Решение № 393 от 25.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. В.Т., 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500796 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от Г. В. В. , лично и чрез процесуалния му представител – адвокат Б. Д. от АК- П. , възвивна жалба е Решение № 871/10.06.2022 г. по гр.д. № 5046/2021 г. на РС- П. , с което са отхвърлени като неоснователни предявените срещу Главна дирекция „И на Н“ искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушение , извършено на 23.06.2021 г. от длъжностно лице от ГД“ИН“, изразяващо се в бездействие и отказ да бъде преместен ищеца от Затвора – гр.П. в Затвора – гр.Л., представляващи неравноправно дискриминационно третиране по признаците „лично положение“ и „етническа принадлежност“, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да бъде възстановено положението преди него , като се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения- с молба за отмяна на решението и уважаването им .

Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради погрешно разбиране на основанието на главния установителен иск и неточна преценка на събраните по делото доказателства , които установяват обстоятелства, че е неравноправно третиран- налице е положение на нееднакво приложение на правилата на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС, вр. с чл. 58 ЗИНЗС и на т.17.1 и т.17.3 на Европейските правила за затворите спрямо него в сравнение с други затворници в еднакво или сходно положение - в нарушение на нормите на чл.4, ал.1 вр. с чл.2 от Закона за защита срещу дискриминацията.

В с.з. чрез процесуалния си представител поддържа жалбата с доводи , развити в писмена защита .

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител- юрисконсулт П.П. е подал писмен отговор, съдържащ становище за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Моли да бъде 1 потвърдено решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Х.О. поддържа оспорването на жалбата.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Съдържанието на жалбата налага въззивно разглеждане на правния спор в пълен обем – чл.269, изр.2-ро от ГПК.

Ищецът твърди , че като изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора в гр. П., на 31.05.2021 г. за пореден път е подал молба до директора на Главна дирекция “И на Н“ чрез началника на затворническото заведение за преместването му в затвора в гр.Л. съобразно правото му по чл.58 да го изтърпява възможно най- близо до постоянния си адрес и този на семейството му по местоживеене в с.А., Община В.Т..

На 01.07.2021 г. получил отговор на молбата си с писмо рег.№ 6184/23.06.2021 г. на началник отдел „СДВРП“ при ГД“ИН“-гр.С. - комисар Ю.Ш. изпратено до началника на затвора в гр.П., съдържащ съобщението , че е разгледана, той многократно е подавал молби за промяна на мястото за изтърпяване на наказанието , като по повод на обжалваната от него заповед за преместването му в същия затвор понастоящем е налице висящо съдебно административно производство , поради което ГД“ИН“ в очакване на решението на административния съд ще го изпълни своевременно, щом бъде постановено.

С непроизнасянето по и неуважаването на молбата му без основание е дискриминиран по признаците „лично положение“ и „етническа принадлежност“, тъй-като е поставен в по неблагоприятно положение от други лица/ изрично посочени в исковата молба/ от ромски и турски произход, лишени от свобода при сравнително сходни обстоятелства, чийто молби за преместването им в други затвори са удовлетворени .

Предвид това, моли съда да постанови решение , с което да установи факта на дискриминационното отношение, както и да бъде преустановено и възстановено положението преди нарушението.

Ответникът оспорва исковете с възражения , че с влязла в сила Заповед № 5320/20.12.2018 г. на главния директор на ГД“ИН“ лишеният от свобода Г. В. В. е приведен от затвора в Л. в затвора в гр.П. на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС поради постъпили оперативни данни , съдържащи се в писмо , издадено от структурите на МВР с класификация по чл. 28, ал.1, т.3 и ал.2, т.3 от ЗЗКИ и основанието не е отпаднало ; с непреместването му в отново в затвора в Л. не е третиран по неблагоприятно от лицата преместени в други затвори в резултат на удовлетворени молби по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и съответно случаят не попада в приложното поле на чл.4, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за защита от дискриминация , защото обстоятелствата, свързани с тези лица не са сходни с неговите.

Фактите от значение за правилното решаване на делото- предмет на изложените в исковата молба и писмения отговор твърдения са безспорни и документално установени според изискването на чл.154, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд в съгласие с констатациите им в мотивната част на решението, упражнявайки правомощието си по чл.272 от ГПК , препраща към описанието им , без да е нужно да ги повтаря.

Страните спорят дали са източник на правни последици , уредени с нормите на чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация.

Отговорът е отрицателен.

Дискриминацията/ в превод от латински на български : „правене на разлика“/ като юридически значимо понятие най- обобщено е нееднакво фактическо 2 отношение/ третиране/, изразено с акт, действие или бездействие към / на едно лице спрямо друго или други по някакъв признак/ пол, раса , народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство , произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено отношение, увреждане, възраст, сексуална ориентация , семейно положение, имуществено състояние или всякакъв друг , установен със закон или в международен договор по който РБ е страна/ - всички те, имащи еднакво положение от гледна точка на предоставено им във връзка с този признак право или съвкупност от права , което отношение / третиране/ с оглед съществуването на сравними сходни обстоятелства, при които се намират, е неблагоприятно или по- малко благоприятно за това лице и в нарушение на правото или правата му го поставя в неоправдано неравенство с другото лице или другите лица, чието право или чийто права са удовлетворени или поне не са нарушени – чл. 71, ал.1, ал.1, вр. с чл.4, ал.1, ал.2, вр. с чл.2, т.1 от Закона за защита от дискриминация , вр. с пар.1, т.7 от ДР на същия.

Ищецът настоява да е подложен на дискриминационно отношение като се позовава на бездействие на главния директор на ГД“ИН“да се произнесе по реда на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС със заповед по поредната му молба от 31.05.2021 г. /такава е подадена и от неговия син адвокат В. В./ за преместването му от затвора в гр.П. в затвора в гр. Л. съобразно правото му по чл.58 от ЗИНЗС да го изтърпява възможно най- близо до постоянния си адрес и този на семейството му по местоживеене в с.А., Община В.Т. и с твърдението , че няма обстоятелства , които да осуетяват преместването и причините, поради които е преместен , посочени в мотивната част на Заповед № 1-5320/20.12.2018 г. са отпаднали, докато по молбите на други лица/ И.А.Р. , Н.К.Д., И.В.З., Л.Т.Т., В.П.К., А.И.Д./, лишени от свобода и намиращи се в положение , сравнимо сходно с неговото, се е произнесъл, и то- положително- на основание чл.62, ал.1, т.3 и чл.58 от ЗИНЗС.

Твърди, че неравностойното му неблагоприятно третиране е по признака“лично основание“. Този признак няма легално определение, но е ясно , че трябва да включва някакво качество на личността или особеност, свързана с нея, придобита въз основа на някакъв факт от живота й, заради които е подложена на дискриминация.

В случая вероятно следва да се има предвид осъждането на ищеца на доживотен затвор без право на замяна , тъй-като той самият не посочва други обстоятелства , от които се разкрие конкретното съдържание на това понятие.

Твърди, че неравностойното му неблагоприятно третиране е и по признака“етническа принадлежност“, без да пояснява своето разбиране за него.

Вероятно има предвид, че същинският мотив за удовлетворяването на молбите на посочените лишени от свобода лица за преместването им в други затвори е поскоро свързан с преднамерен неравноправен подход да се поставят в по благоприятно положение чрез снизхождение към точното прилагане на изискванията на закона заради обстоятелството, че попадат в така наречените малцинствени етнически общности/ понеже по начало се предполага , че спрямо малцинствата мнозинството и властите в държавата имат по неравноправно отношение и тъкмо затова стремежът да се преодолее тази нагласа в общественото съзнание, директивно подчинен на превратно тълкуване на актовете на ЕС за защита на основните човешки права и свободи, преминава в другата крайност: фактически малцинството да има повече „права“ от мнозинството /.

Положението/ съвкупността от обстоятелства / на нито едно от изредените по- горе лишени от свобода лица не е било едно и също или поне сравнимо сходно в достатъчност с това на Г. В. В. от гледна точка на възможностите за приложение на нормите на чл. 62, ал.1, т.3 или чл.58, т.1 от ЗИНЗС , за да е мислимо в сравнение на третиране дискриминационно отношение към него по който и да било от двата посочени защитени признака.

Преместването им в друг затвор / установено от съдържанието на 3 приобщените към доказателствения материал преписи на заповеди на главния директор и врид „главен директор“ на ГД“ИН“ / е поради обстоятелства, чиято преценка е убедила органа , че е налице хипотезата на чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, т.е. променен е постоянния адрес на семейството на осъдения или този на лицата , с които той поддържа контакти / А.И.Д.- вж.Заповед № Л-3161/29.06.2017 г.; И.А.Р.- вж. Заповед № Л-5713/29.12.2017 г. ;

Л.Т.Т.- вж. Заповед Л-3967/08.04.2014 г.; В.П.К.- вж. Заповед № Л-4894/22.11.2018 г. ;

А.И.Д.- вж. Заповед № Л-3161/2017 г. /, хипотезата на нормата на чл. 58, т.1 от ЗИНЗС / Н.К.Д. – вж. Заповед № Л 652/2 от 09.02.2018 г. и И.В.З.- вж. Заповед № Л-1087/24.03.2021 г.

/ , от която се извежда общото начало , че наложеното наказание „лишаване от свобода“ се изтърпява по възможност в място най- близо до постоянния адрес на осъдения, приложена в тези случаи поради отпадане на една от предпоставките по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС/ съществуването на редовни контакти с лицето , с което е заявил , че ще поддържа такива / и поради това , че още при постъпването си в затвора в гр.П. постоянният адрес на лицето е предпоставял изтърпяването на наказанието да бъде в затвора в Л./ И.З./, както и хипотезата на чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, т.е. при наличие на… други важни съображения , свързани със безопасността на лицето и сигурността на в местата за лишаване от свобода/ И.А.Р. – вж. Заповед № Л-26569/29.07.2021 г./.

В съответствие с общото начало , установено с нормата на чл. 58, т.1 от ЗИНЗС ищецът е изтърпявал наложеното му наказание „Доживотен затвор без замяна“ в затвора в гр.Л..

Преместването му в затвора в гр.П. е подробно обосновано в приложното поле на чл. 62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС с влязла в сила Заповед № 5320/20.12.2018 г. на главния директор на ГД“ИН“/ вж. неин препис на л. 59,60 от делото /.

Преценката дали обстоятелствата, съставлявали основание за преместването са отпаднали и В. може да бъде върнат в затвора в гр.Л. принадлежи на посочения компетентен административен орган.

От определящо за разрешаването на делото значение е обстоятелството/ както бе казано по –горе / на несъвместимост на положението му, произтичащо от мотивите, запълващи основанието на заповедта, с това на което и да било от преместените в друг затвор осъдени лица , показани от ищеца за сравнение.

Това е така , тъй-като нито едно от тях не е подало молба за връщане в затвора, където в съответствие с общото начало по чл.58, т.1 от ЗИНЗС е търпяло преди и трябва да изтърпи наказанието си / стига, разбира се да е изпълнено и условието на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС/, след като е било преместено в затвора в П. в резултат на преценка за наличие на обстоятелства в приложното поле на чл.62, ал.1 , т.4 от ЗИНЗС, сходни с тези относно поведението и обкръжението на ищеца .