство и силоза, а при необходимост - почистването на силоза преди кампания за обгазяване. Съдът е установил безспорното между страните обстоятелство, че 06.06.2024 г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения – почистване с друг работник на клетка от силоз.

При изпълнение на задачата, ищецът се качил на стълба, която не била обезопасена надлежнно, поради което паднал на земята на ръката си. След падането бил закаран в болницата в гр. Карнобат, а оттам - в Спешно отделение на УМБАЛ гр. Бургас.

От приетите по делото епикризи и от показанията на свидетелите К. С. А. съпруга на ищеца и М. А. А. – дъщеря на ищеца, както и от извършената СМЕ, съдът установил претъпрените от ищеца травматични увреждания: счупване на долния край на раменната кост /хумерус/ радиален кондил и остеохондрална фрактура на трохлеата , счупване на главичката на лъчевата кост - капитулум радии както и луксация /изкълчване/ на дясната раменна става. На 07.06.2024 г. на ищеца била направена първата операция; на 12.04.24г. бил изписан от болничното заведение. През време на оздравителния процес ищецът посещавал неколкократно физиопроцедури и рехабилитация в гр. Карнобат, последвано от физиотерапия и рехабилитация в 2 болнични условия в УМБАЛ – Бургас в периода от 03.09.2024 г. до 10.09.2024 г. На 11.07.2024 г. ищецът бил хоспитализиран за рехабилитация и физиотерапия в СБР – Котел. Съдът установил, че в следствие на увреждането възстановителния процес на ищеца се забавил, получило се усложнение - значително ограничаване на движението на дясната лакътна става, което е наложило втора операция, извършена на 03.02.2025 г.

След втората операция настъпило и друго усложнение – остеолиза / стапяне / на част от радиалния кондил на раменната кост, поради което е възможно да се наложи и извършване на трета операция.

С помощта на СМЕ и от показанията на свидетелите А. и М А., съдът е установил, че в следващите 15-20 дни след първата операция ищецът е имал много силни болки, които в последствие намалели като интензитет, но за период 2-3 месеца след операцията останало чувство на болезненост при раздвижването на ръката на ищец. След втората операция ищецът е имал отново много силни болки в период от около 15-20 дни и по слаби такива постоперативни за следващите 2-3 месеца – в периода от месец февруари, март и април 2025 г. С помощта на СМЕ съдът установил, че в постоперативните периоди от 15-20 дни след операциите ищецът е бил затруднен във всекидневното си обслужване – хранене и тоалет; към датата на първоинстанционното производство ищецът изпитвал болки при натоварване , когато извършва по- тежка дейност. В периода на лечението и възстановяването освен че имал силни болки, ищецът се депресирал, изнервил и се карал постоянно със съпругата си, не можел да се грижи за себе - съпругата му го хранела, къпала и се грижила постоянно за него; ищецът не можел да спи въпреки, че пиел успокоителни и постоянно нервничел.

От представеното разпореждане № 5104-02-65 от 21.06.2024 г. на ТП Бургас към НОИ съдът е установил, че гореописаната злополука е приета за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО, като с експертно решение № 90728 от 07.02.2025 г. на ТЕЛК към Университетска Първа МБАЛ – София Св. Йоан Кръстител ЕАД, на ищеца е била определена 50 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, за срок от 1 година, считано до 01.02.2026г.

На осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

Бургаският окръжен съд, след служебна проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно чл.269 ГПК намира, че то е валидно и допустимо. При така установената фактическа обстановка, като взе пред вид становищата на страните и като съобрази Закона, Бургаски окръжен намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. И в тази им част, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение, по изложените във въззивната жалба оплаквания, следва да се каже:

Неоснователно е оплакването на въззивника, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба: в първоначалната исковата молба е имало посочената нередовност – ищецът е посочил различен размер на обезщетението, което претендира – 20000 и 25000 лева. Тази нередовност е констатирана от съда с Разпореждане №1739/03.12.24г. (л.17), връчено на ищеца на 05.12.24г. С молба вх.

№6524/09.12.24г. (л.22), ищецът е уточнил, че претенцията му е за обезщетение, в размер на 25000 лева.

По оплакването на въззивника, касаещо изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредите от страна на работника, поради груба небрежност, следва да се каже: съобразно разпоредбата на чл.131 ГПК, в едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба, ответникът следва да подаде писмен отговор, в който да изрази становище по допустимостта и основателността на иска, обстоятелствата, на които той се основава, възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Според нормата на чл.133 ГПК, ако ответникът не подаде отговор в установения срок, не вземе становище и не направи възражения, той губи 3 възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В настоящия случай ответникът е получил препис от исковата молба на 26.02.25г. Срокът за отговор, съобр. чл.60, ал.3ГПК е изтекъл на 26.03.25г. Отговорът по чл.131 ГПК е подаден по пощата (видно от клеймото на плика) на 28.03.35г. и входиран на 31.03.25г., следователно същият е подаден след срока и това обстоятелство следва да се приравни на липса на отговор. Това е констатирано от съда с Определение №246/16.04.25г. Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е въвел в процеса надлежно възражения срещу обстоятелствата, на които се основава иска, нито възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, в т.ч. и такива за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Поради това изложените в тази връзка доводи и твърдения не следва да бъдат обсъждани. Пропускът не може да се санира чрез подаване на становище по доклада на съда (л.65), в което да се наведат възраженията, които е следвало да се направят в писмения отговор на исковата молба.

Независимо от това първоинстанционният съд ги е разгледал и е изложил подробни съображения по тях.

Независимо от липсата на отговор, ответникът би могъл да заяви становище по размера, в който е уважен иска, респ. – да изложи оплаквания в жалбата в тази връзка.

Бургаският окръжен съд намира, че оплакванията са неоснователни.

Съобразно трайната съдебна практика, критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди, са свързани с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които носят обективни признаци – съобразяване на индивидуалните характеристики на пострадалия – възраст, пол и социален статус на увреденото лице; характер, степен и тежест на телесното увреждане; начин и обстоятелства, при които е получено; последици – наличие на трайни увреждания, инвалидност, загуба на функции; продължителността и степен на интензитет на физическите болки и страданията; нужда от операции, рехабилитация, медикаменти; понесени психически страдания и емоционален дискомфорт – страх, тревожност, депресия, социална изолация; продължителност на възстановителния процес – време, през което пострадалият е бил нетрудоспособен; нужда от помощ от трети лица; отражение върху нормалния ритъм на живот; влияние върху професионалната реализация и личния живот; наличие на трайни естетически или функционални дефекти – белези, деформации, загуба на крайници или сетивни органи и всички други съпътстващи обстоятелства, характерни за отделния случай; икономическата обстановка към момента на увреждането.