Определение № 18764 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18764 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110106405 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу В. В. Ч., ЕГН 88050256827, с която са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 461,55 евро - представляваща главница по договор за потребителски кредит № 2144711/16.12.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Кредисимо“ ЕАД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 1,15 евро – представляваща възнаграждение по Договор за поръчителство, сключен на 16.12.2019 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на В. В. Ч. по договор за потребителски кредит № 2144711/16.12.2019 г.; сумата в размер на 40,19 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена върху главницата, съгласно Приложение 1 към договора за потребителски кредит № 2144711/16.12.2019 г. за периода от 16.12.2019 г. до 10.09.2020 г.; сумата в размер на 273,38 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 16.12.2019 г. до 27.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 787/29.07.2025 по ч.гр.д. № 1458/2025 г. по описа на РС – Габрово.

1

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

На ищеца следва да бъде указано, че към исковата молба не е представено Приложение 1 към Договор за цесия.

Ответникът В. В. Ч. чрез адв. Русева от САК е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Ответникът не е заявил доказателствени искания.

Същевременно ответната страна предявява насрещни инцидентни установителни искови претенции, с които претендира да бъдат обявени за нищожни Договор за потребителски кредит № 2144711/16.12.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. В. Ч. и Договор за поръчителство, сключен между „АЙ Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД също от 16.12.2019 г. В условията на евентуалност, в случай, че инцидентните искове се преценят за недопустими, инвокира възражения за нищожност на двата договора поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП в тях и заобикаляне на закона, като твърди, че същите са преюдициални за спора.

По така заявената претенция на ответника, първоинстанционният съд намира следното.

Предявените инцидентни установителни искове са процесуално недопустими поради липса на самостоятелен правен интерес от разглеждането им. В производството по чл. 422 ГПК предмет на спора е съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение – в случая по чл. 410 от ГПК, като в рамките на този спор съдът дължи произнасяне по всички релевантни възражения на ответника относно действителността на договора, отделни негови клаузи, изискуемостта на вземането и останалите правоизключващи или правопогасяващи факти. Инцидентният установителен иск по чл. 212 ГПК е допустим само когато е необходимо самостоятелно установяване на спорно правоотношение със сила на пресъдено нещо.

Когато обаче същите въпроси подлежат на обсъждане в рамките на защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, отделен установителен иск не е необходим и би довел единствено до недопустимо разширяване предмета на делото. Ето защо инцидентните установителни искове не следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в настоящото производство, като съдът дължи произнасяне по същество по релевираните възражения от ответника, с което последният ще получи еднакъв правен резултат на исканията си, доколкото същите имат значение за основателността на предявения иск по чл. 422 ГПК.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд, 2

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство предявените от ответника инцидентни установителни искове по реда на чл. 212 от ГПК за признаване за установено, че 1. Договор за потребителски кредит № 2144711/16.12.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. В. Ч. и 2. Договор за поръчителство, сключен между „АЙ Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД също от 16.12.2019 г. са нищожни поради наличието на неравноправни клаузи в тях и поради заобикаляне на закона.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл.

146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и

Предявени са от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу В. В.

Ч., ЕГН 88050256827, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 461,55 евро - представляваща главница по договор за потребителски кредит № 2144711/16.12.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД в качеството му на кредитодател и ответника в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „Кредисимо“ ЕАД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 1,15 евро – представляваща възнаграждение по Договор за поръчителство, сключен на 16.12.2019 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на В. В. Ч. по договор за потребителски кредит № 2144711/16.12.2019 г.; сумата в размер на 40,19 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена върху главницата, съгласно Приложение 1 към договора за потребителски кредит № 2144711/16.12.2019 г. за периода от 16.12.2019 г. до 10.09.2020 г.; сумата в размер на 273,38 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 16.12.2019 г. до 27.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 787/29.07.2025 по ч.гр.д. № 1458/2025 г. по описа на РС – Габрово.

Ищецът твърди, че на 16.12.2019 г. между В. В. Ч. и трето за спора лице – 3

„Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с номер 2144711, по силата на който юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице кредит в размер на 664,68 лева. Уговорено било сумата да бъде върната на 9 броя вноски – всяка в размер на 169,57 лева, с краен срок по договора – 10.09.2020 г. (тогава е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора за потребителски кредит). Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,21 %. Твърди, че безспорно се установява сключването на съглашение между страните в посочения от ищеца обем и съдържание, препращайки и към относимите ОУ на дружеството – кредитодател. Счита, че с оглед правилата на ЗПК, процесният договор е действителен и като такъв валидно обвързва страните. А предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателят в полза на ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящите искове. Това е така, понеже кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД прехвърлил вземанията си срещу ответника в полза на ищцовото дружество с договор за цесия от 02.03.2021 г. Вземането към ответника било индивидуализирано в Приложение 1 към процесния договор за кредит. На последно място, релевира, че длъжникът е надлежно уведомен, с оглед нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Същевременно, уведомява, че на датата на сключване на контракта за кредита /16.12.2019 г./ кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД сключил друг договор, по силата на който всички задължения на длъжника Ч. били обезпечени и гарантирани – договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Обяснява още, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасило всички дължими от Ч. суми в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Така поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Доколкото „Ай Тръст“ ЕООД също е прехвърлил своите вземания в полза на цедента и ищец в настоящото производство „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, длъжникът Ч. отговаря и за платеното от своя поръчител пред ищеца. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.

Ответникът срочно е подал отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови претенции, при следните доводи.

Първо – според ответника ищецът твърдял единствено извършването на механични действия от страна на лице, за което нямало никакви доказателства, че е именно ответникът Ч.. Отделно, не става ясно ищецът да е предоставил на ответника в хартиен екземпляр процесния договор за кредит, каквото било изискването на относимото законодателство. Оспорва се автентичността на процесните документи, тъй като се твърди, че не е спазена процедурата по чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ за приравняване на електронното изявление на соморъчния подпис. Твърди се, че договорът за поръчителство е сключен единствено поради липса на друга опция за 4 получаване на кредита. Навежда, че таксата за поръчителство и разходите по този договор, разгледани като част от общите разходи по кредита /ГПР/ превишават законовия таван от 50 % - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Афишира, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗПК. Таксата за поръчителство освен това била разход по кредита съгласно § 1, т. 17 от ДП на ЗПК, но не била начислена в ГПР, а това води до невярно посочване на самия ГПР. Невярното посочване на такива данни води до извод за липса на такива, съгласно константната съдебна практика по въпроса.

Твърди, че е налице пример за заобикаляне на закона, в подкрепа на който извод е фактът, че двете дружества – „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД заедно са сключили цесионната сделка с ищеца „АПС БЕТА България“ ООД. Обръща внимание, че липсват доказателства за прехвърляне на конкретното задължение в полза на ищеца. По делото е представен само един хвърчащ лист, с нечетлив текст и заличени данни. Оспорва се и представителната власт на цесионера да уведомява от името на цедента, без конкретно пълномощно за целта. Липсват и доказателства досежно фактическия състав на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Моли съда да приеме двата договора за нищожни. В заключение е отправена молба към съда да отхвърли исковете на ищеца в цялост.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: