Решение № 1985 от 09.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1985 гр. Варна, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20213110106230 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на предявени обектИ.о кумулатИ.о съединени искови претенции от И. К. И., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „П.. № 20, ап.4 срещу Главна Дирекция „П.Б.З.Н.“ в Министерство на вътрешните работи, с адрес гр.

София, ул. „П.“ № 171А, ЕИК 129010164 иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от: 1360,77 лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 266,12 лева, представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху всяко едно неплатено задължение за заплащане на дължимо доъплнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. вкл., на основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Излагат се твърдения в исковата молба, че ищецът е полагал труд, за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност младши инспектор в РС „ПБЗН” – Варна към ГД „ПБЗН” в МВР. Работил на 24 часови смени при сумарно изчисляване на работното време. Твърди, че за периода 01.01.2018 г.- 10.07.2020г. е положил 1464 часа нощен труд, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1.143 часа, които възлизат на 1673,35 часа.

Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 209,35 часа, които следва да му бъдат заплатени. Заявява, че същите възлизат на сумата от 1360,77 лева.

Твърди, че за така положения от него извънреден труд не е получил дължимото допълнително възнаграждение, така както чл. 179 ЗМВР предвижда. Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. При преизчисляването на нощния към дневен труд, ставало ясно, че не е заплатен извънреден труд от 209,35 часа, който не бил заплатен от ответника.

1

Предвид липсата на заплащане, претендира и обезщетение за забава за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. вкл. По изложените съображения се настоява за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност, предвид факта, че давността за процесните вземания е три годишна. Позовава се, че ищецът е държавен служител, поради което по отношение на него се прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като съгл. ал.3 е допустимо полагане на нощен труд, който да не надвишава 8 часа за всеки 24 часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Поддържа се, че видовете възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно изброени. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. Навежда се, че за процесния период са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, - Наредба № 8121з—776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почИ.ите на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с ДВ бр.4 от 14.01.2020 г. и Наредба № 8121з-36 (Обн. - ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., отм. с ДВ бр. 93/30.10.2020 г.). И двете наредби е уредено по идентичен начин, че държавните служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Съгл. чл. 187, ал.5 на ЗМВР извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поддържа се, че полагания от ищеца нощен труд е в рамките на установеното работно време, възнаграждението за нощен труд е определено със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която се отменя Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. /ДВ бр.13/14.02.2020 г./. Отделно от това дори при общата хипотеза (КТ, НСОРЗ) часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. С оглед на посоченото се заключва, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено. Счита, че и предявената акцесорна претенция е неоснователна предвид неоснователността на главната такава. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

С оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване на относимите правни разпоредби съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че през исковия период от 01.01.2018г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР. С оглед този факт, следва изводът, че И. К. И., за процесния период, е бил със статут на държавен служител.

2

Не се спори още, че ищецът че за процесния период е положил твърдяните от него часове нощен труд и че е работил на 24-часови работни смени при сумирано изчисляване на работното време. Приложени по делото са графици за дежурствата и протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца и други служители при ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото и данните от които са взети предвид при заключенията по ССчЕ. Приложени от ответника са платежни бележки за плащане на възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди. От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обектИ.о и компетентно дадено, се установява, че за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., ищецът е отработил извънреден нощен труд в размер на 1496 часа общо.

Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до 1709 часа, с разлика от общо 213 часа, останали неплатени, като стойност в размер на 1687,48 лева. Размерът на мораторната лихва върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от процесния период, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася съответното плащане, до датата на предявяване на исковата молба е 312,49 лева.

Безспорно между страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на твърдените от ищеца часов труд. В настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконовинорматИ.и актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови сменисумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почИ.и и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване – 14.10.2016 г. т.е за исковия период отчитането се извършва на тримесечие.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почИ.ите за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почИ.ите за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните 3 работи. През разглеждания период от 01.01.2018 г. до 09.01.2020 г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почИ.ите на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Идентично е положението и в последователно приеманите във времето предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №8121з592 от 25.05.2015 г., издавани от Министъра на вътрешните работи. За периода от 10.01.2020 г. до 10.07.2020 г., приложение намира Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почИ.ите на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ бр.3/10.01.2020 г.). На основание §6 от ЗР на цитираната наредба, същата поражда правно действие от момента на обнародването й в ДВ. Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпечатката съдържа 25 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1d9f424-1a32-4821-82fa-3de12c7d7830