Решение № 176 от 28.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 762/2025
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 28.05.2026
- Състав
- Веселина Вълева, Нина Иванова Кузманова, Красимира Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.38, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.269, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343в, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65, т.6 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. София, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Светлозар К. Костов като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600762 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда от 25.10.2024 г. по НОХД № 504/2024 г., С офийски градски съд, НО, 28 –ми състав, е признал подсъдимия Й. К. П. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК, за това, че на 18.09.2022 г., около 11,20 ч., в гр. София, при управления на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********, по ул. „Резбарска”, с посока на движение от ул. „Васил Кунчев” към ул. „Макгахан” и в района на № 5, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и чл. 38, ал. 1 ЗДвП , и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. С. В., за което на основание чл.54, ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание, а на основание чл.343г, вр. чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК същият е лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от 1 влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подс. П. са възложени направените по делото, в хода на досъдебното и съдебното производство, разноски.
Със същата присъда подс. П. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за допуснато от него нарушение на правилата за движение по чл.65, т.6 от ППЗДвП.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.В. К., защитник на подс.Й. К. П., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че възприетите комплексна медицинска и видео автотехническа експертиза, както и допълнителна такава, почиват на предположения, внушения и усещания на вещите лица, а не на научни методи и методики, поради което се възразява срещу обективността на вещите лица, изготвили въпросните експертизи, както и срещу тяхното кредитиране.
Развити са доводи за липса на виновно поведение от страна на подс. П., предвид липсата от негова страна на допуснато нарушение на правилата на ЗДвП и в точност нормите на чл.25, ал.1, ал.2 и чл.38, ал.1 о т специалния закон. В този смисъл се твърди неизпълнение на задълженията за спазване на ограниченията за скорост от страна на пострадалия мотоциклетист, което, според защитата, е в причинна връзка със настъпилия резултат. Направено е оплакване относно наложеното наказание с доводи за несправедливост на същото и неправилен отказ да се приложи института на условното осъждане спрямо подс. Й. П..
Така, основното искане е атакуваната присъда да бъде отменена и да се постанови друга, с която подс. Й. К. П. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Направено е и алтернативно искане за изменение на присъдата, в частта относно наказанието с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК.
Присъдата, в оправдателната й част, е обжалвана от поверениците на частните обвинители В. Й. В., Ю. Ю. В. и М. Ю. В. –адв. К. Л. и адв. Я. С. с искане за отмяна в атакуваната част и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначалното обвинение за допуснато от него нарушение и по чл.65, т.6 от ППЗДвП. В допълнение към въззивната жалба се развиват доводи за неправилно възприета фактическа 2 обстановка въз основа на събраните доказателства и неправилни изводи относно нарушението, касаещо несъобразяване с пътната маркировка от страна на водача на лекия автомобил. Възразява се и срещу възприетото в мотивите съпричиняване от страна на пострадалия към вредоносния резултат, поради движение на управлявания от него мотоциклет със скорост по-висока от разрешената за населено място.
Постъпилият в срока за обжалване на присъдата протест от прокурор при СГП в оправдателната част на присъдата, с която подсъдимият е оправдан за допуснато от него нарушение на правилата за движение по чл.65, т.6 от ППЗДвП, е оттеглен, преди оразуване на въззивното производство и същото е прекратено в частта, касаеща подадения въззивен протест.
В съдебно заседание представителят на А. П.-София предлага жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата на първостепеният съд да бъде потвърдена. Застъпва становището, че присъдата е законосъобразна и обоснована относно правната квалификация и възприетите нарушения на правилата за движение по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като счита, че правилно подсъдимият е оправдан за допуснато от него нарушение по чл.65, т.6 от ЗдвП.
Счита, че са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието, които са обсъдени детайлно от първата инстанция и липсва порок при формиране на вътрешното убеждение на съда, като изразява виждане, че поведението на пострадалият моторист, който е управлявал със скорост над разрешената за населено място, следва да се квалифицира като съпричиняване на вредоносния резултат.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция не участват лично частните обвинители В. Й. В., Ю. Ю. В. и М. Ю. В., които са представлявани от поверениците им - адв. К. Л. и адв. Я. С.. В хода на пренията пред въззивната инстанция адв. Л. поддържа довода, изложен във въззивната жалба, че подс. Й. П. не е съобразил при маневрата си пътната маркировка М15, обозначаваща площ забранена за движение на пътни превозни средства. В този смисъл се поддържа искането за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му първоначално обвинение в пълнота.
Защитниците на подсъдимия в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържат жалбата, възпроизвеждайки обективираната в нея мотивация. Основните доводи на адв. К., като защитник на подс. П., застъпени в хода на пренията, са свързани с поведението на пострадалият 3 мотоциклетист, за който твърди, че с поведението си е причинил фаталния резултат. Развива се и теза за липсата на удар между автомобила и главата на пострадалия, в който смисъл се заявява неправилен анализ на доказателствата.
Идентични доводи са развити в пледоарията и на адв. П. в хода на въззивните прения, където се развива тезата за виновно поведение на пострадалия мотоциклетист, свързано с нарушения при избирането на скорост за движение и невъзможността му да реагира адекватно на пътната обстановка пред него. Изразява се становище, че управляваният от подсъдимия автомобил не е извършвал обратен завой и не е препречвал средна и лява пътни ленти. Твърди се също, че анализите на вещите лица в приетите експертизи са произволни, тъй като не е изследвано движението на мотоциклета и възможността за предотвратяване на удар от негова страна.
Поддържа се искането за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативните искания касаят намаляване на наказанието и начина на изтърпяване, с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, както и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият Й. К. П. поддържа доводите изложени от защитниците си и моли да бъде оправдан, като изразява становище за липса на вина от негова страна за настъпилото ПТП, което според обясненията му, дадени пред въззивната инстанция се дължи на висока скорост на движение избрана от мотоциклетиста.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й. П. е правоспособен водач на МПС, категории В, М, АМ. На същия няколкократно били налагани по администартивен ред наказания за извършени нарушения на ЗДвП, допуснати при управление на МПС, като последният такъв случай е за нарушение, извършено на 05.06.2022 г.
На 18.09.2022 г., около 11:20 часа, подсъдимият Й. П. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с peг. № ********, като се 4 движил в гр. София, по ул. „Резбарска“, с посока на движение от ул. „Васил Кунчев“ към ул. „Макгахан“. Видимостта била добра, пътният участък бил прав, като пътното платно било покрито със суха асфалтова настилка, която била без дупки, неравности и наклон. Пътният участък на ул. “Резбарска“, по който се движил управляваният от подс. Й. П. лек автомобил се състоял от две пътни платна, предназначени за двупосочно движение, разделени с тръбно решетъчни парапети, като във всяко от платната имало по три пътни ленти, всяка една с широчина по 3,7 м, които не били очертани с пътна маркировка.
Управлявания от подс. Й. П. лек автомобил се движил по средата на пътното платно, в неочертаната от пътна маркировка средна лента за движение, със скорост от 14,40 км/ч, като приближавал намиращ се след края на металните парапети разделителен остров между двете пътни платна, където се готвел да направи маневра „обратен завой“.
В същото време, зад управлявания от подс. Й. П. лек автомобил, в същия пътен участък, в дясната част на неочертаната с пътна маркировка лява лента от пътното платно, се движил мотоциклет марка „Сузуки”, модел „ГСР 600” с рег. № ********, управляван от пострадалия Ю. С. В., с ЕГН **********. Пострадалият мотоциклетист Ю. В. бил екипиран и с поставена на главата си предпазна каска. Тъй като се движил със скорост от 65,20 км/ч, управляваният от пострадалия мотоциклет се приближавал към автомобила, управляван от подсъдимия, движещ се със скорост от 14,40 км/ч. Достигайки до разделителния остров, очертан със захабена, пътна маркировка, представляваща две бели успоредни непрекъснати линии, подс. Й. П. предприел действия по осъществяване на маневра „обратен завой“, като навлязъл от средната пътна лента в лявата, като предната част на управлявания от него автомобил достигнал до лявата част на лявата пътна лента по посоката на движение на мотоциклета, препречвайки я изцяло. В момента, в който предприел тези действия, подс. Й. П. е имал възможност да види приближаващия го отзад и в съседната лява пътна лента мотоциклет, управляван от пострадалия Ю. В., както през лявото странично огледало, монтирано на управлявания от него автомобил, така и през огледалото за обратно виждане, монтирано в купето на автомобила.
Виждайки управлявания от подсъдимия автомобил, така препречил пътната лента, в която се движил, пострадалият В . задействал в авариен режим спирачната система на управлявания от него мотоциклет, при което 5 същият се наклонил надясно и започнал да се движи, плъзгайки се странично върху платното за движение и в посока към автомобила. Мотоциклетът, заедно с пострадалия мотоциклетист върху него, изминали разстояние от 10 м, плъзгайки се странично и наклонявайки се в дясно, но без да падат върху платното за движение. В момент, в който тялото на пострадалия мотоциклетист се намирало на разстояние от 50 см. над повърхността на терена и се движило заедно с мотоциклета, без той също да е паднал, напред, главата на пострадалия достигнала до лявата част на задната броня на лекия автомобил, управляван от подсъдимия и настъпил удар между теменната част на каската, намираща се върху главата на мотоциклетиста и лявата част на задната броня на автомобила. При този удар върху лявата част на задната броня на лекия автомобил „Фолксваген“ се отложила синя боя, с каквато била боядисана носената от пострадалия каска. Непосредствено след този удар последвал удар между дясната страна на поставената на главата на пострадалия мотоциклетист каска в терена, като вече падналото тяло на пострадалия продължило да се плъзга.
Непосредствено преди първия удар – на главата на пострадалия с поставената на нея каска в лявата част на задната броня на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, скоростите на тялото на мотоциклетиста и на мотоциклета били еднакви - 54 км/ч., достигната в резултат на задействането преди това на спирачната уредба. Когато главата на мотоциклетиста достигнала първа до лекия автомобил и настъпил посочения удар, скоростта на движение на тялото на мотоциклетиста намаляла в голяма степен, като последвал и ударът на главата на пострадалия в терена, след което движещият се мотоциклет след тялото на мотоциклетиста, го застигнал и го притиснал към автомобила и терена.
Разпечатката съдържа 33 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1d83359-767f-4429-80bd-00d4c895dd32