Определение № 957 от 06.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 957 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601387 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по въззивно наказателно частно дело № 1387/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав е образувано по Частна жалба с входящ № 50079/16.02.2026 г. на Софийски районен съд (СРС) и Частна жалба с входящ № 21000341/18.02.2026 г. на СРС, депозирани от адвокат А.Х.Д. при Адвокатска колегия – София (САК), в качеството й на служебен защитник на подсъдимата Н. И. Г., с ЕГН ********** срещу Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2026 г. в производството по наказателно общ характер дело № 16330/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 103-ти състав. С обжалваното Определение съдът е отказал да уважи искането на адвокат А.Д. и на подсъдимата Н. Г. за прекратяване на производството по делото поради твърдяно от тях наличие на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.

33 от НК.

В горепосочените Частни жалби, които са с идентично съдържание, се сочи, че така постановеното Определение на Софийски районен съд (СРС) е неправилно и незаконосъобразно, като същото било постановено при липса на мотиви, не било в достатъчна степен мотивирано, което било в нарушение на изискванията на процесуалния закон и не позволявало осъществяването на 1 въззивна проверка на неговата правилност. Защитникът на подсъдимата – адвокат А.Д., посочва, че при постановяване на Определението си, първоинстанционният съд не се е мотивирал в достатъчна степен, като съдът не бил взел предвид доказателствения материал по делото в неговата съвкупност и най-вече огромния обем медицинска документация, предоставена от страна на подсъдимата Н. И. Г., която документация обосновавала приложението на разпоредбата на чл. 24 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Посочва, че визираната от нея медицинска документация обхващала продължителен период от време и позволявала да бъде проследено състоянието на подсъдимата Н. И. Г., като счита, че от доказателствата по делото, не можело да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че не били налице основанията за прекратяване на производството по наказателно общ характер дело № 16330/2018 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав поради състоянието на същата. В заключение, адвокат А.Д. моли въззивният съд да отмени обжалваното Определение, с което съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на наказателното производство по делото.

След запознаване с Частните жалби на адвокат А.Д. - защитник на подсъдимата Н. И. Г., обжалваното Определение на СРС и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по наказателно общ характер дело № 16330/2018 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав е образувано по Обвинителен акт по досъдебно производство № 137/2016 г. по описа на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и прокурорска преписка № 40890/2015 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП) срещу Н. И. Г., с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 155, ал. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

На 19.05.2022 г. в производството по делото е проведено разпоредително заседание, като съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на отстранмите, които да са нарушили правата на подсъдимата Н. И. Г. и на сочената за пострадала Т.А.А., поради което с Определение, постановено на 2

19.05.2022 г. е оставил без уважение искането на адвокат А.Д. – защитник на подсъдимата Н. И. Г., за прекратяване на производството по наказателно общ характер дело № 16330/2018 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав и връщане на същото на СРП. Цитираното Определение не е обжалвано, нито протестирано и е влязло в сила.

С Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2026 г. по наказателно общ характер дело № 16330/2018 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав съдът е оставил без уважение искането на подсъдимата Н. И. Г. и на нейния защитник – адвокат А.Д., основававащо се на твърдяна „неделиктостоспособност“ на подсъдимата, за прекратяване на производството по делото. Като мотив за постановяване на цитираното Определение, първоинстанционният съдебен състав е посочил, че не били налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по делото, доколкото от Заключението на приетата в съдебно заседание, проведено на 12.02.2026 г., комплексна съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза на подсъдимата Н. И. Г. ставало ясно, че същата не страдала от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и е могла да разбира свойството и значението на извършеното, респективно да отговаря за постъпките си, както към момента на извършване на деянието, така и към момента на постановяване на Определението. В обжалваното Определение се посочва още, че при подсъдимата Н. И. Г. било налице личностно разстройство, което не представлявало психично заболяване и в този смисъл не можело да се приеме, че подсъдимата била невменяема, т. е. наказателно-неотговорна. Въз основа на тези аргументи, съдът не можел да приеме, че били налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 24, ал.

1, т. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), т. е. не можело да се приеме, че подсъдимата след извършване на престъплението е изпаднала в продължително разстройство на съзнанието, което изключвало вменяемостта, а същата можела да носи наказателна отговорност, да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си. В посоченото Определение от страна на съда е указано, че същото подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от датата на постановяването му пред Софийски градски съд.

В указания от страна на първоинстанционния съд срок за обжалване на Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 3

12.02.2026 г. по наказателно общ характер дело № 16330/2018 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав са постъпили горепосочените Частни жалби от защитника на подсъдимата Н. И. Г. – адвокат А.Д., поставили началото на производството по въззивно наказателно частно дело № 1387/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Разпоредбите на Глава Двадесет и втора „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията“ от НПК регламентират кои определения и разпореждания подлежат на обжалване и по кой процесуален ред.

В разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от НПК е посочено кои определения и разпореждания на съда подлежат на обжалване при условията и по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ от НПК. Според посоченото в този нормативен текст „Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и определенията по чл. 306, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 431, 436, чл. 452, ал. 1 и чл. 457, ал. 2 се проверяват по реда на глава двадесет и първа.“ Определението, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2026 г. по наказателно общ характер дело № 16330/2018 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав, предмет на производството по въззивно наказателно частно дело № 1387/2026 г. по описа на СГС - НО, 11-ти въззивен състав не попада в категорията определения, които подлежат на обжалване при условията и по реда на Глава двадесет и първа „Въззивно производство“ и посочени изчерпателно в нормативния текст на чл. 341, ал. 1 от НПК.

Съгласно предвиденото в чл. 341, ал. 2 от НПК „[п]о реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.“ При детайлен преглед на категорията Определения и Разпореждания на съда, които подлежат на проверка от въззивния съд при условията и по реда на Глава двадесет и втора „Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията“ от НПК се установява, че определението за отказ от прекратяване на наказателното производство поради липса на 4 предпоставките за това, предвидени в чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, постановено след разпоредителното заседание, не подлежи на обжалване по реда на тази Глава от НПК.

Гореизложените обстоятелства обосновават заключението, че по отношение на обжалваното Определение приложение следва да намери разпоредбата на чл. 341, ал. 3 от НПК, според която „[в]сички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата“, т. е. обжалваното Определение не подлежи на самостоятелно обжалване, и съответно на това, на въззивна проверка. Указанието, дадено от страна на първоинстанционния съдебен състав в обжалваното Определение, че същото „подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес пред СГС“ няма като правна последица възникване на право на самостоятелно обжалване и протестиране на Определението за страните в производството, доколкото то е извън предметния обхват на Определенията и Разпорежданията, предвиден в разпоредбите на чл. 341, ал. 1 от НПК и чл. 341, ал. 2 от НПК. С оглед на изложеното по-горе, първоинстанционният съдебен състав вместо да администрира Частните жалби на защитника на подсъдимата – адвокат А.Д., е следвало да върне същите като процесуално недопустими, доколкото същите са подадени срещу съдебен акт, който на основание чл. 341, ал. 3 от НПК, не подлежи на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.

С оглед на гореизложените обстоятелства, Частна жалба с входящ № 50079/16.02.2026 г. на СРС и Частна жалба с входящ № 21000341/18.02.2026 г. на СРС, депозирани от адвокат А.Д., в качеството й на защитник на подсъдимата Н. И. Г. се явяват процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по въззивно наказателно частно дело № 1387/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав следва да бъде прекратено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 3 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустими Частна жалба с входящ № 50079/16.02.2026 г. на СРС и Частна жалба с входящ № 21000341/18.02.2026 г. на СРС, депозирани от адвокат А.Д. - служебен защитник на подсъдимата Н. И. Г., срещу Определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2026 г. по наказателно общ характер дело № 16330/2018 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно наказателно частно дело № 1387/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6