Решение № 5040 от 20.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5040 гр. С., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110120328 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Н. И. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л. 7“, бл.

711, вх. А, ет. 9, ап. 56, срещу „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, както следва:

По чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 03.09.2019 г., сключен между страните по делото във връзка с договор за паричен заем № ******** от 03.09.2019 г., сключен между ищеца и „И. А. М.“ АД;

По чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 133,52 лв. (след допуснато увеличение на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 26.02.2024 г.), представляващо недължимо платена сума по процесния договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху първоначално предявената главница от 10 лв., считано от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 03.09.2019 г. между него и „И. А. М.“ АД бил сключен договор за паричен заем, по силата на който последният предоставил на ищеца заем в размер на 1 000 лв. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица – поръчители, които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки. Сочи, че във вр. с чл. 4 от договора за паричен заем, на същата дата сключил с „Ф. Б.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по силата на което ответното дружество поело задължение да обезпечи 1 пред „И. А. М.“ АД задълженията на заемателя, а последният – да заплати на ответника възнаграждение, чието плащане било разсрочено заедно с месечната вноска по договора за заем, а „И. А. М.“ АД било овластено да приеме плащането на възнаграждението за ответника. Ищецът твърди, че е платил изцяло възнаграждението по този договор. Излага, че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на него, поради което действието му е предпоставено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, още повече че договорът за кредит и договорът за поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество, а кредиторът и ответникът са свързани лица, защото собственик на капитала на „Ф. Б.“ ООД е дружествотокредитор, поради което двете правоотношения следва да се разглеждат съвместно. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че изискванията на чл. 4 от договора за кредит са неотменими изисквания за получаване на кредита, като на практика потребителят е бил лишен от избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а към него са поставени изначално неизпълними изисквания. С оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е било сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „Ф. Б.“ ЕООД. Поради това изтъква, че разходът за потребителя по договора за предоставяне на поръчителство е сигурен за него и с невключването му в размера на ГПР са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство впоследствие подлежи на разпределяне като печалба на „И. А. М.“ АД.

Излага, че от съдържанието на договора е неясно кои точно разходи са включени в посочения ГПР и по какъв начин е формиран ГПР. Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като срещу заплащане на възнаграждението по него ищецът не е получил насрещна престация, защото в случай на изпълнение на ответното дружество, то има право на регрес срещу него за пълния размер на платеното, поради което просто задължението му ще бъде прехвърлено от едното на другото дружество, като се касае за свързани дружества.

Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а единствено допълнително оскъпяване на договора за заем, което обаче е уговорено по друго правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство надвишава половината от сумата по отпуснатия заем, с което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. Поради изложеното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е 2 недействителен, а платеното възнаграждение по него е недължимо. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответника нищожността на процесния договор за поръчителство, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 10 лв. – частично от 110 лв., представляващ недължимо платена сума по процесния договор за предоставяне на поръчителсто, ведно със законни последици. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът „Ф. Б.“ ЕООД оспорва основателността на предявените искове. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство се регулира не от ЗПК, а от ТЗ. Оспорва твърденията на ищеца, че той е нищожен като лишен от основание, като изтъква, че за длъжника сключването му е с цел избягване на неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията му по договора за паричен заем, а за ответника – с цел получаване на възнаграждение. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне, и изтъква, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по договора за паричен заем. Изтъква, че процесният договор е сключен доброволно от ищеца, като същият е възмезден предвид предмета на дейност на ответното дружество – сключването на гаранционни сделки. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че между Н. И. И. и „И. А. М.“ АД е бил сключен договор за паричен заем № ******** от 03.09.2019 г., във връзка с който между ищеца и ответника е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 03.09.2019 г., както и че ищецът е погасил задълженията си по кредита. Посочените обстоятелства са отделени с проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване. Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 26.02.2024 г. Ето защо и на основание чл.

153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Отделно от това, посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по ССчЕ.

Видно от приложения по делото договор за паричен заем № ******** от 03.09.2019 г., сключен между „И. А. М.“ АД като заемодател и ищеца Н. И. И. като заемател, „И. А. М.“ АД е предоставило на ищеца заем в размер на 1 000 лв. (чл. 2 от договора), за което обстоятелство договорът има силата на разписка (чл. 3, ал. 2 от 3 договора), тъй като в него заемателят изрично е декларирал, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума. Договорът е подписан от страните по него, като автентичността на подписите не е оспорена по делото, поради което съдът приема, че от същия се установява, че ищецът е получил сумата от 1 000 лв.

В чл. 2, т. 7 от договора е посочено, че общата сума, която заемателят се задължава да върне е в размер на 1 050,72 лв., която се състои от заемната сума и възнаградителна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) по заема от 40,00 % (чл. 2, т. 6 от договора) и годишен процент на разходите (ГПР) от 47,84 % (чл.

2, т. 8). Заемателят се задължил да върне заетата сума, заедно с договора възнаградителна лихва, на 12 седмични вноски, всяка от по 87,56 лв., в срок до 27.11.2019 г., на посочения в договора падеж на всяка вноска.

От представения по делото договор за заем (чл. 4 от същия) е видно, че в тридневен срок от сключването му, ищецът е длъжен да предостави на заемателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължение към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 2979,60 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от приложения по делото договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 03.09.2019 г., ответникът, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „И.

А. М.“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем (чл. 1, ал. 1 от договора). Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора в полза на гаранта „Ф. Б.“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 317,28 лв., платимо от потребителя разсрочено, на вноски от по 26,44 лв., на уговорените в договора падежни дати (чл. 3, ал. 1 от договора). „И. А. М.“ АД било овластено да приема плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта (чл. 2, ал. 3 от 4 договора).

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че действителният размер на годишния процент на разходите (ГПР) по процесния договор за кредит, като се отчете и предвидения в договора за предоставяне на поръчителство разход за поръчителство, е в размер на 1 210,76 %. От заключението се установява също така, че по процесния договор за предоставяне на поръчителство на 09.09.2019 г. в полза на ответника е платена сумата от 133,52 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесните договори със соченото в исковата молба съдържание и твърдените им пороци, а в тежест на ответника е да докаже наличие на валидни клаузи на процесните договори.