Решение № 123 от 20.05.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Тетевен, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100165 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр. чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК).

Образувано е по искова молба на М. П. Д., ЕГН ********** от с. Ч., област Ловеч, ул.

„ххххххххх“ № 180, чрез адв. Ц. от ЛАК, с която са предявени претенции за предоставяне на приоритетно упражняване на родителски права и присъждане на издръжка за малолетното дете А. С.ов А., ЕГН **********, спрямо неговия баща С. С. А., ЕГН **********, с адрес в с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххх“ № 164.

В исковата молба се твърди, че ищецът от съвместното си съжителство с ответницата имат едно дете: А. С.ов А., ЕГН ********** - удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 0***/22.02.хххх г. от Община Столична.

На следващо място се твърди, че ищцата живеели на семейни начала с ответника, в домът на негови роднини, в м. Асен, село Гложене, област Ловеч но тъй като се породили неразбирателства, между партньорите в семейството имало напрежение, което ескалирало и Д. напуснала жилището.

Моли съдът да постанови решение, като предостави родителските права върху детето – А. С.ов А., ЕГН **********, да се упражняват от ищеца М. П. Д., ЕГН ********** майка, като се осъди ответника и баща С. С. А., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 270 лева с начална дата на плащане от момента на постановяване на съдебното решение.

В законоустановения срок не е подаден отговор от ответника С. С. А..

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад от ДСП – Тетевен, обхванал в социалното си проучване и двамата родители, видно от който майката полага непосредствените грижи за детето, подпомагана и от бащата; същата има подкрепата на разширеното семейство по майчина линия; жилището, в което живеят майката и детето е собственост на родителите на майката и представлява къща, състояща се от два основани етажа с налични в спални, хол, кухня, тераси и санитарно помещение, като 1 жилището е обзаведена с всичко необходимо съобразно нуждите на детето. Сочи се, че по данни на майката са разделени с бащата на А.. По данни на майката А. общува с разширеното си семейство по майчина линия. Между бащата и детето А., както и между майката и детето А. се констатира силна емоционална връзка.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, бащата и ответник заявява, че не възразява детето да се отглежда от майката, като допълва, че желае да осъществява лични контакти с детето, винаги когато има тази възможност.

Майката М. Д., също е изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, като заявява, че работи, има доходи, има капацитет да отглежда детето, както и че има подкрепата на семейството си. В тази връзка сочи, че тя притежава по-висок родителски капацитет да отглежда детето А..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намери следното от фактическа и правна страна:

За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният критерий за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интересът на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното му формиране.

Установява се по делото, че страните са родители на едно малолетно дете, като последното е на 2 година и 3 месеца към датата на устните състезания по делото.

По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства. В последствие ищцовата страна, която ги е поискала и на която са допуснати заяви в съдебно заседание, че не желае събирането им. В тази връзка и съдебният състав е отменил определението си, с което е допуснал събирането на това доказателство.

По делото, по инициатива на страните в производството, а и по инициатива на съда са представени и приложени множество писмени доказателства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър 2 интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Страните са родители на детето А. С.ов А. роден на 19.02.хххх г. Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.

Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани в социалния доклад и изслушването на майката и бащата по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните са във фактическа раздяла отскоро. От тогава детето, живее с майка си си в с. Ч., област Ловеч, като тя полага грижи за него и посреща всички негови нужди. Детето общува и с баща си, съгласно определеният режим на привременните мерки. От фактическата раздяла на страните се е срещало с баща си. Между майката и детето има изградена добра емоционална връзка, то има добър здравен статус.

Въз основа на експертното становище по приетия по делото социален доклад и при съвкупната преценка с останалите доказателства по делото – писмени и обяснения на страните, се налага извод, че детето се чувства спокойно с майката, която то възприема като най-близкия си човек. Същевременно не са констатирани данни да е развит синдром на родителско отчуждение спрямо бащата, като детето макар и да е било отдалечено от бащата, в предходен период, в който страните са живеят на различни адреси, детето се чувстват добре с баща си, който също е полагал грижи за него.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на детето“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие дете с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „подобрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.

В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на детето. Под „интереси на детето“ се разбират всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.

Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.хххх г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).

Според практиката на ВКС (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Детето имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-способен да полага грижи за тях.

Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59, 3 ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им, т.е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на детето и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение № 4196 от 47.12.хххх г. на ВКС по гр. д. № 4283/хххх г., IV г. о., ГК).

Майката е с добър родителски капацитет, доколкото последните месеци тя полага непрекъснати грижи за детето. След раздялата на страните майката е родителят, който продължава да полага всички необходими грижи за малолетното дете. От социалния доклад се установява, че го обгрижва, задоволява неговите битови, интелектуални и емоционални потребности. Създала му е уюта и комфорта на една добра среда за живеене. Във връзка с отношенията между родителите, следва да се посочи, че при липсата на постигнато споразумение в хода на производството не е възможно постановяване на съвместно упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете, съобразно т. 2 на Тълкувателно решение 1/2016 г. на ВКС, ОСГК.