Решение № 1996 от 20.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1996 гр. Варна, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20213110115430 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба „Ц.“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: * срещу „Е. С.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от:

-7418.37 лв., представляваща заплатена такса пренос ниско напрежение, формирана както следва: 1663.98 лв. по фактура № 0105952649/ 07.08.2019 г.;

1541.90 лв. по фактура № 0105981004/ 09.09.2019 г.; 1464.28 лв. по фактура № 0106009089 лв.; 1472.12 лв. по фактура № 0106037137/ 06.11.2019 г.; 1276.09 лв. по фактура № 0106064953;

-1911.12 лв., представляваща заплатена такса достъп средно/ ниско напрежение, формирана както следва: 428.67 лв. по фактура № 0105952649/ 07.08.2019 г.; 397.23 лв. по фактура № 0105981004/ 09.09.2019 г.; 377.23 лв. по фактура № 0106009089 лв.; 379.24 лв. по фактура № 0106037137/ 06.11.2019 г.; 328.75 лв. по фактура № 0106064953, ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на месопреработвателно предприятие, находящо се в с. * *, общ. * *.

Дружеството е собственик на ТП (трафопост), тип „Б“ – 1 х 400 кVА, електропроводно отклонение 20 кV и кабелно захранване НН – 1 кв.

Границата на собственост между съоръженията на страните е определена като 1 мястото на прикачване на електропроводното отклонение за ВТП към електропроводното отклонение с. * * за електропровод 20 кV „П.“ до ТП № 3, с. * * с диспечерско наименование „Ц.“, където е монтирано СТИ, отчитащо потребените количества ел. енергия. Електрическата енергия, консумирана в имота на ищеца се пренася чрез кабелна линия средно напрежение 20 кV.

Кабелната линия и трансформаторния пост са собственост на ищеца, и през процесния период са поддържани от него. Посредством тези съоръжения имота на ищеца и сградите в същия са присъединени към електроразпределителната мрежа на „Е. С.“ АД. За процесния период, без основание, от страна на ответника са фактурирани такси за пренос и достъп ниско напрежение, които суми са заплатени от ищеца. Начислената от ответника такса за пренос за ниско напрежение, а не за средно, е в разрез с установените нормативни правила.

Ответникът – „Е. С.“ АД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на иска поради липса на надлежна процесуална легитимация на страните, а в условията на евентуалност – и за неговата неоснователност. Възразява относно нивото и начина на присъединяване на съоръженията, за в обекта, за мястото на монтиране на СТИ, а също и за вида на предоставените мрежови услуги. В рамките на разглеждания период не е налице нормативна възможност за освобождаване от задължението за заплащане на таксата за ниско напрежение. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендират се и разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от писмо от 30.06.1999 г. от „Е.“ – район В. Т., е разрешено ел. захранване на обекта на ищеца „* * * *“ в с. М. с., като ищецът е уведомен, че за целта следва за негови сметка и нужди да проектира, изгради и експлоатира мачтов трафопост 20/04 KV. В същото писмо се посочва, че въздушното захранване на предвидения за изграждане ВТП следва да стане посредством въздушно електропроводно отклонение от ел. проводното отклонение за с. М. с. на ел. 20 KV „П.“. В същото писмо е отразено, че за граница на собствеността да се счита мястото на прикачването на електропроводното отклонение за „ВТП“ към електропроводното отклонение с. М. с. на ел. 20 KV „П.“.

В становище от 03.10.2000 г. относно условията за присъединяване на обект към ел. мрежа, подписано от управителя на „Е. – Г. О.“ ЕАД, е посочено, че инвеститор за изграждане на съоръженията за присъединяване е потребителят „Ц.“ ООД гр. В. Т., а за граница на собствеността да се счита мястото на прикачването на електропроводното отклонение за „ВТП“ към 2 електропроводното отклонение с. М. с. на ел. 20 KV „П.“.

Видно от НА №*, том *, рег. №*, дело №*/*г. от * г., вписан в С. в. гр.

В. Т. с вх.рег.№*/ * г., ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с площ от * кв.м, представляващ парцел * от масив * по парцеларния план на стопанския двор на с. М. с., област В. Т., район „О.“, при граници: парцел *, масив *, парцел *, масив *, ведно с изградените върху този имот: производствен обект, представляващ месопреработвателно предприятие с обща застроена площ от * кв.м., както и трафопост със застроена площ от * кв. м.

На * г. от Д. к. е. в. р. е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07 за дейността „разпределяне на електрическа енергия“ на ответното дружество, с търговско наименование към него момент „Е. - п. М.“ АД.

На * год. между „Е. – П. М.“ АД и „Ц.“ ООД (потребител) е сключен договор за достъп към електроразпределителната мрежа относно стопански обект с аб. № *, кл. № *, находящ се в с. М. с., обл. В Т., срещу заплатена от потребителя цена. По отношение на този обект, на същата дата, между същите страни е сключен за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Видно от съдържанието на първото съглашение, между страните е постигнато съгласие относно понятието „достъп“ - правото за използване на преносната и/или разпределителна мрежа за пренос на електрическа енергия при условия определени в Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. В договора за пренос е прието консумираната активна електрическа енергия да се измерва със средства за търговско измерване, разположени в местата за измерване, определени в съответствие с действащото законодателство.

От заключението на вещото лице К.М. по съдебно-техническата експертиза, се установява следното: електрозахранване на абоната "Ц. "ООД в с. М. с. се осъществява чрез линия/ електропровод/ от ж.р. № 10 на въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) "П." - 20kV до трафопост 20/ 0,4kV, тип "Б" и след преобразуването на съответната апаратура монтирана в трафопоста, се подава напрежение на обектите му - 0,4kW; СТИ отчитащо доставяната на абоната ел. енергия е монтирано в група с токов трансформатор (ТТ) 300/5 в трафопост №3 на ниската страна - 0,4кV; доставянето на количеството електроенергия не се е измервало правилно; СТИ е трябвало да се монтира с напреженов трансформатор и токов трансформатор към високата страна на трансформатора или към Ж.Р. стълб, от който започва отклонението на средно напрежение към обекта; процесният обект е с разрешение за работа от 19.02.2003 г.; разрешение за ел. захранване на процесния обект в с. М. с. след изграждане на мачтов трафопост 20/0,4kV е дадено още на 30.06.1999 г.; на 03.10.2000 г. предоставено Становище за условията за присъединяване на обект към ел. мрежа: обект "* * * *" - "М. с." кв.* парцел * -стопанска 3 дейност, потребител 1; доставяната до трафопоста на процесния обект ел. енергия Ср. Н. се доставя по линията въздушно ел. проводно отклонение от ел. проводно отклонение за с. М. с. на 20kV "П."/ от Ж.Р. № 10 на BEX "П." 20kV до трафопоста 20/0,4kV тип Б/; трафопостта се намира в границите на имота на процесния абонат и е включен в описаният в НА № * от * г. недвижим имот; в случай, че СТИ се монтира на реалната граница на собственост, то тогава то ще отчита изцяло потребяваната от абоната ел. енергия, включително загубите от пренасяне и трансформиране; процесният обект може да работи само с напрежение до 0,4kV/ 380V/; не е възможно, а и е забранено за този тип обекти да се подава Ср.Н.

От заключенията на вещото лице П.И. по съдебно-икономическа експертиза, се установява следното: по издадените 5 бр. фактури, за периода от 07.08.2019 г. до 06.12.2019 г., са извършени плащания от ищеца „Ц." ООД, ЕИК: 814255218 за 14116,76 лв., както следва:№ 105952649 от 07.08.2019 г. с извършено плащане на 15.08.2019 г. на сума от 3178,62 лв., № 105981004 от 09.09.2019 г. с извършено плащане на 17.09.2019 г. на сума от 2954,26 лв., № 106009089 от 07.10.2019 г.с извършено плащане на 15.10.2019 г. на сума от 2784,25 лв., № 106037137 от 06.11.2019 г. с извършено плащане на 15.11.2019 г. на сума от 2791,03 лв. и № 106064953 от 06.12.2019 г., с извършено плащане на 13.12.2019 г. на сума от 2408,60 лв. общо за 14116,76 лв.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По отношение на допустимостта:

Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК, констатира, че предявения иск е процесуално допустим. Този извод се налага, до колкото процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. В случая, ищецът сочи, че е носител на материалното право, което е накърнено от ответника чрез възникналия между тях правен спор, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебно решение. В този смисъл легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на извършено от ищеца плащане към ответното дружество на цена за доставка на електроенергия и за пренос на същата по цени за ниско напрежение, без последната услуга да е осъществена предвид границите на собственост на електрическите съоръжения, представляващи кабелна линия 20 кV и трансформаторен пост, собственост на ищеца, които твърдения са достатъчни до обусловят извод за допустимост на инициираното исково производство.

По отношение на основателността:

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да 4 установи факта на извършено плащане към ответника на търсените суми.

В тежест на ответника е да установи наличието на основание за фактуриране на цената на пренос по разпределителната мрежа на ниско напрежение и остойностяване количеството потребена от ищеца ел.енергия по цени на ниско напрежение, а също и че процесния обект е присъединен към електропреносната мрежа на ниво ниско напрежение.

Не се спори, страните са съконтрагенти по договори за достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа.

Безспорно установен е, въз основа на данните от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, кредитирано като обективно и компетентно изготвено, и факта на извършено плащане на търсените суми от ищеца към ответното дружество.

На следващо място – установено по делото е, че ищцовото дружество е собственик на процесното съоръжение ТП.

Спорен между страните е въпросът за наличие на основание за ответника да получи начислените такси за услугите „достъп средно/ниско напрежение“ и „пренос ниско напрежение“.

Съгласно чл. 18б, ал. 3 Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ бр.59/ 28.07.2009 г., отм./ и чл. 26 ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ бр.64/ 17.08.2010г, отм. с ДВ бр.66/ 26.07.2013 г./ е въведено изрично задължение за потребителите на ел. енергия, присъединени към ел. разпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само цената на ел. енергията, но и също цената за достъп до ел. разпределителната мрежа и цената за пренос по ел. разпределителната мрежа. В този смисъл за потребителя е налице задължение за заплащане на такса за пренос на ел. енергия.

В настоящата хипотеза, между страните не се спори, че на 30.06.1999 г. на ответното дружество е издадено разрешение за ел. захранване на процесния обект. Същото е издадено в съответствие с действащите към този момент норми за присъединяване към електроенергийната система, визирани в чл. 4 от Закона за електростопанството на РБ от 1975г. Разрешението е издадено за срок от две години, т. е. съобразено е и правилото на чл. 5, ал. 3 от ПП на цитирания закон.