Определение № 364 от 25.04.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер364/25.4.2019г.Град

Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и втори април Две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ

РУМЯНА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия Станчо Савов

ВЧНД №357 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от А.В.Н., чрез процесуалния си представител – адв.С.И.от АК – Варна, срещу Определение №469/14.03.2019 г. по ЧНД №735/2019 г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 20.12.2018 г. по досъдебно производство №571/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, водено за престъпление по чл.152, ал.1,т.2 от НК.

В жалбата, по същество се сочат доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на първоинстанционния съдебен акт, постановен при необоснованост на направените в него изводи и липсата на относимост на същите към фактическата обстановка, която не е изяснена. Иска се да бъде отменено Определението на Районен съд-Варна и делото да бъде върнато на прокурора за допълнително разследване.

Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, а разгледана по същество се явява неоснователна.

След съвкупна преценка на събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства настоящият въззивен състав възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка:

Към 2015 г., св. Н. работела като лекар-невролог в ДКЦ „С.К." – Варна и живеела, заедно с шестгодишната си дъщеря – св.Сирма Момчева при майка си – св. С.А.И.. Същата имала интимни отношения св. С.В.И.. Предвид грубото му отношение към нея, в края на 2015 г., св.Н. сложила край на връзката им, но св. И. продължил да я търси и да я посещава на работното й място. Ето защо, на 25.03.2016г. св. Н. подала жалба срещу св. И. за физическа саморазправа и упражняван върху нея системен психически тормоз в Първо РУ ОД МВР – Варна, във връзка с която била образувана полицейска проверка.Същата вечер, св.Н. посетила апартамента на св. И., в м-ст „Е.“, ул. „*****************и прекарала нощта с него, като следващата сутрин шофьорът му – св.В. я взел от жилището и закарал на фризьор по повод предстоящ работен семинар. Вечерта след приключването му, св. Н. потърсила св. В., за да дойде и да вземе нея и дъщеря й и да ги отведе отново в апартамента на св.И., както и станало. До понеделник сутринта, когато дъщеря й била откарана на детска градина от св.В., двете били в жилището на св.И., с който и двете вечери св.Н. била интимна. След заминаванато на св.С.М.майка й останала заедно със св.И. в апартамента му, като двамата продължили да употребяват алкохол и продължили интимните си отношения. Около 10.00-11.00ч., св. И. получил обаждане от св.Г.- полицейският служител, който извършвал проверката във връзка с подадената от св.Н. жалба. Той го уведомил за предмета на същата, като двамата се уговорили да се видят в Първо РУ ОД МВР -Варна.

Разговорът ядосал св.И., който хванал за косата св. Н. и й нанесъл множество удари. Малко по-късно, около обяд, св. Н. отишла до тоалетната и видяла, че ключа е на входната врата. Взела дрехите и чантата си и отишла до работния си кабинет. Към 16.00ч. извикала при себе си св. Д. - главна медицинска сестра в ДКЦ „С.К.“ – Варна и й казала , че заедно с дъщеря си били принудително отведени и държани в дома на св. И., където тя била физически и сексуално малтретирана от него. По - късно, същия ден тя помолила свой познат - св.

Веселин Петров Балев да я вземе от работа, като двамата взели дъщеря й от детската градина, след което отишли в търговски център, където св.Н. посетила офиса на „iPhone“. Споделила със служител на центъра - св. Тодоров че има проблеми с мъж, която я следял чрез телефона й, предоставен от него - мобилен телефон марка „iPhone" със СИМ карта на „Виваком" с номер ***********(регистрирана на нейно име). За да препятства това , св. Тодоров, изтрил регистрацията на телефона й и направил нова. След това, св. Балев завел св.Н. до сградата на Първо РУ ОД МВР - Варна, където подала сигнал, че е била противозаконно лишена от свобода и изнасилена от св. И.. На основание чл.212, ал.2 от НПК било образувано ДП № 571/2016г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР – Варна.

В хода на воденото разследване, на 29.03.2016г. бил извършен оглед на местопроизшествие, както и претърсване и изземване, а на 10.05.2016г. проведен и следствен експеримент. По делото са назначени и изготвени: съдебно медицински експертизи на св.А.Н. и на св. С.В.И.; комплексна съдебно психиатрична - психологична експертиза на св.Сирма Момчева; съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства; съдебно- балистична експертиза; съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и допълнителна съдебно - медицинска експертиза на св.А.Н..

Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на св.Н., при освидетелстването на същата са се установили следните травматични увреждания – „фрактура на носните кости без разместване на фрагментите, кръвонасядане и оток в основата на носа, кръвонасядания по задната повърхност на шията, повърхностни охлузвания в областта на гръдните ареоли, кръвонасядане и оток в лявата гръдно-поясна област, кръвонасядане в лявата кръстна област, кръвонасядане в областта на левите лакът и предмишница,множество отделни кръвонасядания по седалището и двете бедра, кръвонасядания по левите коляно и подбедрица, в областта на половия орган - стари разкъсвания по девствената ципа, кръвонасядания по лигавицата на влагалището в съседство на разкъсванията“, като всички посочени травматични увреждания са „от действие на твърди тъпи предмети със сравнително ограничена травмираща повърхност, възникнали по механизмите на удара и/или притискане. Те съответстват да са получени от пострадалата, а именно при удари с ръце или юмруци, нанесени й до седмица преди освидетелстването… Установените травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота... Описаните кръвонасядания по лигавицата на влагалището са резултат на натиск, триене и разпъване в областта и е възможно да се получат при грубо осъществен полов акт или други механични въздействия във входа на влагалището.

Тези наранявания са с давност до 5-7 дни преди освидетелстването. В областта на аналното отвърстие не се установяват видими увреждания, които да се свържат с осъществен анален полов акт, което не изключва да е извършен такъв“ . По делото е изготвена и допълнителна СМЕ.

От заключението на същата е видно, че „всички изброени травматични увреждания са от действие на твърди тъпи предмети със сравнително ограничена травмираща повърхност, възникнали по механизмите на удари и/или притискане. Уврежданията са в различни части на тялото и по различни плоскости, като могат да се диференцират не по-малко от 12 отделни механични въздействия, нанесени до около седмица преди прегледа. Кръвонасяданията по лигавицата на влагалището са резултат на натиск, триене и разпъване в областта и е възможно да се получат както при доброволен, но по-грубо осъществен полов акт, така и при насилствен такъв или при други механични въздействия във входа на влагалището. В случая нараняванията нямат никаква специфика, по която да се съди точно за начина на причиняването им. Същите биха могли да възникнат при еднородност или при неколкократно механично въздействие в областта и са с давност до около 5-7 дни преди прегледа. По тялото, на пострадалата, обаче са установени и множество други травматични увреждания, разположени в различни области на тялото и по различни плоскости. Същите са с различна давност, но получени в рамките на периода, определен и за получаване на увреждането в половата област. Според заключението на експертизата посоченото нараняване не би следвало да се разглежда самостоятелно, без отчитане и на останалите телесни увреждания“.

Видно от назначената СМЕ на св. И., по главата, шията, тялото, крайниците и в областта на половия орган и перинеума на същия не са установени травматични увреждания.

По делото е изготвена и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, видно от заключението на която „А.В.Н. не страда от психично заболяване. Налице е известна дисхармоничност на характера, но в рамките на здравна разновидност, т.нар. акцентуирана личност. Физическото и психическото състояние й позволява да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях“.

След проведеното разследване, с

Постановление от 20.12.2018 г. прокурор при Районна прокуратура – Варна е прекратил воденото наказателно производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, с мотиви за липсата на категорични и безспорни доказателства, сочещи извършване на престъпление от общ характер по чл.152, ал.1 и чл.142а от НК от Ставри И., като постановения прокурорски акт е потвърден с Определение №469/14.03.2019 г. на съдия при ВРС.

Така постановения първоинстанционен акт е предмет на настоящото производство по чл.243, ал.7 и сл. от НПК. При извършения въззивен контрол на атакуваното Определение и във връзка с наведените в жалбата доводи, настоящият състав намира същото за правилно и законосъобразно, като изцяло споделя изложените в него мотиви.

В конкретния случай, ВОС счита, че крайният извод относим към наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е правилен и обоснован, като същият е направен при обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая.

Доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност и изводите не противоречат на правилата на формалната логика и взаимната връзка на отделните обстоятелства. По настоящето дело са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102, ал. 1 НПК. Настоящата въззивна инстанция приема, че така изложените правни съображения за несъставомерност на деянието както по чл.152, ал.1, така и по чл.142а от НК са правилни и същите са основават на внимателна проверка и анализ на събраните в хода на воденото досъдебното производство доказателства.

В този смисъл и ВОС не намира за състоятелни наведените в жалбата доводи за липсата на обстоен анализ на доказателствения материал и съответната обосновка относно аргументите за подкрепа на направените от страна на прокурора заключения свързани с предпоставките за прекратяване на воденото досъдебно производство. Не могат да бъдат кредитирани съотв. и посочените възражения за едностранчивост и необективност на извършения от първоинстанционния съд анализ.

Напротив – същият изцяло отговаря на процесуалния стандарт за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Прокурорът, респ. съдебният състав не са проявили избирателност и превратност при оценката на доказателствата, а са изпълнили задълженията си по чл. 107, ал. 5 от НПК и предписанията на чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Изтъкнатите в жалбата възражения, относно липсата на травматични увреждания на св.И. тълкувана според посоченото от ВРС като индикация за липсата на съпротива у пострадалата, респ.обуславящо извод за несъставомерност на извършено по чл.152 от НК деяние ВОС счита, че не корспондират с изложеното в първоинстанционния съдебен акт.

Това е така, тъй като в същия, е прието, че за съставомерност на деянието по чл.152 от НК, каквато е и устойчивата практика на ВС и ВКС в този смисъл, е достатъчно манифестирането на несъгласие с извършването на половия акт, и че липсата на активна съпротива на пострадалото при сексуално насилие лице не е равна на дадено от него съгласие за доброволен сексуален акт с извършителя, когато в резултат на поведението му жертвата не е имала друг изход, освен да се подчини на действията му. В случая обаче съдът не е установил безпорни и категорични доказателства за това. Изложени са подробни мотиви защо са отхвърлени показанията на св.Н. за нейното поведение и това на св.И. - поради вътрешни противоречия и логически несъответствия между твърдяното относно осъществената принуда и липса на доброволност на посочения акт, със събраните, проверени и установени по делото фактически данни от останалите доказателствени източници. Противно на посоченото в жалбата, доказателства свързани с осъществяването на деянието не са търсени единствено като обективирани в следи от физическа съпротива по тялото на св.И., съотв. травматични увреждания на св.Н.. Предвид спецификата на самото престъпление, предмет на воденото разследване, както и на конкретните отношения между двамата, то изводът за липсата на несъгласие от страна на свидетелката и насилствено осъществяване на сексуален контакт с нея е направен след обстоен анализ от прокурора /правилно изцяло споделен от първоинстанционния съд/ на всички гласни и писмени доказателства по делото – заключенията на изготвените експертизи, свидетелските показания и др., като констатираната противоречивост на изложеното от св.Н., нараняванията на лигавицата и обективните увреждания по същата имащи „различна давност“, но получени в рамките на периода определен и за получаване на увреждането в половата област, липсата на такива на св.И., доказателствата свързани с поведението на св.Н.