Решение № 799 от 10.07.2019, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 241/2019
- Вид
- Решение № 799
- Подписан
- 10.07.2019
- В сила
- 21.11.2019
- Състав
- СТАНИМИР ТОДОРОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 117 · Закон за енергетиката
- чл. 120 · Закон за енергетиката
- чл. 120, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 120, ал. 2 · Закон за енергетиката
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.
Добрич, 10.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА
Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 241/2019 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Бул Аква Фиш” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с адрес за кореспонденция ***, представлявано от управителя Ж.С.В., чрез адвокат М.П. от ДАК, с която срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от всеки двама от Н. Й.Н., К.Т.И., Р.Г.Л., е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 9
250,57 лв. /девет хиляди двеста и петдесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща начисляваните за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. по фактура № **********/08.10.2018 г.; за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. по фактура № **********/07.11.2018 г.; за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. по фактура № **********/07.12.2018 г. и за периода от дата 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. по фактура № **********/07.01.2019 г., задължения (възнаграждения) за пренос на ниско напрежение и за достъп до ниско напрежение, от която: 7 338,67 лева за такса „Пренос” и 1 911,90 лева за такса „Достъп ниско напрежение”.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, ищцовото дружество е собственик на Трафопост-командна кабина с площ от 24 кв.м., присъединен за извод „***“, разположен в парцел ХІ в кв. 27, при граници и съседи на поземления имот: изток-път, запад-парцел VІІ, север-път, юг-имот ХХІІІ, находящ се в землището на село ***. Посоченият имот е придобит по силата на Договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 176, том ХХ, нот. Дело № 3625 от 20.08.2013 г. и нотариален акт № 195, том І, н. дело № 176 от 31.01.2017г. на СлВп при АВп Добрич.
Посоченото съоръжение е оборудвано със собствени средства като до момента ищецът го стопанисва лично за нуждите на дружеството. Сочи се, че в имота има изградени сгради, собственост на ищеца, до които електроенергията достига чрез електрическата мрежа за ниско напрежение, също собственост на дружеството, изградена от него в имота. Техническите устройства за отчитане на потребената електрическа енергия от външните абонати се намират в трансформаторния пост-килия ниско напрежение, също собственост на ищеца.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия, присъединен към електропреносната мрежа по силата на договор за пренос на ел.енергия с изх. № СВП13-823/18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх.№ СВП13-823/18.11.2013г., както и договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № П-Д13-120-2013-П-Д14-33-05.03.2014г.
Въпреки, че ответникът не е собственик на съоръжението, не е участвал в изграждането и не участва в стопанисването (ремонт, поддръжка и обновяване) на трафопоста, като до настоящия момент ползва трафопоста за преобразуване от високо в ниско напрежение, достъп и пренос на ел.енергия НН по кабелни линии НН на ищеца през неговия имот и до други потребители, същият не заплаща съответната сума за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии НН. Ответникът оказва да заплаща реално извършени и заплатени от ищеца разходи с мотива, че не е собственик на трафопоста и преносните съоръжения. В същото време ежемесечно начислява към всяка от сметките на ищеца суми за достъп до средно и ниско напрежение и пренос на ниско напрежение.
Според ищеца тези суми не следва да бъдат събирани, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществява преобразуването, са собственост на ищеца, а уредите за измерване на ел.енергия за краен потребител са монтирани в трафопоста-килия НН, също негова собственост. Трафопостът е присъединен към мрежата на ответника „Средно напрежение“ и преобразува електроенергията от „средно напрежение“ в „ниско напрежение“, което означава, че ответникът не доставя ел.енергия ниско напрежение.
Предвид на това, че ищецът е собственик на мрежата НН и за пренос през нея не следва да дължи плащания на ответника. Като потребител, който захранва собствения си обект по мрежа, която е негова собственост, не следва да заплаща цена за услуга и дейност, които не му се предоставят.
В периода от 01.09.2018 г. до 31.12.2018 г. ответникът е издал на ищеца фактури за заплащане на потребената енергия, в които като компонент от цената фигурират задължения (възнаграждения) за достъп до ниско напрежение и за пренос на ниско напрежение, които възлизат общо на 9 250,57 лева, от които: 7 338,67 лева за такса „Пренос ниско напрежение” – 1 911,90 лева.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, тъй като начислените суми се дължат на правно основание – възникнало от сключени договори облигационно отношение - ищецът е страна по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.201Зг. Между страните е налице сключен и действащ договор за пренос и достъп, представени от ищеца.
Налице е облигационно взаимоотношение – сключени договори за пренос и достъп на ел. енергия, по което ищецът изрично се е задължил да плати процесните суми. Тези задължения са и нормативно установени с ПТЕЕ в сила от 26.07.2013г. При наличие на основание за начисляването им, те са правилно определени и по размер. Изразява се становище по съществото на спора. Оспорва се собствеността на трафопоста.
Въз основа събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Представени са от ищеца НА за покупко-продажба на недвижим имот № 89 от 20.08.2013г., вписан под вх. рег. № 9007 от 20.08.2013 г., акт № 176, том ХХ, дело № 3625/2013г. на СлВп при АВп-Добрич и НА за покупко-продажба на недвижим имот № 490 от 30.01.2017г., вписан под вх.рег.№ 746 от 31.01.2017г., акт № 195, том І, дело № 176/2017г. на СлВп при АВп-Добрич, чрез които се обосновава твърдяно право на собственост върху Трафопост - командна кабина с площ от 24 кв.м., присъединен за извод „***“, разположен в парцел ХІ в кв. 27 в *** на с.***, общ.Добричка, при граници и съседи на поземления имот: изток-път, запад-парцел VІІ, север-път, юг-имот ХІІІ.
С оглед изясняване фактическата обстановка по делото, по искане на ответника е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която – инж. В.Ч., след запознаване с доказателствата по делото и извършени справки дава следното заключение:
Според броя на СТИ, монтирани от „Енерго-Про Мрежи”
АД, от трафопоста се захранват обекти на следните потребители: „Бул Аква Фиш'' ООД (ферма за аквакултури, риболюпилня, цех преработка); ***" (сушилня, кухня, хотел); ЕТ „АТФ ***"; ЧЗС „***" (краварник), като съоръженията за присъединяване на обектите към трафопоста са трифазни четирипроводни кабелни линии ниско напрежение.
Докладва се, че трафопостът е изграден през 1978 г., като на 27.10.1978 г. е съставен Акт за установяване годността за приемане на строеж или част (етап) от него. В документа е записано, че инвеститорът *** приема обекта като годен. Според получената от „Енерго-Про Мрежи” АД писмена справка, всички обекти са присъединени към ТП „***” преди 2005 г.
Инж. Ч. приема, че според изискванията на нормативната уредба присъединяване на обект към електрическата мрежа се извършва след: а) предварително проучване, извършвано от електроенергийното предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи присъединяването, за условията и начина на присъединяване; б) договор за присъединяване, сключен между електроенергийното предприятие по т. 1 и лицето, за чиято сметка се изгражда или разширява присъединяваният обект или електрическа централа.
Техническите условия за присъединяване на обекта се определят от съответния мрежови оператор. Проучването за присъединяване предхожда изготвянето на работните проекти за изграждане или разширение на присъединявания обект. Сключването на договора за присъединяване предхожда одобряването на работния проект и/или издаването на разрешение за строеж за изграждане или разширение на присъединявания обект. Електрическите съоръжения за присъединяване на обекти към ЕРМ се поставят под напрежение до границата на собственост само от електро-енергийното предприятие или от упълномощени от него лица при наличие на: разрешение за ползване на съоръженията за присъединяване; разрешение за ползване на обекта: декларация от потребителя за съответствие на неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми.
Според в.л. през процесния период измерването на ел. енергията, потребявана в обекта на ищеца се е извършвало посредством трифазен статичен електромер *** ид. № ****. Средството за търговско измерване е монтирано в електромерно табло, разположено на южната стена на трафопоста. Измерването е на ниво ниско напрежение, индиректно посредством токови трансформатори. Мястото на измерване е на входа на табло НН.
Установено е от експерта, че цената за достъп до ЕРМ и цената за пренос на електрическата енергия през ЕРМ се определят от КЕВР. Сочи се, че в процесните фактури изчисленията са математически верни. Цената за достъп до ЕРМ и цената за пренос на електрическата енергия през ЕРМ се образуват съгласно Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода „горна граница на приходи” за втория регулаторен период. Цената за достъп се заплаща от всички потребители, чиито обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа. Цената за достъп не е диференцирана според нивото на напрежение (средно или ниско). Цената за пренос се заплаща от всички потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта им. Вещото лице докладва, че мястото на присъединяване зависи от собствеността на присъединителните съоръжения. Когато трафопостът е собственост на мрежовия оператор, съоръженията на клиентите са присъединени към ЕРМ-НН (след трафопоста). Когато трафопостът е собственост на клиента, той е присъединен към ЕРМ-СН. На страна средно напрежение може да се измерва само електроенергията, постъпваща в трафопоста. Разпределянето на енергията към отделните клиенти се извършва на страна ниско напрежение (след силовия трансформатор), поради което измерването на индивидуалното потребление е възможно само на това ниво на напрежение.
Според заключението на инж. Ч. разпоредбата на чл.
14, ал. 1 от ПИКЕЕ относно мястото на измерване е приложима когато трафопостът захранва само един клиент. Технически не е приложима в случай на използване на трафопоста за снабдяване с електрическа енергия на повече клиенти поради причините, посочени в т. 8. На страна средно напрежение се измерва електроенергията, постъпваща в трафопоста. Тя включва енергията, потребявана от консуматорите и загубите в трафопоста.
По делото е прието зкалючението и на в.л. Е.Й. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според коетос ъобразно методологията и определение от ДКЕВР/КЕВР цени за процесния период, в процесните фактури: цената за пренос е по определената такава от КЕВР за ниско напрежение, а не за средно напрежение, а цената за достъп съответства на определена от КЕВР. Процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца и в справките-декпарации по ЗДДС, и е ползвал право на данъчен кредит в пълен размер по тези фактури.
Безспорно е в отношенията между страните, че са налице сключени на основание чл. 11, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.201 г., в сила от 26.07.2013г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014г., бр. 90 от 20.11.2015г., в сила от 20.11.2015г.
– действаща редакция спрямо процесните вземания), договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.201Зг. Ясно е по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество за обект, присъединен към електропреносната мрежа - стопански обект с местонахождение село ***, община Добрич.