Решение № 262802 от 24.08.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10516/2020
- Вид
- Решение № 262802
- Подписан
- 24.08.2022
- В сила
- 03.12.2022
- Състав
- ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е град София, 24.08.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ...………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10516 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №86819 от
14.05.2020г., постановено по гр.дело №32702/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148-ми състав, е осъден „Ш.“ ЕООД да заплати на Р.К.М. на основание чл.200 КТ сумата 4800 лв., представляваща обезщетение за настъпила на 11.06.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до пълния предявен размер от 20000 лв.. С решението е осъден „Ш.“
ЕООД да заплати адв.М.Д. на основание чл.38 ЗАдв. сумата 171.36 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. С решението е осъден „Ш.“ ЕООД да заплати по сметка на
Софийския районен съд на основание чл.78 ГПК сумата 240 лв., представляваща разноски пред първата инстанция. С решението е осъдена Р.К.М. да заплати на „Ш.“
ЕООД на основание чл.78 ГПК сумата 1117.20 лв., представляваща разноски пред първата инстанция.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
- „Ш.“ ЕООД, чрез пълномощник адв.А.В., с която се обжалва решение №86819 от 14.05.2020г., постановено по гр.дело №32702/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 148-ми състав, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.200 от КТ, като са инвокирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваната част като постановен в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил погрешен анализ на събраните по делото доказателства и неправилно е тълкувал разпоредбите на приложимия закон – КТ, поради което е обосновал неправилен извод, че са налице предвидените в закона основания за ангажиране на отговорността на работодателя по реда на чл.200 от КТ. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че гражданският съд може да установи характера на претърпяното от ищцата ПТП като трудова злополука. Поддържа се, че липсва установена по надлежния ред квалификация на злополуката като трудова – не е налице разпореждане на НОИ за установяване на характера на злополуката като трудова, което е предпоставка за неоснователността на предявения иск по чл.200 от КТ. Излага се, че в конкретния случай липсва такъв административен акт относно квалификацията на злополуката поради неосъществено производство по деклариране и разследване на злополуката, което препятства ангажирането на отговорността на работодателя по реда на чл.200 от КТ. Сочи се, че съдът няма право в образуваното исково производство да преценява характера на злополуката и след като липсва разпореждане на НОИ за установяване на характера на злополуката като трудова следва само на това основание да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Излагат се и аргументи, че в хода на производството не е доказана причинната връзка между претърпяното от ищцата ПТП и твърдените от нея увреждания, съответно не са доказани подлежащи на обезвреда неимуществени вреди. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - Р.К.М. не депозира писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.
Третото лице - помагач – З.“У.“ АД не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт Д.взема становище за основателност на подадената въззивна жалба. Излага се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната част и като такова подлежи на отмяна. Моли съда да постанови съдебен акт, с който отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззивника-ответник разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявен е от Р.К.М. срещу „Ш.“
ЕООД иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, станало на 11.06.2014г. около 8.50ч., пътувайки за работа, в град Божурище, пред бул.“******, което определя като трудова злополука.
С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно. За да постанови обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, първоинстанционният съд е приел, че при отсъствие на разпореждане на НОИ няма пречка съдът да приеме, че е налице трудова злополука, като в конкретния случай е установено от събраните по делото доказателства, че претърпяното от ищцата ПТП на 11.06.2014г. около 8.50ч., отивайки на работа, в град Божурище, пред бул.“******, има характер на трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО и получените от нея травматични увреждания са в причинна връзка с трудовата злополука. Крайният извод на СРС, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на работодателя по реда на чл.200 от КТ, съответно за частична основателност на предявения иск с правно основание чл.200 КТ за сумата от 4800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 11.06.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, не съответстват на събраните по делото доказателства и са обосновани при неправилно прилагане на материалния закон и трайно установената съдебна практика. Доводите изложи в жалбата са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира да добави следното:
Спорното по делото обстоятелство в процесния случай, с оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, е свързано единствено с въведеното твърдение от страна на ищцата, че претърпяното от нея ПТП на 11.06.2014г. около 8.50ч., отивайки на работа, в град Божурище, пред бул.“******, има характер на трудова злополука.
В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин твърдението на ищцата, че претърпяното от нея ПТП на 11.06.2014г. около 8.50ч., отивайки на работа, в град Божурище, пред бул.“******, има характер на трудова злополука. Доказателства, в подкрепа на твърдението в тази насока не са ангажирани по делото от страна на ищцата. В настоящия случай по делото не са представени от страна на ищцата доказателства за наличие на трудова злополука, съответно не е представено разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО, с което да е прието за установено, че претърпяното от ищцата ПТП на 11.06.2014г. около 8.50ч., отивайки на работа, в град Божурище, пред бул.“******, има характер на трудова злополука. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на иска по чл.200 ал.1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Противно на изложеното в обжалваното решение въззивният съд счита, че установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл.57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обусловя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл.200 от КТ. Липсата на влязло в сила разпореждане по смисъла на чл.60 ал.1 КСО, с което да е прието за установено, че претърпяното от ищцата ПТП на 11.06.2014г. около 8.50ч., отивайки на работа, в град Божурище, пред бул.“******, има характер на трудова злополука, не дава възможност на ищцата да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство.
В разпоредбите на чл.57 и следващите от Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, която е детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. В чл.57, ал.1 от КСО е установено задължение за осигурителя в срок от три работни дни да декларира пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. Съгласно чл.57, ал.2 от КСО, ако осигурителят не декларира злополуката, пострадалият или неговите наследници имат право в срок от една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ. В чл.58 от КСО, съответно в посочената Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополука е уреден редът и обхвата на разследването на трудовата злополука, извършвано от териториалното поделение на НОИ. След приключване на разследването длъжностното лице, определено от ръководителя на Териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова – чл.60, ал.1 от КСО. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на иска по чл.200, ал.1 от КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този текст. Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Липсата на влязло в сила разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО не дава възможност на ищцата да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебното исково производство. В този смисъл е установената трайна практика на ВКС, а именно решение №31/02.02.2011г. по гр.дело №1894/2009г. на
Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1d6a5eb-04af-41d1-97d4-53b52538c18a