Решение № 1305 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1305 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330113153 по описа за 2024 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 83900/12.08.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу И. А. Д., ЕГН ********** и Л. А. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми: 1217,86 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 03.09.2011 г. – 21.03.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № **, ап. *, както и сумата от 614,51 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 30.11.2011 г. – 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3526/24.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6537/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XI гр. с.

В исковата молба се твърди, че А. И. С., И. А. Д. и Л. А. С., в качеството им на наследници на А.К.С., са потребители на ВиК услуги, съгласно чл. 2, ал.

3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Пловдив, като ползватели на водоснабдения имот, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № **, ап. *. Сочи се, че наследодателят А.К.С. е бил собственик на водоснабдения имот. А. И. С., И. А. Д. и Л. А. С., като 1 наследници на собственика на водоснабдения имот, фигурирали в базата данни на оператора като потребител с № *****. Излага се, че отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, които били общодостъпни на сайта на ищцовото дружество www.vik.bg. Отчетът в процесния имот се извършвал по показанията на монтирани в имота измервателни устройства с номера на картотеката на дружеството № *****, като срещу вписаните показания в карнета имал поставени подписи от ответниците или техен представител. Твърди се, че за част от процесния период, а именно от 20.10.2022 г. до 21.03.2024 г. отчетът се извършвал при условията на развалено, неотговарящо на изискванията на Закона за измерванията и приложимата поднормативна уредба, измервателно устройство. По измервателно устройство със системен номер ***** не се извършвал отчет, поради което процесните главници не се формирали въз основа на показанията на това измервателно устройство. Твърди се, че натрупаните по партидата на абоната задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 03.09.2011 г. до 21.03.2024 г. са в общ размер 3653,60 лв., като същите не са били заплатени до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това се дължала и мораторна лихва в размер на 1843,53 лв., за периода 30.11.2011 г. – 31.12.2023 г., начислена върху главницата от 3653,60 лв. Ищецът твърди, че всеки от А. И. С., И. А. Д. и Л. А. С. дължи поотделно по 1/3 от общото вземане, а именно: 1217,86 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 03.09.2011 г. – 21.03.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № **, ап.

* и 614,51 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 30.11.2011 г. – 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 6537/2024 г. на Районен съд - Пловдив, XI гр.с. и издадена Заповед № 3526/24.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. И. С., И. А. Д. и Л. А. С.. С Разпореждане № 18381/24.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 6537/2024 г. на Районен съд - Пловдив, XI гр.с., било разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на кредитора по отношение на А. И. С.. Заповедта била връчена на длъжниците И. А. Д. и Л. А. С. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящите искове срещу двамата.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

С влязло в законна сила Определение № 1514/03.02.2025 г., постановено по делото, е върната исковата молба, уточнена с молба с вх. № 83900/12.08.2024 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, в частта, в която са предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу ответника И. А. Д., ЕГН 2

********** и е прекратено производството по делото в тази част.

Производството е продължило да се води по исковете, предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответницата Л. А. С..

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответницата Л. А. С..

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния му представител юрк. *****, изразява становище за основателност на предявените искове и моли за уважаването им. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.

Ответницата Л. А. С. се представлява в първото открито съдебно заседание по делото от назначения й особен представител адв. И. М., който не оспорва изложеното в исковата молба.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове :

Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГП. Видно от приложеното ч.гр.д. № 6537/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI гр.с., заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника Л. А. С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В законовия едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 от ГПК са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите срещу ответницата, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по настоящото дело. Затова предявените искове срещу Л. А. С. са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл.

154, ал. 1 от ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през процесния период от време; че ответницата е потребител (собственик или позвател на водоснабдения имот) на услугите за исковия период, предоставяни за обекта, находящ се в гр. П., ул. „*****” № **, ет. *, ап. *; че ищецът е изправна страна по договора (че е доставил съответното количество вода до горепосочения обект и същото е надлежно измерено, отчетено и фактурирано); твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка доставени количества вода, както и начислените 3 за това суми; обстоятелството, че за част от процесния период, а именно от 20.10.2022 г. до 21.03.2024 г. отчетът се извършвал при условията на развалено, неотговарящо на изискванията на Закона за измерванията и приложимата поднормативна уредба измервателно устройство; размера на претендираните вземания.

За уважаване на акцесорния иск за мораторно обезщетение в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника, както и размера на дължимата мораторна лихва за посочения в исковата молба период.

Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Легално определение за понятието „потребител“ е дадено и в пар. 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВКУ, където е посочено, че потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Следователно налага се правния извод, че „потребител“ на ВиК услуга може да бъде само лице, което е притежател на вещни права вещно право на собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот .

Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране.

От представеното по делото удостоверение за наследници (л. 8) се установява, че лицето А.К.С., ЕГН **********, е починало на ****** и е оставило като свои законни наследници преживялата си съпруга А. И. С., ЕГН ********** и четирите си деца – ответницата Л. А. С., И.А.С., ЕГН 4

**********, С.А.С., ЕГН ********** и К.А.С., ЕГН **********. Видно от представените два броя съдебни удостоверения, издадени от Районен съд – Пловдив (л. 9 – л.10) С.А.С. и К.А.С. са се отказали от наследството, оставено след смъртта на баща им А.К.С..

Страните по делото не спорят, че приживе наследодателят на ответницата - А.К.С. е живял в процесния водоснабден обект и е бил ползвател на услугите по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, предоставяни за този имот от ищцовото дружество, както и че след неговата смърт този водоснабден обект е продължил да се ползва от наследниците му А. И. С., ответницата Л. А. С. и И.А.С.. Това обстоятелство се установява и от представената по делото декларация чл. 14 от ЗМДТ (л. 119 – л. 122 ), в която последните трима са вписани като ползватели на процесния водоснабден обект и не се оспорва от ответницата в срока по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба. Следва да се отбележи, че и в открито съдебно заседание ответницата, чрез назначения й особен представител адв. М., не оспорва нито едно от фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. Въз основа на тези обстоятелства може да се направи извод, че ответницата Л. А.