Определение № 3217 от 26.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3217 гр. Варна, 26.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20243110113780 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 9168/04.02.2026 г., подадена от ищеца Н. Е.

Н., чрез адв. Й. А., за изменение в частта за разноските на Решение № 141 от 13.01.2026 г., постановено по делото.

Излага се в молбата, че неправилно в полза на ответното дружество е присъдено адвокатско възнаграждение от 300 лв., доколкото такова нито е претендирано, нито за заплащането му са представени доказателства от страната. Сочи, че с приложения от ответника списък по чл. 80 от ГПК е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение без по делото да са налице данни страната да е представлявана от юрисконсулт, като всъщност пълномощник на дружеството е адвокат. Моли се за редуциране на присъдените на ответника разноски със сумата, присъдена за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрк. Никола Колев е постъпил отговор на искането, със становище за неговата неоснователност. Сочи, че разпоредбата на чл. 78 от ГПК урежда правото на страна, по отношение на която изходът е делото е благоприятен, да бъдат присъдени разноски за процесуален представител, без обаче да е налице разграничение дали това да е адвокат или юрисконсулт.

Доколкото в случая е претендирано само юрисконсултско възнаграждение, страната намира, че нито е налице двойно искане за разноски, нито същите са завишени. Излага, че юрисконсултите на дружеството осъществяват дейност по съответните дела, които са им разпределени, посредством извършването на справки, изготвяне на становища, анализ на събраните доказателства и изготвените експертизи, предоставят документи на адвокатите и др. В тази връзка страната намира, че е налице реално участие на юрисконсулта по делото, за което на дружеството се следва възнаграждение.

Съдът намира за процесуално допустима така постъпилата молба за изменение в частта за разноските на решението. Същата е депозирана в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок от процесуално легитимирана страна.

Искането на ищеца касае изменение на разноските, присъдени на насрещната 1 страна, поради което допустимостта му не е обусловено от наличието на списък по чл. 80 от ГПК от молителя.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна по следните съображения:

С постановеното по делото Решение № 141 от 13.01.2026 г. съдът е отхвърлил иска на Н. Н. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от остатъка в размер на 1 238,48 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на собствения на ищеца автомобил, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното дружество са присъдени разноски от 650,34 евро / 1 272 лева/, от които 153,38 евро /300 лева/ за адвокатско възнаграждение и 496,96 евро /972 лева/ за депозити за изготвяне на съдебни експертизи.

Видно от представения от ответника списък по чл. 80 от ГПК /л. 158/, страната е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице от 972 лв.

Същевременно дружеството е представлявано от адв. Б. М., съгласно приложеното пълномощно /л. 19 и л. 30/, който представител единствено е участвал в производството на страната на ответника – от адвоката е депозиран отговора на исковата молба, представяни са доказателства за заплатени депозити и е участвал във всички проведени открити заседания. По делото има и пълномощни, от които се установява, че ответникът валидно е учредил представителна власт и на адв. Д. С. /л. 36/, и на адв. Н. Лефтеров /л. 59/, без обаче последните да са извършвали каквито и да е действия по делото.

Липсват доказателства дружеството да е упълномощило юрисконсулт за процесуално представителство в производството.

Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК предвижда присъждането на разноски в полза на ответника по делото на направените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същевременно ал. 8 от същата норма дава възможност в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Изложеното обуславя извода за липса на пречка ЮЛ и ЕТ да бъдат представлявани по дела едновременно както от адвокати, така и от юрисконсулти или други техни служители с юридическо образование, доколкото по своята същност юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично с това, осъществявано от адвоката.

При тази хипотеза обаче страната следва да избере дали да претендира присъждането на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение или юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. В случай че страната не е упражнила своевременно /до даване ход по същество на делото/ правото си на избор кое възнаграждение да претендира, съдът следва да реши кое от двете да присъди, като водещ е принципът, че на репариране подлежат само реално сторените от страните по делото разноски /така Определение № 477 от 22.11. 2018 г.,постановено по ч.т.д. № 2249 по описа за 2018 г. на ВКС/.

В настоящата хипотеза обаче липсват доказателства дружеството да е упълномощило юрисконсулт за осъществяване на процесуално представителство по делото. Предвид това и доколкото нормата на чл. 78, ал. 8 2 от ГПК дава възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение само ако страната е защитавана от юрисконсулт, то в случая такова не се следва на дружеството. Не се следва и адвокатско възнаграждение, доколкото нито такова е претендирано, нито са представено доказателства за заплащането му.

При така изложеното, съдът намира, че следва да измени постановеното по делото решение в частта за възложените в тежест на ищеца разноски от 650,34 евро, като редуцира същите и не присъди възнаграждението от 153,38 евро за процесуалното представителство на ответника.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 141 от 13.01.2026 г., постановено по гр.д. № 13780/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, VII състав, в частта за разноските, като редуцира присъдените на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД такива от 650,34 евро / 1 272 лева/, както следва:

ОСЪЖДА Н. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. Никола Касапски № 1, да заплати на ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, бул. "Г. М.

Д." № 1, сумата от 496,96 евро (четиристотин деветдесет и шест евро и деветдесет и шест евроцента), равняващи се на 972,00 лева за депозити за изготвяне на съдебни експертизи, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3