Протокол № 756 от 27.05.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1131/2021
- Вид
- Протокол № 756
- Подписан
- 27.05.2022
- В сила
- 27.05.2022
- Състав
- Камен Георгиев Гатев
Цитирани разпоредби
- чл.291 · Наказателен кодекс
- чл.152 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 756 гр. Пазарджик, 25.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Камен Г. Гатев
Съдебни
Марийка Ангелова Генова заседатели: Станимир Валентинов Тонев при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора П. С. Т. П. С. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело от общ характер № 20215220201131 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимата В.Б. - редовно уведомена от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. Л. от АК – София, редовно уведомен от предходното съдебно заседание.
Пострадалият Т.Ц. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява лично. За него се явява адв.Д.Т., надлежно упълномощен от преди.
Явява се вещото лице В. Ил. М. – редовно призован.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Т..
Съдът докладва депозирана СТЕ от инж.В.М..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка да се даде ход на делото, 1 затова
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
В. Ил. М. – на 76 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство с подсъдимата.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧЕТЕ СЕ заключението на СТЕ на вещото лице инж.В.М..
В.Л. М.: Поддържам заключението.
ПРОКУРОРЪТ. Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. Т.: Считам, че експертизата е пълна, адекватна и точна и има само истини и моля да се приеме.
АДВ. Л.: Експертизата първо нито е пълна, нито е вярна. Опитвам се да избера думи, за да бъде коректен. Ще започна с това, че тя съдържа редица неистини, така ще го кажа. Те са доста, но първата неистина е това, че има определение, което дава задачите. Поглеждаме протокол от 26.01.2022г., който е цитиран от вещото лице в експертизата и вещото лице казва, че въз основа на задачите е изготвил експертизата. В този протокол няма задачи.
В.Л. М.: Никога не бих си позволил да се позова на протокол със задачи. Моля да ме извините. Ако съм казал, че задачите са взети от протокола за оглед, това е груба техническа грешка. Няма да споря терминологично. Ако е така, записано не мога да проверя сега, нека се счита за техническа грешка, като е споменат в тази линия, че задачите произлизат от протокола за оглед. Това е „нон сенс“.
АДВ. Л.:
Това е записано на стр.2 от СТЕ. Има т.2 „Задачи на 2 експертизата“, което започва така: „С определение в съдебно заседание от 26.01.2022г. съдът назначава повторна САТЕ, която да отговори на всички въпроси, които са били поставени в изготвената в ДП експертиза.“ /цитира/.
На практика вещото лице отговаря на въпросите на ДП, а не отговаря на въпросите, които аз изрично помолих да бъдат включени. Няма определение, което да допуска задачи. Така, според правилата на НПК, вещото лице би могло да работи само, когато има одобрена и поставена от съда задача.
Вещото лице няма компетентност и правомощия да реши по каква задача ще работи. В протокола липсва това, което твърди вещото лице. За справка самия протокол. Аз многократно погледнах и може и аз да греша. Има едно кратко изречение – „Назначава за вещо лице по делото В.М., който да изготви горепосочената САТЕ, като се призове и уведоми за поставената задача“.
Това е определението на съда. Няма друго. Как определихте задачите?
В.Л. М.: Не съм сигурен.
АДВ. Л.: Може ли да намерите протокола от съдебно заседание на 26.01.2022г., последна страница и да прочетем какво определя съдът.
В.Л. М.: Имало е други протокол от съдебни заседания, че трябва да отговоря.
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се. Не се задават въпроси по експертизата, а се коментира нейната обоснованост
АДВ. Л.: Докато Вие имахте думата аз мълчах, госпожо прокурор. Ние сме изправени пред следното. Нямаме допуснати задачи на експертизата, а имаме изготвена експертиза. Как става това? По-натам става следното.
Вещото лице самоволно започва да отговаря по задачите, възложени в ДП от прокуратурата. Там има постановление, с което се възлагат задачи. Вещото лице едно към едно е преписало задачите, по които е работило покойното вещо лице в ДП. Нямаме такъв казус. Изготвена е експертиза без одобрена от съда задача/и. Второто, което много ме притеснява, е че експертизата започва с част, наречена „Обстоятелства“, която част от обстоятелства в по-голямата си част, според мен над 80 процента, не отговаря на събраните доказателства.
Ние говорим за неща, които в три официални документа са определени по друг начин. Почвам да обяснявам за трите документа официални. Първият официален документ се нарича Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Тук има някакво 14, но не мога да разбера дали е л.14 от ДП. Вероятно е 3 така. Има номер, който е на документа - 1006р-4972/27.05.2020г. В този констативен протокол пише обстоятелства и причини за ПТП. Ще го прочета цялото /цитира/.
ПРОКУРОРЪТ: Тъй като сме в хипотезата на задаване на въпроси по чл.282 от НПК, моля, да се укаже на защитника да постави въпроси към вещото лице, а не да излага съображения дали да бъде приета експертизата и не да анализира събрани и приети писмени доказателства по делото.
Намираме се хипотеза на разпит на вещото лице с поставяне на въпроси към него.
АДВ. Л.: Защо вещото лице не се е съобразило с обстоятелствата в закона?
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да не се допускате въпроса, тъй като е подвеждащ.
АДВ. Л.: Питам вещото лице в частта „обстоятелства“ защо и взел ли е предвид констативния протокол, който цитирах, за ПТП с пострадали лица.
В.Л. М.: По принцип аз съм подходил в обстоятелствената част и може би това е погрешно, доколко погрешно да преразкажа по някакъв начин като увод. Този пасаж „обстоятелства“ за мен или поне аз не влагам доказателствен характер в него. Аз описвам нещата криво или правилно разбрани при първи прочит, в т.ч. даже с оглед на материалите по делото от съдебно заседание. В този смисъл и да има някакви грешки, не говоря за технически, а въобще за такива, които противоречат на възприемането на обстоятелствата от други страни, те нямат отношение към изводите. В експертизата изводите, разсъжденията, констатациите не са направени въз основа на така изложената писмена обстоятелствена част. Тя дори може в изследванията по-натам може да се обърнат нещата напълно. Просто да се каже, че това обяснение, което е в материалите, не е вярно поради технически причини, т.е. всичко написано в обстоятелствената част има само един уводен характер за въвеждане в ситуацията, без да има доказателства в нито едно изречение. Там не се пишат доказателства. Доказва се после при отговорите на въпросите.
АДВ. Л.: В експертизата има един запис, който казва така: „Настоящата експертиза /цитира/. Можете ли да кажете кои са писмените данни?
4
В.Л. М.: В коридите на делото. В съдебното производство до момента имам предвид, в това число и в ДП.
АДВ. Л.: Когато сте определял скоростта на л.а. „Мазда“, от какво сте се ръководил, защото аз от формула не разбирам? Моля, да обясните на кратко какви са основните обстоятелства, които са послужили, за да се определи скоростта?
В.Л. М.: Само искам да обърна внимание, че в началото на тази част по този въпрос съм записал, че няма обективни данни, които да позволят точно определяне на скоростта. В такъв случай от теоретична гледна точка могат да се приемат някои обстоятелства като скоростта при потегляне на един автомобил и увеличаване скоростта му във времето. Тези обстоятелства са ускоряване, първо от каква скорост се започва - нулева в случая, с какво темпо се ускорява автомобилът - ние му казваме ускорение, което се приема по литературни данни и експертен опит и възможностите техническите на автомобила, нормалните действия на шофьора при потегляне от място за ускоряване и тогава се определя едно ускорение, което се изразява в метри за секунда на квадрат. Аз съм приел и съм казал, че приемам такова ускорение.
Цялата преценка на скоростта е лично моя в рамките на експертните ми възможности.
АДВ. Л.: При всички положения тази преценка изхожда от ситуацията от стартиране със скорост нула.
В.Л. М.: Автомобилът е тръгнал и потеглил и е продължил. Обикновено моята експертна практика показва, че при потегляне от място на кръстовище, независимо накъде отива автомобилът – дали наляво или направо, на края на кръстовището скоростта на автомобилите достига до 20 - 25 км/час. Този случай съм изчислявал по посочената формула и посочените параметри.
АДВ. Л.: Какви обстоятелства са послужили, когато сте определил скоростта на мотор „Хонда“?
В.Л. М.: Наличните в делото. В делото няма обективни данни за скоростта на мотоциклета. Едно от обстоятелствата е, че той твърди, че се е движил след два други автообила. На мен ми е трудно да приема, че два други ще се движат със скорости над позволената да речем 50 км/час. Там е кръстовище и там всички карат относително по-внимателно. Дори да бързат да наваксат на зеления сигнал, не превишават 50 км/час с изключение на 5 отделни случаи. В движение на пакет три превозни средства не може да се очаква да се движи със скорост над 50 км/час. Самият мотоциклетист казва и няма основание и технически мотиви да откажа това, че той твърдеше, че се е движил с около 40 км/час и аз съм я приел тази скорост. Това е средна скорост, която е подходяща и е въпрос на преценка.
АДВ. Л.: Имам въпрос относно това как е определено мястото на удара, като е записано, че няма обективни данни.
В.Л. М.: Във всички случаи в една СТЕ всички изчисления, за да бъде сравнително достоверна, са в рамките на около 5 процента точност, доколкото в тази граница се приемат самите параметри. Второ - мястото на удара е определен като пресечна точка на две траектории на завиващия и движещия се насреща и третата е мястото на падане на мотоциклета, което е фиксирано, както в протокола най-вече и в настилките се вижда къде е паднал този мотоциклет. Това място може да се възстанови само по тази снимка, дори може само по нея, като се отиде на място и се каже „Ето тук е стълба на светофара, тук е първата черта на пешеходната пътека, тук се е намирал мотоциклета и да сложа „Х“ на земята и да кажа, че тук е паднал. Друг е въпросът, когато тези три фактора и в тях влиза и траекторията на автомобила, която може да бъде и по-широко взет завоят или косо взет.
Разпечатката съдържа 60 от 173 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1d62d00-5baf-42ac-920e-2743d33fab12