Решение № 36 от 10.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. С.З., 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20215500501819 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба на С. Т. С. от гр. С.З., чрез пълномощника му адвокат В.К. от САК против решение № 260611 от 06.07.2021г., постановено по гр.дело № 2849/2020г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивникът е недоволен от постановеното решение, навежда доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека, всеки, чийто права са нарушени има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица действащи при упражняване на служебни функции. Позовава се на Решение на съда на ЕС в Люксембург от 25.06.2020г., както и от практиката на съдилищата по сходни казуси.Моли да бъде отменено първоинстанционно решение, като вместо него бъде постановено друго, с което бъдат уважени исковете. Моли да му бъдат присъдени и направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Постъпила е и въззивна жалба с дата 12.11.2021г. от адв.К., като пълномощник на СТ. Т. СТ., с която заявява, че оспорва извършената 1 поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК на решението от 06.07.2021г. по отношение на частта досежно претендирания период за неползван платен годишен отпуск за периода 18.02.2016г. до 09.08.2016г. в размер на 13 дни.

Заявява, че поддържа първоначално депозираната въззивна жалба срещу решението, като цяло, като по отношение на променения диспозитив с решението от 18.10.2021г. при условията на чл.269 от ГПК, моли съда да приеме уточнението за незаконосъобразност на решението. Излага съображения.

Въззиваемият Изпълнителна агенция „А.А.“, гр.С. чрез пълномощника си И.Д.-Л. – гл.юрисконсулт в отдел „Правно-нормативно обслужване“ взема становище по въззивната жалба, че съдът правилно е определил претендирания от насрещната страна втори период и излага съображения в тази посока. Счита, че не тъй като за първия период от 16.03.2012г. до 21.01.2016г. е изтекла давността без да е поискано правото на обезщетение, а за втория период има безспорни доказателства, от които е видно, че платеният годишен отпуск за 2016 и 2017година е използван изцяло от лицето, а няколкото дни, които не са били – са надлежно изплатени. Поради горното сочи, че Изпълнителна агенция „А.А.“ не дължи изплащане на посоченото в исковата молба обезщетение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.61 от ЗДСл.

Ищецът С. Т. С. твърди в исковата си молба, че през месец януари 2010г. бил назначен на работа в Изпълнителна агенция „А.А.“.

На 20.03.2012г. бил отстранен от работа по реда на чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, като с решение № 5692 от 25.04.2014г., постановено по адм. д. № 10361/2013г. по описа на ВАС, с което било потвърдено решението 3684/30.05.2013г, постановено по адм. д. № 14590/2012г. на АССГ била отменена заповед № 124/16.03.2012г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А.А.” (ИААА), като незаконосъобразна. На 06.12.2013г. било прекратено служебното му правоотношение, като с решение № 13262 от 08.12.2015г. постановено по административно дело № 136/2015г. по описа на ВАС, било признато за незаконно уволнението му със заповед № 2

1056/06.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИААА. На 18.02.2016г. бил отстранен от работа по реда на чл. 100, ал. 3 от ЗДСл, като с решение № 110 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 76/2013г. по описа на Административен съд С. била отменена заповед № 99/15.02.2016г. на изпълнителния директор на ИААА, като незаконосъобразна. На базата на изложеното в периода от 20.03.2012г. до 26.09.2017г. (датата на уволнението му от ООАА С.З. към ИААА) нямал прекъсване на служебното правоотношение, съответно на служебния стаж, като за времето, през което бил незаконно отстранен от работа, съответно уволнен и не бил работил при друг работодател (орган по назначението) имал право на обезщетение в размер на 2050 лева за неползван платен годишен отпуск за 82 работни дни.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗНА, с решение от 25.06.2020г. по преюдициално запитване по съединени дела С 762/18 и С 37/19 на съда в Люксембург срещу практиката на ВКС, че в периода от време от датата на прекратяване на трудовото (служебното) правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяването на незаконно уволнен работник на предишната работа, за времето през което не престарал реално труд по трудовото правоотношение, му се дължало обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание член 224, алинея 1 от Кодекса на труда, съответно чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, съгласно член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 ЕС.

По изложените съображения бил за него налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периодите, в които бил незаконно уволнен и не престарал труд при друг работодател, а именно:

За периода от 20.03.2012г. до 08.10.2014г. - 69 дни;

За периода от 18.02.2016г. до 09.08.2016г. - 13 дни;

Последното получено от него брутно възнаграждение било в размер на 500 лева, като средно дневното към месец септември 2017г. (датата на уволнението му) възлизало на 25 лева или за 82 дни обезщетението било в размер на 2050 лева. Моли съда да постанови решение по силата, на което да осъди Изпълнителна агенция „А.А.” гр. С., ул. „******, ЕИК **** да му заплати сумата в размер на 2050 лева, представляваща, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, към момента на прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да бъде 3 допуснато предварително изпълнение на съдебното решение. Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По отношение на подсъдността, твърди, че била приложима разпоредбата на чл. 114 от ГПК, като последната му месторабота била в Областен отдел „А.А.“ гр. С.З..

Ответникът ИА „А.А.” - С. е подал отговор, с който твърди, че исковата молба е неоснователна и недоказана.

Сочи, че претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от СТ. Т. СТ. за периода от Заповед № 124/16.03.2012г. за отстраняване, връчена на 20.03.2012г. до Заповед № 77/21.01.2016г. за допускането до работа на СТ. Т. СТ., която влиза в сила считано от 18.12.2015г. било неоснователно, поради обстоятелството, че била изтекла давността на посоченото в исковата молба вземане, съгласно разпоредбата на чл.111, буква „а“ от Закона за задълженията и договорите. След последващото му отстраняване със Заповед № 99/15.02.2016г. и отмяната на посочения акт по съдебен С.С. бил допуснат отново до работа със Заповед № 352/09.08.2016г. След завръщането му на работа С.С. използвал почти целия си платен годишен отпуск за 2016г. видно от заповед и с № 2649/29.09.2016г., 2853/19.10.2016г., 2854/19.10.2016г. и заповед № 3054/08.11.2016г. За останалите му дни платен годишен отпуск от 2016г. С.С. бил подал заявление с рег. № 11-01-8722/174/29.12.2016г. на основание чл. 59, ал. 2 от Закона за държавния служител, като бил прехвърлил 10 дни, които да използва през 2017г. През 2017г. С.С. използвал прехвърлените със заявление с рег. № 1101-8722/174/29.12.2016г. дни, което било видно от следните заповеди: заповед № 37/04.01.2017г., заповед № 304/06.02.2017г., заповед № 303/06.02.2017г. и заповед № 688/23.03.2017г. След приключването на платеният годишен отпуск от 2016г. С.С. използвал полагащия му се платен годишен отпуск видно от заповеди: заповед № 1110/03.05.2017г., заповед № 832/07.04.2017г., заповед № 1476/01.06.2017г. и заповед № 2216/02.08.2017г. Останалите неизползвани шест дни платен годишен отпуск за 2017г. му били изплатени по надлежния ред при прекратяване на правоотношението му със заповед № 877/26.09.2017г. Относно поисканото предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ответника счита, че искането било неоснователно. Съгласно посочената норма предварително изпълнение на съдебно решение можело да се допусне от съда, при наличие на предпоставките, визирани в закона, а в чл. 242, ал. 2 от ГПК било посочено, че съдът постановявал предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Тъй 4 като в случая, се касаело за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а не за изчерпателно посочените хипотези, искането било неоснователно. Предвид изложените съображения, счита исковата молбата на СТ. Т. СТ. за неоснователна и недоказана. Оспорва изцяло предявения от СТ.

Т. СТ. иск срещу Изпълнителна агенция „А.А.“. Моли съда предвид събраните по делото доказателства да отхвърли изцяло предявения иск на СТ.

Т. СТ. като неоснователен и недоказан. Моли съда също така, в зависимост от изхода на спора да им бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Безспорно е установено по делото от приложена Заповед № 124/16.03.2012г.,че ищеца СТ. Т. СТ. е отстранен от длъжност. Приложена по делото е и заповед № 1056/06.12.2013г. с която е прекратено служебното правоотношение между ищеца и ответната страна. Със Заповед №77/21.01.2016г. ищеца е допуснат до работа на осн. чл.122 ал.1 от ЗДСл във връзка с Решение №13262 на ВАС с което била отменена Заповед № 1056/06.12.2013г. за прекратяване на служебното правоотношение между ищеца и ответната страна. Приложено е по делото заверено ксерокопие на Заповед №99/25.02.2016г. с която ищеца е отстранен временно от работа до отпадане основанието за това. Приложено по делото е заверено копие на Заповед №877/26.09.2017г. видно от която е, че на осн. чл.106 ал. 1 т.2 поради съкращение на длъжността и чл. 108 ал.1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение между ищеца и ответника.

Приложено е копие на Заповед №2649/29.09.2016г. видно от което е на ищеца е разрешено да използва 1 ден от платен годишен отпуск за 2014г. считано от 26.09.2016г. до 26.09.2016г. Отразено е че му остават за ползване 84 дни платен годишен отпуск както следва 24 дни за 2014г., 30 дни за 2015г., 30 дни за 2016г. В Заповед №877/26.09.2017г. е отразено, че на осн. чл.61 от ЗДСл на лицето следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск добавено е ръкописно написано в размер на 6 дни като срещу изписаното е налице и поставен подпис.

Видно от заверено ксерокопие на Заповед №352/09.08.2016г. ищеца е допуснат във връзка с Решение на С.ски административен съд по административно дело № 76/2016г. да изпълнява длъжността инспектор в областен отдел А.А. С.З. към Главна дирекция Автомобилна инспекция с ранг1У считано от датата на връчване на заповедта.

В приложеното по делото заверено

5 ксерокопие на

Заповед

№2649/29.09.2016г. от страна на ответника, е видно че в частта оставащи за ползване 84 дни е извършена поправка като за 2014г. е записано 0 за 2015г. -0 за 2016г. -17 дни. Със Заповед № 2853/19.10.2016г. на ищеца е разрешено ползването на един ден платен отпуск от 2016г. като е отразено че остават за ползване 11 дни за 2016г. Със заповед № 2854/19.10.2016г. на ищеца е разрешено ползването на отпуск от 2016г. -5 дни като оставали за ползване 12 дни от 2016г. Със Заповед 3054/08.11.2016г. на ищеца е разрешено ползването на 1 ден отпуск от 2016г. като оставали за ползване 10 дни от 2016г. Със заповед №37/04.01.2017г.на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск 3 дни от 2017г. като оставали за ползване 10 дни 2016 и 27 дни от 2017г. Със заповед №303/06.02.2017г.на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск 3 дни от 2016г. като оставали за ползване 7 дни 2016 и 27 дни от 2017г. Със заповед №304/06.01.2017г.на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск 2 дни от 2016г. като оставали за ползване 5 дни 2016 и 27 дни от 2017г. Със заповед №688/23.03.2017г.на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск 4 дни от 2016г. като оставали за ползване 1 ден 2016 и 27 дни от 2017г. Със заповед №832/07.04.2017г.на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск 1 ден от 2016г. като оставали за ползване 0 дни 2016 и 27 дни от 2017г. Със заповед №1110/03.05.2017г.на ищеца е разрешено ползването на платен отпуск 2 дни от 2017г. като оставали за ползване 25 дни от 2017г.