Решение № 999 от 01.08.2018, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1687/2017
- Вид
- Решение № 999
- Подписан
- 01.08.2018
- В сила
- 04.10.2018
- Състав
- АНИ СТОЯНОВА ХАРИЗАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Кодекс на труда
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.128,т.2 · Кодекс на труда
- чл.177, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.215 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.242 · Кодекс на труда
- чл.270, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1т.1 · Кодекс на труда
- чл.75, ал.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш
Е Н И Е гр. Пазарджик,01.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Мария Кузева , като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№1687 по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу
„Ангел Дудов-Д. Дудов“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление село Калугерово, област Пазарджик, представлявано от А.Н.Д. ищецът Л.В.К. с ЕГН ********** ***, офис 2 чрез пълномощника си адв.Д.К. от ВАК, твърди, че от 09.06.2015г. до 19.10.2016г е работел в ответното дружество по силата на трудов договор №114 от 09.06.2015г. като със Заповед №151 от 19.10.2016г трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1т.1 от КТ. Съгласно посочения трудов договор ищецът работел в ответното дружество като „шофьор международни превози“, с работно време 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 360 лв. и 20 дни платен годишен отпуск . твърди, че основно е извършвал шофьорски курсове извън територията на Република България в Република Гърция и Република Македония. Твърди се, че ищецът не е получил трудовото си възнаграждение за месеците както следва: юни 2015г-360 лв., август 2015г.-360лв., септември 2015г-360лв., октомври 2015г.-360 лв., ноември 2015г.-360лв., декември 2015г-360 лв., януари 2016г-360 лв., февруари 2016г-360лв., март 2016г.-360 лв., месец април 2016г-360 лв., месец май 2016г.-360 лв., месец юни 2016г-360 лв., месец юли 2016г-360 лв. , месец август 2016г.-360 лв., месец септември 2016г-360 лв. и месец октомври 2016г.-300лв. Твърди, че за периода 09.06.2015г. до 19.10.2016г му се дължи трудово възнаграждение в общ размер от 6060 лв. Твърди, че ответникът не му е заплатил полагащите му се командировъчни / по 26 евро на ден/ за командировките до Гърция и Македония за времето от 09.06.2016г до 19.10.2016г както следва: за 12.06.2016, 02.10.2016г, 05.10.2016г, 27.07.2016г, 30.07.2016г, 31.07.2016г, 01.07.2016г, 08.07.2016г, 25.08.2016г, 14.08.2016г, 16.08.2016г, 15.08.2016г, 30.09.2016г, 04.08.2016г, 03.06.2015г, 18.08.2015г, 28.07.2015г, 19.07.2015г., 30.06.2015г, 22.07.2015г, 23.08.2015г, 27.09.2015г, 11.11.2015г, 29.07.2015г, 03.08.2015г, 20.08.2015г, 22.08.2015г, 25.08.2015г, 25.10.2015г, 15.08.2015г, 13.08.2015г, 13.08.2015г, 06.07.2015г, 04.07.2015г, 07.07.2015г, 09.06.2015г, 11.06.2015г, 12.06.2015г, 14.06.2015г, 28.06.2015г, 29.06.2015г, 27.06.2015г, 08.10.2015г, 04.10.2015, 05.10.2015г, 06.10.2015г, 08.10.2015г, 16.11.2015г, 17.11.2015г, 13.11.2015г, 19.11.2015г, 24.10.2015г, 03.11.2015г, 09.11.2015г, 22.11.2015г, 19.11.2015г, 09.11.2015г, 26.11.2015г, 03.12.2015г, 07.12.2015г, 01.12.2015г, 03.12.2015г, 02.11.2015г, 03.112015г, 04.11.2015г, 24.09.2016г, 27.09.2016г, 31.08.2016г, 18.09.2016г, 18.09.2016г, 19.09.2016г, 20.09.2016г, 21.09.2016г, 09.06.2016г, 15.06.2016г, 14.06.2016г, 12.06.2016г ,25.08.2016г, 21.08.2016г, 23.06.2016г, 21.09.2016г, 22.09.2016г, 23.09.2016г, 24.06.2016г, 02.08.2016г, 03.08.2016г, 01.08.2016г, 20.12.2015г, 21.12.2015г, 04.10.2015г, 05.10.2015г, 01.10.2015г, 29.09.2015г, 02.10.2015г, 21.09.2015г, 29.09.2015г, 10.08.2015г, 11.08.2015г, 09.08.2015г, 24.06.2016г, 23.06.2016г, 09.07.2016г, 08.07.2016г, 14.05.2016г, 22.05.2016г, 12.07.2016г, 13.07.2016г, 11.07.2016г, 10.07.2016г, 30.06.2016г, 02.07.2016г, 01.07.2016г, 15.06.2016г, 06.05.2016г, 04.05.2016г, 01.04.2016г, 02.04.2016г, 04.04.2016г, 05.04.2016г, 02.04.2016г, 28.06.2016г, 21.06.2016г, 28.06.2016, 05.07.2016г, 17.01.2016г, 19.01.2016г, 01.02.2016г, 14.02.2016г, 22.02.2016г, 02.03.2016г, 02.02.2016г, 05.02.2016г, 26.03.2016г, 01.04.2016г, 23.03.2016г, 24.03.2016г, 25.03.2016г, 15.03.2016г, 11.03.2016г, 10.03.2016г, 14.03.2016г, 02.03.2016г, 16.03.2016г, 10.04.2016г, 14.04.2016г, 15.04.2016г, 12.04.2016г, 13.04.2016г, 28.03.2016г, 31.03.2061г, 02.04.2016г и 04.04.2016г.или общо дължимите, но незаплатени от ответното дружество на ищеца командировъчни за 156 дин по 26 евро на ден възлизат на сумата от 4 056 евро. Твърди се, че ищецът е положил извънреден труд,поради което му се дължи възнаграждение в размер на 700 лв.
Твърди се, че ищецът е не ползвал платения годишен отпуск за 2016г, поради което му се дължи обезщетение в размер на 360 лв. Моли се съда да постанови решение с което да се осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата от 6060 лв. представляваща дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение за месеците: юни, юли, август, септември , октомври ноември и декември 2015г/ оп 360 лв. месечно и за месеците: януари, февруари ,март, април, май, юни, юли, август, септември 2016г по 360 лв. месечно и за месец октомври 2016г-300 лв., сумата от 4 056 евро командировъчни пари за периода 09.06.2015г до 19.10.2016, сумата от 700 лв. за положен извънреден труд и сумата от 360 лв. , обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016г, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете като се противопоставя възражение, че всички искови суми са изплатени. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявените искове. В последното по делото съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК по искане на ищеца е допуснато изменение исковете чрез намаляване на размера на претенциите както следва : претенцията на неизплатени трудови възнаграждения се счита предявена общо за сумата от 2 829.18 лв., претенцията за командировъчни пари се счита предявена за сумата от 5 958.87 лв., претенцията за заплащане на обезщетението за неплатен годишен отпуск се счита предявена за сумата от 164.62 лв. В последното по делото съдебно заседание ищецът направи оттегляне на претенцията си за заплащане на извънреден труд в размер на 700 лв. и в тази част производството по делото бе прекратено.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа заявеното с писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства/ трудов договор №114/09.06.2015г./ се установява,че за периода от 09.06.2015г до 19.10.2016г. ищецът е работил в ответното дружество като е заемал длъжността „ шофьор международни превози“,с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 360 лв., осемчасов работен ден.Според уговореното в трудовия договор платения годишен отпуск е в размер на 20 работни дни. Със Заповед №151/19.10.2016г на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищеца ,считано от 19.10.2016г като основанието за прекратяването на трудово правната връзка е чл.325, ал.1,т.1 от КТ-взаимно съгласие.
По делото няма спор, че на посочените в исковата молба дати ищецът е бил в командировки в чужбина. Тези релевантни факти се установяват от многобройните писмени доказателства, приложени към исковата молба по опис от № 6 до №142 и неоспорени от ответника, а именно международни товарителници, отчети, протоколи за отстраняване / поставяне на техническо средство за контрол, протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, и от ангажираните от ответника писмени доказателства- 20 броя заповеди за командировка в чужбина .Установява се от удостоверение №RяБ №5043, екз2 от 20.12.2016г, издадено от Столична дирекция на МВР, че за периода от 09.06.2015г до 18.10.2016г ищецът е извърши 138 преминавания през ГКПП с товарен автомобил рег.№СВ8807 АВ като в това удостоверение детайлно е отразено излизането от РБългария, респ.влизането в РБългария по по дата и час.
Във връзка с възражението на ответника , че е заплатил на ищеца претендираните трудови възнаграждение на изследване от вещо лице –графолог по допусната съдебно графологическа експертиза, бяха подложени подписите срещу името на ищеца в представените от ответника с писмения отговор ведомостите за заплати. Изслушаното заключение, изготвено от вещото лице Н., съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице заключава, че във ведомостите за работни заплати срещу името на Л. Владимиров К. за месеците август, ноември и декември 2015г и месеците февруари, септември и октомври 2016г няма положени подписи. Подписът срещу името Л.К. във ведомостите за работни заплати за месеците юни, юли, септември и октомври 2015г и месеците януари и август 2016г не са положени от него. Според вещото лице най вероятно подписите за месеците март, април , май юни , юли 2016г не са положени от Л.К..
Във връзка с направеното оспорване ответникът ангажира писмени доказателства, съдържащи се от лист 354 до лист 414 вкл. от досието на делото, а именно 20 броя заповеди за командировка в чужбина , пътни листове и разходни касови ордери, в които са вписани суми за служебен аванс и командировъчни. Пътните листове и РКО бяха обект на графологическа експертиза, заключението по която е в следния смисъл: в разходни касови ордери с номера №5020/21.08.2016г, №4783/11.07.2016г, №4624/30.06.2016г, №4493/11.05.2016г, №4469/05.2016г, №4481/31.05.2016г, №4150/31.03.2016г, №4099/28.02.2016г, и №39.50/18.01.2016г няма положен подпис за получил сумата.
Вещото лице заключава, че в
РКО№5262/31.10.2016г подписът за получател на сумата е на ищеца. Подписите в РКО с номера:№4997/31.08.2016г, №4967/31.08.2016г, №4862/31.07.2016г, №4804/31.07.2016г, №4663/30.06.2016г, №4528/31.05.2016г, №4350/30.04.2016г, №4317/30.04.2016г, №4040/29.02.2016г и №4562/31.05.2016г, не са положени от Л.
Владимиров К..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, по която бяха депозирани едно основно и две допълнителни заключения. Съдът обсъжда допълнителното заключение вх.№15113/25.06.2018г като най- пълно и обосновано и съобразено с констатациите на вещото лице графолог във връзка с автентичността на подписа на ищеца върху ведомостите за заплати и разходните касови ордери, както и с представената от ответната страна квитанция за извършен пощенски превод на
07.12.2016г с основание командировъчни и отпуски“ сума от 670 лв., а така също и като неоспорено от страните по делото. В приложение №1 към заключението в табличен вид в колона 11 от вещото лице помесечно отразило дължимото трудово възнаграждение като чиста сума както следва: месец юни
2015г- 199.24 лв., месец юли 2015г-291.96лв., месец август 2015г ищецът е в неплатен отпуск 21 дни /-/16.80 лв., месец септември 2015г, 58 лв., месец октомври 2015г, 124.47 лв., месец ноември 2015г-58 лв., месец декември 2015г, 116.50 лв., месец януари 2016г, 69.72 лв., месец февруари 2016г-16.80 лв., месец март 2016г- 77.44 лв., месец април 2016г -171.53 лв., месец май 2016г-234.93 лв., месец юни 2016г-247.12лв., месец юли 2016г-243.44 лв., месец август 2016г-211.31 лв., месец септември 2016г. 325.37 лв. и месец октомври 2016г-433.75 лв. Вещото лице уточнява, че за сумите от по минус 16.80 лв. за месеците август 2015г и февруари 2016г са начислени като такива дължими от работника на работодателя , поради дължими осигурително вноски от лицето за ползване на неплатен отпуск без стаж . За същите няма отразявания да са внесени от работника , поради което с тях е намален дължимия размер на неизплатените трудови възнаграждения. Давайки отговор на въпроса какъв е размерът на дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, вещото лице Л., категорично заключава, неизплатените трудови възнаграждения за периода от юни 2015г до октомври 2016г са в общ размер от 1 854.72 лв. Що се касае за сумата в общ размер 974.46 лв. начислена за получаване като трудово възнаграждение помесечно както следва: март 2016г-77.44 лв., април 2016г-171.53 лв., май 2016г-234.93 лв., юни 2016г-247.12 лв. и юли 2016г-243.44 вещото лице не се ангажира със становище дали е изплатена предвид констатациите на графологическата експертиза, че подписите „ вероятно не са положени от ищеца“. Вещото лице заключава, че дължимото на ищеца обезщетение за 17 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г. е в размер на 323.29 лв. / като нетна сума/. Вещото лице е съобразило приетия като писмено доказателство пощенски запис , с който на 07.12.2016г е преведена на ищеца сумата от 670 лв. с основание „командировъчни и отпуски“ и приема, че от тази обща сума 670 лв. със сумата от