Решение № 261 от 11.08.2024, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. гр. Димитровград, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610101725 по описа за 2023 година

Предявени са иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск, както и иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

В искова молба ищецът Г. Р. Б. твърди, че въз основа на Заповед №955/16.09.2010г. по ч.гр.д.№1246/2010г. по описа на РС-Димитровград била осъдена да плати на „ОББ“АД сумата от 9035 лева главница по Договор за потребителски кредит от 01.02.2010г., сумата от 853,36 лева-договорна лихва за периода от 28.02.2010г. до 13.09.2010г., сумата от 20,57 леванаказателна лихва за периода от 28.02.2010г. до 13.09.2010г., ведно със законна лихва върху главницата от 14.09.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 198,18 лева разноски по делото и 524,72 лева адвокатски хонорар. Въз основа на тази заповед за изпълнение бил издаден Изпълнителен лист от 17.09.2010г. за посочените по-горе суми. По молба вх.№7752/05.05.2011г. било образувано изп.дело №552/2011г. по описа на ЧСИ ***. С молбата било поискано извършването на изпълнителни действия, в т.ч. и налагането на запори върху банковите сметки на длъжника. Изпратена била ПДИ, получена лично от длъжника на 01.09.2011г. На 18.05.2011г. било изпратено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и няколко запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки от 18.05.2011г., които обаче се върнали с отговори, че няма авоари по банковите сметки. Следващото изпълнително действие, годно да прекъсне давността било извършено на 15.12.2016г., като е било отправено искане до ЧСИ да извърши опис на движими вещи в дома на длъжника. На 08.03.2017г. бил съставен протокол, от който е видно, че описа не е бил извършен поради нередовното призоваване на длъжника. На 15.03.2017г. била изготвена резолюция, с която на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК производството по ИД №522/2011г. било перемирано, след което на 22.03.2017г. било съставено и постановление, с което делото е прекратено.

Взискателят подал Молба от 05.04.2017г. за образуване на изпълнително дело, като такова било образувано под №290/2017г. В молбата било поискано извършването на изпълнителни действия -опис на движими вещи и запор върху МПС, ако има такова. На 28.12.2017г. е подадена молба за налагане на възбрана върху недвижим имот, като такава е вписана на 28.12.2017г. На 14.11.2018г. е подадена молба за опис на движими вещи, който обаче не е бил извършен. На 11.07.2019г. е подадена молба за извършване на нов опис и оценка, но такива не са извършени. След изтичането на две години от 11.07.2019г., през 1 които не са били извършвани никакви изпълнителни действия, на 30.07.2021г. е подадена молба за налагане на запор на банкови сметки.

На 30.05.2018г. е бил сключен договор за цесия между „ОББ“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД, въз основа на който второто дружество изкупило задълженията на ищеца към Банката. Ответникът подал молба за конституирането му като взискател по горепосоченото изпълнително дело, като това било направено с резолюция от 30.05.2018г.

Ищецът счита, че към настоящия момент вземането на взискателя -ответник „ЕОС Матрикс“ЕООД по издадения изп.лист от 17.09.2010г. е погасено о давност, поради което е и недължимо.

Давността била прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което новата 5-годишна давност започнала да тече най-късно от датата на влизане в сила на същата от 17.09.2010г. по отношение на главницата, както и 3-годишната давност по отношение на вземането за лихви. Давността за главницата изтекла на 17.09.2015г., а давността за вземанията за лихви изтекла на 17.09.2013г. По изп.дело №552/2011г. след налагането на запор върху трудовото възнаграждение и запор на банкови сметки от 18.05.2011г. други изпълнителни действия не са били извършвани. Доколкото действия годни да прекъснат давността не били извършвани 2 години след 18.05.2011г., перемпцията по делото настъпила на 18.05.2013г. Тъй като въпросното изпълнително дело било образувано преди 26.06.2015г. давност не течала и същата се спирала. По така образуваното дело обаче на 18.05.2013г. е настъпила перемпция и делото е било прекратено. Съгласно т.10 от ТР 2/2015г., датата, от която започва да тече нова давност е тази, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като и в двата случая това е 18.05.2011г. От тази дата 5 години за погасяване на главницата са изтекли на 18.05.2016г., а 3 години за погасяване на лихвите са изтекли на 18.05.2014г. Считано от 18.05.2011г., когато са били извършени последните изпълнителни действия, в периода в който е текла погасителната давност, дори да са били извършвани изпълнителни действия те не са могли да прекъснат давността, тъй като са извършени след настъпването на перемпцията, по едно вече прекратено по право изпълнително производство. Поради това, към момента на образуване на изп.дело №290/2017г. на ЧСИ *** въз основа на изп.лист от 17.09.2010г., посоченото в него вземане е било погасено по давност, поради което е и недължимо. Наред с това, по новото изпълнително дело отново е налице 2-годишен период , в който не са били извършвани изпълнителни действия, поради което отново са налице основания за настъпила перемпция.

С молба от 11.07.2019г. е поискано извършване на опис, като следващата молба от взискателя е подадена на 30.07.2021г. след изтичането на 2-годишен период. Поради това, на 11.07.2021г. са настъпили предпоставките за перемпция и всички следващи изпълнителни действия трябва да бъдат обезсилени, като извършени по изп.дело, което трябва да бъде прекратено по силата на закона.

Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца не дължи сумите по изп.лист от 17.09.2010г., издаден по ч.гр.д.

№1246/2010г. по описа на РС-Димитровград. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Изложените в исковата молба твърдения били противоречиви и не отговаряли на установената съдебна практика. Твърдението на ищеца, че доколкото вземането било установено със заповед по чл.417 от ГПК, не било налице приложение на чл.117 ал.2 от ЗЗД, не съответствало на закона и съдебната практика. За установените вземания със заповед за изпълнение течала петгодишна давност от датата на влизането й в сила. Това било така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установявала вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства. Поради тази причина, влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното поле на чл.117 ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение, 2 ведно със заповедта за изпълнение, получена лично на 01.09.2011г., като същата влязла в сила, поради неподаването на възражение против нея в законоустановения срок. Поради това, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение правният спор относно съществуването на вземането бил окончателно разрешен. В този смисъл за цялото вземане трябвало да се прилага 5-годишната погасителна давност.

На следващо място поддържа, че изп.дело №00552/2011г. по описа на ЧСИ *** било образувано от взискателя „ОББ“АД срещу длъжника за събиране на вземането по изп.лист, издаден на 17.09.2010г. по ч.гр.д.№1246/2010г. по описа на РС-Димитровград. В хода на производството били предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат срока на перемпцията, а именно поискани запори, изпратени запорни съобщения, както и постъпила сума по делото на 05.07.2012г., съгласно отбелязване в изпълнителния лист. Твърди, че погасителната давност не течала докато трае изпълнителния процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК при ВКС. В този смисъл изп.дело №52/2011г. по описа на ЧСИ *** било образувано към момента на действието на Постановление на Пленума на ВС на Р.България №3/18.11.1980г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед на това, че последното изпълнително действие било извършено на 05.07.2012г., то следва, че ex lege е прекратено на 05.07.2014г., като от тази дата е започнала да тече нова давност.

Горепосоченото изп.дело е било прекратено от ЧСИ З.З. с постановление от 22.03.2017г. Въз основа на същия изпълнителен лист и преди изтичане на 5-годишния давностен срок, на 05.04.2017г. е било образувано ново изп.дело №290/2017г. по описа на ЧСИ З.З., като взискателят е поискал извършването на справки и налагане на запори, което действие е прекъснало давността. С образуване на изпълнителното дело били предприети изпълнителни действия, които прекъсват давността и поддържат висящността на изпълнителното дело. Счита, че 5-годишния давностен срок за вземането по издадения изп.лист на 17.09.2010г. по ч.гр.д.№1246/2010г. по описа на РС-Димитровград не е изтекъл и предявения иск срещу „ЕОС Матрикс“ЕООД трябва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

С Определение от 09.02.2024г. по гр.д.№1725/2023г. по описа на РС-Димитровград към него е било присъединено гр.д.№1453/2023г. по описа на РС-Димитровград, по което е било предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, за разглеждането им в едно производство, доколкото двете дела са водени между едни и същи страни и имат връзка помежду си.

В исковата молба по гр.д.№1453/2023г. на РС-Димитровград ищецът „ЕОС Матрикс“ЕООД твърди, че е кредитор на ответника Г. Р. Б.. Това обстоятелство било възникнало по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г., съгласно който „ОББ“АД прехвърлила свое вземане по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.02.2010г. сключен с Г. Р. Б. на настоящия ищец.

Размерът на вземането към 26.01.2018г., произтичащо от горепосочения договор възлизало на общо 16223,65 лева. За извършената цесия ответникът била уведомена с писмо с обратна разписка на 30.01.2018г. Поради неспазване на падежа на погасителните вноски по договора за кредит, „ОББ“АД пристъпила към принудително събиране на своето вземане, като се сдобила с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1246/2010г. на РС-Димитровград. В тази връзка било образувано изп.дело №552/2011г. по описа на ЧСИ ***, което било прекратено на 22.03.2017г. По молба на „ОББ“АД, въз основа на същия изп.лист било образувано изп.дело №290/2017г. по описа на ЧСИ З.З.. Ищцовото дружество било конституирано в качеството на взискател по делото на мястото на „ОББ“АД на 06.06.2018г. По делото били искани и извършени многобройни изпълнителни действия, последното от които на 26.05.2023г.

Поддържа, че на 15.10.2018г. Р.Д. Б. –съпруг на Г. Р. Б. е придобил чрез покупкопродажба недвижим имот с идентификатор ***, представляващ 3 самостоятелен обект в сграда с предназначение: жилище, апартамент, с площ 86 кв.м., при съседи на същия етаж с идентификатори *** и ***, под обектаидентификатори

*** и над обектаидентификатор

***, находящ се в Димитровград, бул.***, и прилежащо избено помещение №38 с полезна площ от 5 кв.м., заедно с 1,78%ид.ч. от общите части на сградата и със съответните ид.ч. от правото на строеж, което обстоятелство е обективирано в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №23, том ІІІ, рег.№3430,дело №386/2018г. по описа на нотариус ***. Съпрузите били сключили граждански брак на 09.06.1996г., поради което описания недвижим имот бил придобит в режим на СИО. На 13.03.2019г. те дарили имота в полза на ответника Д. Р. Б.- трето лице по смисъла на чл.135 от ЗЗД., като това било направено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №50, том І, рег.№892, дело №45/2019г. на нотариус **. С това свое действие длъжникът Г. Б. намалила своята имуществена маса. Предвид това, последната явно целяла да увреди своя кредитор, като с действията си искала да възпрепятства възможността му да се удовлетвори принудително от процесното имущество и да събере дължащото му се вземане. За увреждането на кредитора знаело и третото лице, което било син на Г. Р. Б. и знанието му за увреждащия характер на сделката се презюмирало. Иска съдът да постанови решение, с което на основание чл.135 от ЗЗД да прогласи за относително недействителен спрямо ищеца договора за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №50, том І, рег.№892, дело №45/2019г. на нотариус **, с който Г. Р. Б. и Р.Д. Б. са дарили на своя син съсобствен недвижим имот- апартамент в Димитровград, бул.“***, ведно с прилежащо избено помещение №38 с полезна площ от 5 кв.м., заедно с 1,78%ид.ч. от общите части на сградата и със съответните ид.ч. от правото на строеж, по отношение на разпоредената от Г.