Присъда № 6 от 14.04.2025, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ по присъда № 6 от 14.04.2025 година, и допълнителна присъда № 7 от 14.04.2025 г., постановени по НОХД № 740/2023 година по описа на Ихтиманския районен съд

Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу Д. Н.

М. ЕГН ********** от гр. Костенец за това, че на 15.05.2018г. около 14,45 часа в местността „Герена“, находяща се в землището на село *, община Костенец, област Софийска, се заканил с убийство на И. О., заявявайки му: „Майка ти ше еба“ и насочвайки пистолет марка „ТТ“ калибър 7,62мм.със сериен номер * към краката му, стреляйки два пъти в земята, в близост до краката му, след което опрял пистолета в лявото му слепоочие, и заканата е възбудила основателен страх у пострадалия от осъществяването й - престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.

При първоначалното разглеждане на делото с присъда по НОХД № 169/2021 г. по описа на Районен съд-Ихтиман подс. М. е признат за виновен за това, че се заканил с убийство на И. О., насочвайки пистолет марка „ТТ“ калибър 7,62 мм със сериен номер * към краката му, стреляйки два пъти в земята, в близост до краката и заканата е могла да възбуди основателен страх у пострадалия от осъществяването й - престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, поради като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 НК е отложено за срок от три години и е оправдан по обвинението за това, че е опрял пистолета в лявото слепоочие на И. О., както и чрез израза „Майка ти ше еба“ да е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

С решение по ВНОХД № 698/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд присъдата е отменена, като делото е върнато за ново разглеждане в Районен съд-Ихтиман.

При новото разглеждане на делото съдът допусна поискано от прокурора изменение на обстоятелствената част обвинението по реда на чл. 287 НПК, като новото обвинение срещу подс. М. е за това, че на 15.05.2018 г., около 14,45 ч., в местността „Герена“, находяща се в землището на с. *, общ. Костенец, се заканил с убийство на И. О., заявявайки му:

„Майка ти ще еба!“, насочвайки пистолет марка „ТТ“, калибър 7,62 мм., със сериен номер * към краката му, стреляйки веднъж в земята, в близост до краката му и удряйки го по главата, и заканата е възбудила основателен страх у пострадалия от осъществяването й, което представлява престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на прокуратурата като безспорно доказано от събраните доказателства. Сочи се, че основата на доказателствените изводи по делото следва да бъдат поставени не преките доказателства показанията на пострадалия О., изменили се многократно в хода на разследването и на съдебното следствие, а косвените такива – разпитите на свидетелите Г., В. М., В. О., В. И. и най-вече на заключението на постановената комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза, от които несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира се на М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години.

Частният обвинител и граждански ищец И. О. чрез повереника си адв. Кънчовски, също поддържа предявеното обвинение, като твърди, че е несъмнено доказано обстоятелството, че М. се е заканил с убийство спрямо О.. Приет е за съвместно разглеждане граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лева, като в съдебните прения се сочи, че тази сума би била справедлИ. обезщетение за претърпените от пострадалия стрес и негативни емоции.

1

Подсъдимият М. в съдебно заседание отрича вината си и не дава обяснения във връзка с обвинението.

Защитникът на подсъдимия - адв. И. А., пледира за оправдателна присъда. Сочи, че в хода на производството не се е доказало извършването на престъплението от обективна и от субективна страна. Навежда доводи за това, че показанията на пострадалия И. О. са изключително объркани, непоследователни, нелогични, поднасят различни варианти на събитията и на хронологията, така че не могат да бъдат достоверен източник на доказателства. Освен това се изтъква, че при наличието на преки доказателства в основата на доказателствената съвкупност не биха могли да се поставят производни, каквито са показанията на останалите разпитани свидетели. Оспорва се основанието за претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Съдът след преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както и доказателствата по досъдебно производство № 40/2018 г. на ОДМВР-София поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

И. О. живее в с. * , общ. Костенец. Заедно със своя баща отглежда овци, кози и крави.

Случвало се е да изпуска жИ.тните в засетите ниви край селото.

На 15.05.2018 г. в ранния следобед И. О. пасял жИ.тните си в местността „Герена“ в землището на село *. Няколко от овцете навлезли в съседни ниви. Това обстоятелство било възприето от свидетеля Р. А., който се обадил на св. В. И. по прякор *, тъй като го виждал да обработва нивите. Св. И. след като се обадил на подс. Д. М., отишъл на мястото и установил, че в действителност имало навлезли жИ.тни в обработвана от него нива. На мястото дошъл и подс. М., като възникнал конфликт между него и И. О..

По същото време св. К. Г. извършвал ремонтни дейности по фасадата на вила в с. *, която била на около 500 м разстояние от нивата и чул гърмеж като от пиратка, а когато погледнал към нивата видял да тича човек заедно със стадо овце, а край нивата е имало спрели два джипа.

Когато И. О. се прибрал в Стопанския двор на с. *, там бил неговия баща – св.. В. О., който възприел, че на сина му му тече кръв от главата и тениската му е била разкъсана. И. О. споделил с баща си, че е бил ударен от Д. М., който стрелял по него. Св. В. О. отишъл на нивата, където продължил да пасе стадото до вечерта.

На 16.05.2018 г. И. О. решил да посети ФСМП-Костенец, тъй като му течала кръв от главата. Тръгнал пеша от с. Костенец, като по пътя срещнал св. В. М., който решил да го закара с лекия си автомобил до лечебното заведение. По пътя О. споделил с М., че докато пасял овцете, при него с черен джип дошъл подс. М., общински съветник в гр. Костенец, слязъл от джипа, нанесъл му побой, стрелял с пистолет в краката му, ударил го с дръжката на пистолета в тилната област и го напсувал. При пристигането си през ФСМП-Костенец около 15.30 часа, св. М. направил две снимки с телефона си на кървящата глава на О.. Във ФСМП – гр. Костенец О. бил прегледан, превързан и му бил издаден амбулаторен лист в който било отразено, че е констатирана рана на главата около 1,5 см.

На 17.05.2018 г. И. О. подал сигнал в РУ-Костенец и в Районна прокуратура-Ихтиман за случилото се на 15.05.2018 г., а на 18.05.2018 г. посетил Клиниката по съдебна медицина в гр. София, където след освидетелстване му е било издадено съдебномедицинско удостоверение № 402/2018 г.

Описаната фактическа обстановка е установена от доказателствената съвкупност по делото, включваща гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И. О., В.

И., Р. А., В. О., К. Г., както и писмените доказателства (фиш за спешна медицинска помощ и съдебномедицинско удостоверение) и писмени доказателствени средства – протоколи за 2 оглед на местопроизшествие, за разпознаване на предмети и за доброволно предаване.

Въпреки събраните по делото значителен обем доказателства, съдът приема че обвинението остана неизяснено от фактическа страна, като в този случай не може да се приеме като доказано по несъмнен начин и да обоснове осъдителна присъда.

Доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила, а във всеки конкретен случай се оценява доказателствената съвкупност, за да се отговори на въпроса дали обвинението е доказано, съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК.

В случая единствените първични, с поначало самостоятелна доказателствена стойност, материали в подкрепа обвинението са показанията на св. И. О. – пострадал, и на св. В. И., който се е намирал на нивата в землището на с. *, когато е възникнал конфликтът между И. О. и Д. М..

При извършената в съдебно заседание проверка на показанията на пострадалия И.

Обреткенов, съдът прие, че те не могат да бъдат кредитирани като източник на доказателства по делото по отношение на главния факт по делото – извършено ли е престъплението, за което е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия.

Според съда несъмнено бе установено, че на 15.05.2018 г. И. О. е пасял стадо жИ.тни в местността „Герена“ на с. *, които са навлезли в засята нива, че на мястото са дошли св. В.

И. и подс. Д. М., че е възникнал конфликт между М. и О., който на следващия ден 16.05.2018 г. е потърсил медицинска помощ във връзка с кървяща рана на главата си.

Всички останали обстоятелства относно случилото се на 15.05.2018 г. включително дали и подс. М. е използвал носено от него огнестрелно оръжие, какви думи и действия е извършил, съответно отправял ли е закана с убийство спрямо О. според настоящия състав останаха неизяснени, а както е известно остане ли едно обвинение неизяснено от фактическа страна, то не може да се приеме като доказано по несъмнен начин и да обоснове осъдителна присъда.

Забавянето на първоначалните действия на органите на МВР, а и на прокурора след подаването на сигнала от страна на пострадалото лице, обективно са създали предпоставки за невъзможността за събиране на достоверни доказателства, които да допринесат ефективно за разкриване на обективната истина по делото. Видно е от материалите по досъдебното производство, че жалбата от страна на О. е подадена на 17.05.2018 г., като вместо незабавно да бъдат предприети действия по събиране и проверка на доказателства по делото, е била извършена е била предварителна проверка, като досъдебното производство е образувано едва на 18.06.2018 г., а първите процесуално-следствени действия са осъществени в началото на месец август 2018 г.

Според съда извършеният на 10.08.2018 г. оглед на местопроизшествие е бил безпредметен – без съмнение почти три месеца след случилото се няма как да бъдат намерени следи от престъплението, още повече, че засетите ниви са били ожънати.

Единствената процесуална стойност на посоченото процесуално-следствено действие е възможността от изготвения фотоалбум да се придобие представа за местността, в която са се развили събитията.

В принципен план основен доказателствен източник относно извършените от страна на подс. Д. М. думи и действия при срещата му с пострадалия би следвало да са показанията на И. О.. В настоящия случай обаче тези доказателствени средства следва да бъдат игнорирани, тъй като протИ.Р.ята в тях са толкова съществени, че поставят под съмнение тяхната достоверност.

При съпоставката на твърденията на пострадалия за случилото се съдът констатира, толкова съществени разминавания и несъответствия, че въз основа на тях не може да се направи категоричен извод за това какво в действителност се е случило на 15.05.2018 г., 3 когато И. О. е получил телесното си увреждане.

Така в проведения разпит на 25.03.2024 г. О. твърди, че когато пристигнал на мястото подс. М. започнал да го удря с юмруци в лицето, извадил пистолета си, гръмнал два пъти до краката му и му казал „Клякай долу, майка ти ще еба“, след което го ударил с дръжката в задната тилна част на главата и едновременно с това произвел изстрел.

Тази версия на О. е опровергана както от показанията на св. Г., който е чул единичен пукот, така и от представените фиш за спешна медицинска помощ и медицинско свидетелство, съгласно което при прегледа в ЦСМП –Костенец на 17.05.2018 г., а и при освидетелстването му на 18.05.2019 г. на О. не са били констатирани други увреждания освен разкъсно-контузната рана в дясната тилно-теменна област на главата, т.е. няма следи от нанесен побой на пострадалия.

При повторния разпит на 07.04.2025 г. И. О. твърди, че когато М. дошъл на нивата започнал да го псува, след което му казал да клекне и го ударил по главата с дръжката на пистолета, който изгърмял, а други удари спрямо него не е имало. И тази версия на пострадалия не е убедителна, доколкото от заключението на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза бе установено, че не е възможно да се произведе изстрел в следствие на удар с приклада на пистолет ТТ, калибър 7,62. Според съда с тази изложена версия на случилото се О. цели да напасне разказа си с твърденията на св. Г. за дочут единичен изстрел.