Акт № 1252 от 29.03.2013, Окръжен съд - Благоевград

Решение

Номер

259

Година

23.5.2015 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

04.24

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Любен Хаджииванов

Секретар:

Зорка Янчева

Емилия Присадова

Меденка Недкова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Меденка Недкова

Въззивно гражданско дело номер

20155400500089 по описа за

2015 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение№152/6.ХІ.2014год. постановено по Г.д.№.2/2011год. Златоградският районен съд е отхвърлил предявеният от М. И. Г.С.,БУЛСТАТ *,представлявано от главния мюфтия М. А. Х.,ЕГН* и М. Н. с.С.,Община З.,представлявано от С. Б. Х., ЕГН*,Ч. пълномощника им А.Ф. Е. срещу М. З. Т.,ЕГН*,Х. М. Т.,ЕГН*,и двамата от с.С.,Община З. и „. Н.“ЕООДГ.С.,ЕИК **, представлявано от управителя Й. Н. Х.,ЕГН* иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на основание изтекла придобивна давност върху недвижим имот с пл.№532,кв.46 по плана на с.С.,за който е отреден парцел ІІ-532,с площ около 13дка/с действителна площ 10.666дка/,при граници на имота:гробище с пл.№533,текстилна фабрика с пл.№536,път за Г.Неделино и Г.З.,като неоснователен и недоказан,като е осъдил ищците да заплатят на ответниците М. Т. и Х. Т. 3 360лв. съдебни разноски.

С определение№426/5.ХІІ.2014год. по Г.д.№.2/2014год. Златоградският районен съд е оставил без уважение искането на пълномощника на ищците А.Ф.Е. за изменение на решение№152/6.ХІ.2014год. по Г.д.№.2/2011год. на ЗРС в частта му за присъдените в полза на ответниците М. З. Т. и Х. М. Т. разноски в размер на 3 360лв. за адвокатско възнаграждение,като неоснователно.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу решението на Златоградският районен съд е постъпила от М. И. Г.С.,представлявано от главния мюфтия М. А.Х. и М. Н. с.С.,Община З.,представлявано от С. Б. Х.,Ч. пълномощника А.Ф.Е.,с оплаквания за незаконосъобразност-неправилно е тълкуван и приложен материалният закон,необоснованост-изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка и съществени нарушения на съдопроизводствените правила,тъй като искът е предявен като евентуален в производството по Г.д.№45/2007год. по описа на ЗРС,не е приет за съвместно разглеждане в това производство и е образувано отделно дело по него едва на 30.І.2011год.След като искът е предявен на 17.Х.2007год.,то съгласно разпоредбата на §2ал.1 от ПЗР на ГПК приложимия процесуален закон е ГПК/отм./.Поради което считат,че неправилно ЗРС е разгледал предявения иск по реда на чл.124 ГПК,а не по реда на чл.97ал.1 ГПК/отм./.Ето защо молят въззивният Смолянски окръжен съд да отмени решението на първоинстанционния съд,като незаконосъобразно и постанови ново решение по същество,с което да уважи предявените искове като приеме,че процесният имот е собственост на М. И. Г.С. и М. Н. с.С.,както и им присъди съдебните разноски по водене на делото в двете съдебни инстанции.

ЧАСТНА ЖАЛБА срещу определение№426/5.ХІІ.2014год. по Г.д.№.2/2011год. на Златоградски районен съд е постъпила от жалбоподателите М. И. Г.С.,представлявано от главния мюфтия М. А. Х. и М. Н. с.С.,представлявано от С. Б. Х., Ч. пълномощника А.Ф.Е. с оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и съществено нарушение за съдопроизводствените правила.Молят въззивният Смолянски окръжен съд да измени определението на ЗРС в частта за разноските на ответниците,тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно,а ДДС не се дължи.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ М. З. Т.,ЕГН* и Х. М. Т.,ЕГН*,и двамата от с.С.,Община З. Ч. пълномощниците им А.В.В. и А.С.Т. оспорват изцяло въззивната жалба,като неоснователна и молят Смолянският окръжен съд да потвърди решението на първоинстанционния съд,като законосъобразно и правилно,като им присъди съдебните разноски по водене на делото в настоящята съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.Оспорват изцяло и частната жалба,като неоснователна и молят Смолянският окръжен съд да потвърди определението на първоинстанционния съд,като законосъобразно и правилно.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „. Н.“ЕООДГ.С.,ЕИК **, представлявано от управителя Й. Н. Х. в законоустановения срок не подава отговор на въззивната и частната жалби,не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения срещу него иск.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното във въззивната жалба от жалбоподателите и техният П. А.Ф.Е.,становището на ответниците по жалбите и техните пълномощници А.В.В. и А.С.Т.,обсъди събраните по делото писмени доказателства,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,провери валидността,допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт,счита,че

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА!

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА!

За да постанови решението си ЗРС е приел за безспорно установено,че предявеният от ищците М. И. Г.С. и М. Н. с.С.,Община З. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК е неоснователен и недоказан,тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства,и заключението на СТЕ, не се установява ищците да са осъществявали спокойно добросъвестно владение върху претендирания имот през процесния 100 годишен период.Категорично от събраните по делото доказателства и заключението на СТЕ се установява,че след 1980год. и до две години преди завеждане на иска,ищците не са осъществявали владелчески действия върху процесния имот,поради което не са го придобили по давност,тъй като не е изтекъл в тяхна полза 10годишния давностен срок към датата на предявяване на иска.През този период 1980-2005год. имотът не е бил гробище и в него не са извършвани погребения. Гробище на с.С. е съседният имот пл.№534.Ищците са представили като доказателство за началния момент на давностното владение частично решение от 11.ХІ.1924год. по дело№24/1924год. по описа на Даръдеренския мирови съдия,в който процесният имот е записан като „поляна,гробища и храсталак от 29.1дка“ в с.Е. /сега с.С./,при съседи: В.,Г. б.,У. път/сега Неделински път/,Ч.,път,У. път.В записката от 22.VІ.1938год. за вписване на удостоверение№14/4.ІІ.1925год. този имот е записан със същите граници,но с площ 20.1дка.От заключението на СТЕ се установява,че по плана на с.С.,одобрен със заповед№86/20.ХІ.1962год. процесният имот е извън регулация.По плана на с.С.,одобрен със заповед№16/7.ІІІ.1978год. имот пл.№532 е записан като „гробища“,без да е посочен собственика му в разписната книга,а по плана от 1982год. този имот е преотреден като УПИ *-*,кв.* с площ 10.666кв.м.,в който са застроени метално хале с площ 2 238кв.м. и едноетажна масивна сграда с площ 8.4дка.Тъй като към решението от 1924год. няма скица на имота,вещото лице не е могло категорично да установи дали процесният имот пл.№532,кв.46 по действащия план на с.С. съвпада с имота,посочен в частичното решение от 11.ХІ.1924год. и записката от 1938год.,така,както твърдят свидетелите по делото.ЗРС е приел,че от свидетелските показания е установена идентичност само на две от границите на процесния имот-Неделинския път и Ч..Приел е,че идентичност между два имота с различна индивидуализация към различни периоди от време съществува,когато се установи,че те съвпадат по местонахождение и поне три от границите,като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност,достигащи до дам,откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост.Не се доказва и правоприемство между М. Н. с.С. и Д. м. в. общност,на която е признато право на собственост върху процесния имот с представените писмени документи-частично решение от 11.ХІ.1924год. на Даръдеренския мирови съдия,удостоверение№14/4.ІІ.1925год. и записка от 22.VІ.1938год.Ето защо ищците не могат да се ползват от тези писмени доказателства за собственост.ЗРС е приел,че наведените от ищците твърдения,че процесният имот не е бил държавна собственост,съгласно АДС№.46/25.VІІІ.1998год. на Областна администрация Г.П.респективно не е придобит от ответниците,е ирелевантно,тъй като предмет на доказване по предявения иск е дали ищците са собственици на имота,а не установяване на собствеността изобщо.По гореизложените съображения ЗРС е приел,че искът е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил като такъв.С решението е отхвърлено възражението на пълномощника на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от ответниците М. Т. и Х. Т. на пълномощника им А.С.Т. и го е присъдил изцяло,като с определение№426/5.ХІІ.2014год. по Г.д.№.2/2011год. ЗРС е оставил без уважение искането на пълномощника на ищците да измени решението в частта му за присъдените на ответниците разноски,като неоснователно.

Смолянският окръжен съд установи,че решението на първоинстанционният съд е валидно,т.е. постановено от надлежния районен съд,съобразно правилата на родовата и местна подсъдност,функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда,изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.То е и допустимо решение,като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.ЗРС е разгледал предявеният установителен иск за собственост по реда на ГПК,който е в сила от 1.ІІІ.2008год.В случая първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивната разпоредба на §2ал.1 от ПЗР на ГПК,съгласно която първоинстанционните дела,образувани по искови молби,постъпили до влизане в сила на този кодекс,се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанции.В случая е безспорно,че искът е бил предявен на 17.Х.2007год. като т.н. „инцидентен установителен иск по чл.118 ГПК/отм./ във връзка с чл.431ал.2 ГПК/отм./“,който не е бил приет за съвместно разглеждане с главния иск в производството по Г.д.№45/2007год. по описа на ЗРС,с протоколно определение от 27.І.2011год.А Г.д.№.2/2011год. по описа на ЗРС е образувано по искова молба с В.№209/31.І.2011год.Т.е. касае се за новообразувано,самостоятелно исково производство,след влизане в сила на новия ГПК.Поради което и съгласно §2ал.1 от ПЗР на ГПК исковата молба следва да се разгледа по реда на новия ГПК,който е влязъл в сила на 1.ІІІ.2008год.В този смисъл се е произнесъл и ВКС с определение№.5/3.VІІ.2012год. по ч.Г.д.№160/2012год. на ІІ ГО на ВКС,който е приел, че “доколкото е налице новообразувано исково производство пред първоинстанционен съд след датата 1.ІІІ.2008год.,то инициирания съдебен исков процес подлежи на разглеждане само и единствено по правилата на ГПК от 2007год. и да се поставя въпроса за приложимостта на отменения процесуален закон е недопустимо“.А и ЗРС,който се е съобразил с указанията на ВКС дадени с това определение,законосъобразно и правилно в цялото решение/мотиви и диспозитив/ разглежда действително предявеният положителен установителен иск за собственост на ищците.Допустимостта на предявения установителен иск по чл.124ал.1 ГПК и правният интерес на ищците са обусловени от заявените от тях противоправни действия на ответниците,които оспорват правото на собственост на религиозната общност.Както правилно е приел и ЗРС,според преобладаващата задължителна съдебна практика,допустим е установителен иск за собственост,дори когато имотът се владее от ответниците и поради това ищците са могли да предявят ревандикационен иск.Приема се,че ищците имат право да изберат каква форма на защита на правото на собственост да предявят.По гореизложените съображения въззивният съд счита,че решението на ЗРС е допустимо.

Решението на първоинстанционният съд е и законосъобразно и ще следва да се потвърди от СОС,като на основание чл.272 ГПК въззивният съд споделя изложените от Златограският районен съд подборни съображения,фактически и правни изводи,като в допълнение,с оглед съдържащите се във въззивната и частна жалби възражения и оплаквания приема следните съображения:

Предявен е бил положителен установителен иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК,при условие на субективно съединяване срещу ответниците М. З. Т.,Х. М. Т. и „. Н.“ЕООДГ.С.,с който ищците искат да бъдат признати за собственици по давностно владение с начало 1900год.,продължило повече от 100години,упражнявано явно,непрекъснато,постоянно и несмущаващо на имот с пл.№ *,кв. * по плана на с.С./с действителна площ 10.666кв.м./,при граници на имота:гробище с пл.№ *, текстилна фабрика с пл.№ *, път за Г.Неделино и Г.З..Ищците твърдят,че имотът служи за погребения,молитвена и културно-ритуална дейност през целия период на владение и стопанисване и досега,като в него ищците извършват оброчна и култова дейност.В подкрепа на исковата си претенция за собственост върху процесния имот ищците представят частично решение от 11.ХІ.1924год. по дело№24/1924год. по описа на Даръдеренския мирови съдия /Даръдере е старото име на Г.З./,с което мировия съдия Г. Н. признава правото на собственост на Даръдеренската мохамеданска вероизповедна община върху недвижими имоти,между които в с.Е./старото име на с.С./ под №* поляна,гробища и храсталак от 29.1дка,при съседи:В.,Г. б.,У. път/старото име на Г.Неделино/,Ч.,път,У. път и записка№13/22.VІ.1938год. за вписване на удостоверение№14/4.ІІ.1925год./ за правособственост на недвижими имоти,подадено по Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи,в който имота на Даръдеренска мохамеданска вероизповедна община в с./Е./С. е записан като „поляна,гробища и храсталак от 20.1дка при съседи:В.,Г. б.,У. път,Ч.,път,У. път.