Решение № 55 от 25.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Плевен, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. Г.

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600089 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава „XXI” от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Й. Г. К. от с.***,обл.Плевен с ЕГН **********,подадена чрез неговия защитник - адвокат Д. З. от АК – гр. Бургас и въззивен протест на прокурор в Районна прокуратура - Плевен, против Присъда № 19 от 03.12.2024г., постановена по НОХД №248/2023 г., по описа на Районен съд-гр.***.

В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционната присъда е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Акцентира се върху извършеното препращане от РС-*** към обвинителния акт в частта относно веществените доказателства,което се приема,че е в нарушение на правилата по чл.10,чл.12,чл.13 и чл.18 от НПК като имплицитно се навеждат доводи и за незаконен съдебен състав.В заключение се отправя алтернативно искане за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия Й. К. или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

1

В протеста се изразява задоволство от първоинстанционния съдебен акт като се сочи, че РС - *** правилно и законосъобразно е признал подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение като е наложил справедливо наказание.Възведените оплаквания са свързани с незаконосъобразното определяне на режима на приведеното в изпълнение на основание чл.68,ал.1 от НК наказание по НОХД № 60/21г. на РС-*** като се аргументира искане за изменение на атакуваната присъда с оглед дефинитивното изискване на чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС и определянето на първоначален строг режим на изтърпяване на приведеното наказание от пет месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на въззивния жалбоподател – адвокат Д. З., от АК – гр. Бургас допълва аргументите по подадената жалба.

На първо място се навежда възражение, че протоколът от откритото съдебно заседание, в което е четена и обявена присъдата от 03.12.2024 година, е изготвен четири дни по-късно – 06.12.2024 година,което е в противоречие с изискванията на чл.311,ал.2 и чл.129 от НПК.

На второ място се навеждат доводи за незаконност на съдебния състав,доколкото съдията – докладчик е подчинен в административно отношение на Председателя на РС-***,който живее на съпружески начала с наблюдаващия прокурор,което е лишило според защитника подсъдимия К. от справедлив съдебен процес.

По-нататък се сочи,нарушаване на тайната на съвещанието, което според защитата е сторено в деня на произнасяне на присъдата като е позволено на вещото лице А.Г. да остане в залата, след като всички други участници са били помолени да напуснат същата.

Възразява се срещу начина на изготвяне на протокола по ЗМВР, с който е удостоверена проверката в дома на подсъдимия и не е бил уведомен незабавно разследващ орган на досъдебното производство, който да извърши валидни процесуални действия. Оспорва се и начина на приобщаване на веществените доказателства, които според защитника на подсъдимия не са събрани и приобщени по реда на НПК,а съда не е дал отговор на отправените от защитника възражения.

Оспорва се по-нататък компетентността на вещото лице А.Г., изготвило експертизите в хода на досъдебното производство с оглед служебната му зависимост от Началник на РУ на МВР-*** и заявената 2 заинтересованост от изхода на делото като се сочи в допълнение,че не е била проведена експериментална стрелба с процесния пистолет,същия не е бил приобщен по надлежния ред,а във внесения обвинител акт не са посочени конкретните норми от ЗКОБВВПИ,които следва съгласно константната съдебна практика да намерят приложение.

Аргументира се и неправилно приобщаване от страна на първостепенния съд на показанията на свидетелите Е. М. и Д. М. с оглед обстоятелството,че същите в нарушение на разпоредбата на чл.118,ал.2 от НПК са извършвали разузнавателна беседа по смисъла на чл.10,ал.1,т.1 от ЗМВР без да разяснят правото на Й. К. да ползва в хода на това оперативно-издирвателно мероприятие защитник.

В заключение се поддържат направените с въззивната жалба искания.

Въззивният жалбоподател Й. К. се явява съдебно заседание,възползва се от правото да не дава обяснения пред въззивния състав и поддържа алтернативните искания на защитника си.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като се съобрази оплакването в протеста,което намира за основателно.

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени доказателства, атакувания съдебен акт, изложението по протеста и жалбата, и доводите на страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

Въззивните протест и жалба са подадени от легитимирани лица и в законоустановения срок,поради което следва да бъдат разгледани.

Разгледани по същество,с оглед претендирания краен резултат същите се явяват неоснователни.

С атакуваната присъда, РС-*** признал подсъдимия Й. Г. К. за виновен в това,че от неустановена дата придобил и до **.**.****г., в домът си в с.***, общ.***, ул. “***“ № *** е държал огнестрелно оръжие - газ-сигнален револвер марка „ARCUS“, модел „****“, калибър 9 мм с фабричен № ***, преработен в огнестрелно оръжие по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и боеприпаси, чрез смяна на цевта с 3 двустранно отворена цев с калибър 9 мм., технически изправен да произведе изстрел и 9 бр. патрони, представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и боеприпаси, както следва :

- три броя малокалибрени патрони, калибър 5,6мм., фабрично производство, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие калибър 5,6мм.,

- пет броя патрони калибър 7,62х39мм., фабрично производство, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие „Калашников“ и

- един патрон калибър 8Х50Rмм., фабрично производство представляващ боеприпас без да има надлежно разрешително за това като осъществил състава на чл.339,ал.1 от НК.

Със същата присъда и на основание чл. 68, ал.1 от НК, съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Й. Г. К. наказание по НОХД №60/2021г. по описа на РС-*** от пет месеца “лишаване от свобода“, което постановил да изтърпи отделно при първоначален „общ режим“.

Със същия съдебен акт РС-*** на основание чл.53, ал.2, б“а“ от НК отнел в полза на държавата следните веществени доказателства - газ-сигнален револвер марка „ARCUS“, модел „****“, калибър 9мм с фабричен №*** и 9 бр. патрони, представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и боеприпаси, както следва:

- три броя малокалибрени патрони,калибър 5,6 мм.,фабрично производство,представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие калибър 5,6мм.,

- пет броя патрони калибър 7,62х39 мм.,фабрично производство,представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие „Калашников“ и

- един патрон калибър 8Х50Rмм.,фабрично производство представляващ боеприпас.

На основание чл. 301, ал.1, т.12 от НПК, РС-*** осъдил подсъдимия Й. Г. К. да заплати по сметка на ОДМВР - гр.Плевен направените разноски в ДП от 284,50лв. за изготвените балистична и химическа експертизи.

Въззивната инстанция в хода на извършената служебна проверка 4 на атакувания съдебен акт и въз основа на анализираната самостоятелно от нея доказателствена съвкупност е установила следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й. К. живеел на ул.“***“ № *** в с.***,обл.Плевен.

Към дата

15.08.23г. същия не притежавал разрешение,издадено по реда на ЗОБВВПИ, за притежание и държане на огнестрелно оръжие.

На **.**.****г., по повод получен по оперативен път сигнал за съхранение от страна на подсъдимия в дома му на огнестрелно оръжие и боеприпаси, Е. М.,С. С. и Д. М. – служители на РУ на МВР*** го посетили на домашния му адрес.Предприели проверка по реда на чл.83,ал.1,т.1 от ЗМВР като в секция,находяща се в спално помещение на процесния имот открили газ-сигнален револвер марка „ARCUS“, модел „****“, калибър 9 мм с фабричен №***, преработен в огнестрелно оръжие, посредством смяна на цевта с двустранно отворена такава и 9 бр. патрони, както следва:

- три броя малокалибрени патрони, калибър 5,6мм.,фабрично производство,представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие калибър 5,6мм., пет броя патрони калибър 7,62х39мм.,фабрично производство,представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие „Калашников“ и

- един патрон калибър 8Х50Rмм.,фабрично производство представляващ боеприпас.

Подсъдимият няма разрешение за придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси т.к., по повод предходно негово осъждане от РС-***, с Решение № 285р-1547/10.03.21г. на Началник РУ на МВР-*** било отнето издаденото му разрешение за съхранение,носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и притежаваните от него късо огнестрелно такова и боеприпаси за него.

Е. М. съставил протокол за проверка по смисъла на чл. 83 от ЗМВР, като обвиняемия с протокол за доброволно предаване от същата дата – 15.08.23г. предал намерените в дома му и описани погоре вещи.

С разпита на Е. М. било поставено началото на досъдебното производство,а с протокол за оглед от 15.08.23г. от страна на разследващия полицай било удостоверено извършеното процесуалноследствено действие с процесните веществени доказателства.

5

Правилно РС-*** е съобразил,че по предмета на доказване,чиито граници са лимитирани с внесения обвинителен акт,подсъдимия се е въздържал от ангажиране на обяснения.Този доказателствен дефицит не е бил преодолян и от въззивната съдебна инстанция,която е открила съдебно следствие,но въззивния жалбоподателя Й.К. последователно се е въздържал от ангажиране на гласни доказателства по обвинението,за което е предаден на съд.Това обаче не е попречило за изясняване на обективната истина по делото,дори и след изключването от въззивния състав на показанията на разпитания като свидетел от РС-*** Е. М..

Правилно в принципен план,също така, е разбирането на защитника – адвокат Д. З.,че чл.118,ал.2 от НПК въвежда забрана лицата, които са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, да бъдат свидетели.Разбирането за разузнавателната беседа, регламентирана в чл.10,ал.1,т.1 от ЗМВР като способ за извършване на ОИД,е като за „разговор“ с разузнавателен характер,който цели да събере оперативна информация и който практически цели да добие извънпроцесуални признания от заподозряното лице в отсъствие на защитник и без да му бъде разяснено правото да ангажира такъв,който да обезпечи надлежно правото му на защита,които впоследствие да бъдат възпроизведени с инструментариума регламентиран в НПК.

Длъжностното качество,времето и целта на проведения разговор с подсъдимия от страна на служителя на РУ на МВР-*** Е. М.,а именно събиране на сведения за евентуално извършено от него престъпление по чл.339,ал.1 от НК,отговаря на изискванията за разузнавателна беседа,поради което М. не може да бъде свидетел настоящето наказателно производство,противно на разбирането,което е възприел РС-***.Това обаче не води до доказателствен дефицит на обвинителната теза като настоящият състав намира,че няма забрана С.

С. да участва в същото производство като свидетел – действията на същия по снемане на обяснения от страна на Й.К. не касаят повдигнатото срещу същия обвинение и в този аспект сведенията,които е дал за произхода на съхранявания в дома му алкохол нямат тангенция с предмета на доказване по конкретното дело.Няма забрана и свидетеля Д. М. да ангажира гласни доказателства по делото,т.к. нито той,нито С. са извършвали оперативни беседи,така както им вменява защитата на подсъдимия.