Определение № 557 от 05.08.2026, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Гражданско дело 862/2026
- Вид
- Определение № 557
- Подписан
- 05.08.2026
- Състав
- Биляна Димитрова Коева
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 557 гр. Севлиево, 05.08.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20264230100862 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. Е. П. против П. Е. П. и Т. Е. П. установителен иск за прогласяване на нищожност на извършения от ищцата отказ от наследството на нейната майка – Я. Й. М..
В исковата молба се твърди, че ищцата направила отказ от наследството, оставено ми от *** Я. Й. М., ЕГН***, починала на *** г.в гр.С., който отказ бил надлежно вписан в особената книга на РС-Севлиево под №**/**** г., за което имало издадено Удостоверение поч.гр.д.№***/*** г.
Ищцата поддържа, че така извършеният отказ от наследство бил нищожен представляващ едностранно волеизявление с невъзможен предмет, поради факта, че преди извършването му предприела конклудентни действия които несъмнено доказвали, че вече е приела наследството на *** Я.М.
Горецитираните действия се изразявали в предприети от нея и *** П. Е. П. разпоредителни действия с недвижимо имущество - 8 броя ниви в землището на гр.А., което недвижимо имущество останало в собственост по наследяване след смъртта на *** Й. М. на *** Я. М., от което наследство се отказала ищцата.
Сочи, че на 18.06.2014 г. издавала пълномощно с нот.заверка на подписа от консулска служба на РБългария в гр.***, Г. на П. Е. П., с което го упълномощила да продава конкретно описани 8 броя недвижими имоти на *** Й. М. М. от гр.А.
Й. М. М. починал на *** г , за което имало издаден акт за смърт № **/*** г. на Община - С., като оставил за свои наследници Я. Й. М. - *** и М. Й. М. - К. – ***, тоест след датата на смъртта му, горецитираните *** получавали в дял неговото наследство, движимо и недвижимо.
Я. Й. М. починала на *** г., за което има издаден Акт за смърт № ***/*** г. на Община - С., като оставила за наследници ищцата - В. Е. П. , Т. Е. П. и П. Е. П. .
Отказът от наследство бил направен на *** г ., а упълномощаването към *** П. Е.
П. за извършване от нейно име на продажбата на недвижимо имущество, получено на *** Я. Й. М. от нейния *** Й. М. М. бил с дата *** г. или близо 4 години преди извършването на отказа от наследство, които действия недвусмислено доказвали, че с конклудентни действия по разпореждане с недвижимо имущество , намиращо се в патримониума на *** Я. Й. М. ищцата приела наследството оставено от ***, поради което така направеният по-късно отказ от наследство след извършено приемане на 1 същото се явявал нищожен, и следвало като такъв да бъде обезсилен от съда с неговия съдебен акт.
С разпореждане № 1297 от 19.06.2026 г., постановено по делото, съдът е оставил без движение исковата молба, като е указано на ищцата да обоснове правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за прогласяване недействителността на собствения й отказ от наследство.
С молба с вх. № 4449 от 28.07.2026 г. в изпълнение на дадените указания, ищцата е посочила, че липсвала друга възможност за „обезсилване“ на отказа й, освен това така щяла да си възстанови наследствените права върху имуществото, останало от ***.
Въз основа на изложените твърдения в исковата молба, съдът намира от правна и фактическа страна следното:
В правната доктрина и съдебната практика последователно се възприема разбирането, че предпоставка за допустимост на установителния иск /отрицателен или положителен/ е изискването за правен интерес от установяването, интересът от търсената защита е процесуална предпоставка на всички искове.
Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.
Съгласно константната и непротиворечива съдебна практика, за установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие.
Няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство ( т. 3 „д“ от ППВС № 7/73 г.).
Установяването на нищожността на отказа може да се извърши инцидентно в исковото производство, по което е релевирано възражение за отказ от наследство, чрез предявяване на инцидентен установителен иск или чрез възражение. В този смисъл са и Решение № 248/11.06.2012 г. по гр. д. № 470/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 310/9.04.2009 г. по гр. д. № 721/2008 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 179 от 30.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 157/2010 г., III г. о., ГК и много други.
В конкретния случай ищцата не попада в изключението визирано в Постановление № 7 от 28.XI.1973 г. на Пленума на ВС, а именно да е наследник, който не разполага с друг иск. Напротив, в уточнителната молба, ищцата поддържа, че иска да „възстанови наследствени права“ върху имущество на наследодателя си, което сочи, 2 че същата разполага, както с иск за делба/собственост и др. за това имущество, така и с възражение.
С оглед гореизложеното, така предявения самостоятелен иск за прогласяване на собствения на ищцата отказ от наследство се явява недопустим, поради което исковата молба подлежи на връщане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 3656/16.06.2026 г. по описа на Районен съд Севлиево, на основание чл.130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по г р . д . № 862 по описа на Районен съд Севлиево за 2026 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с частна жалба пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3