Решение № 260311 от 02.10.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е №260311

02.10.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3372/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 20-1030-003643/27.04.2020 г., издадено от М.В.М. – *** към ***, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. С допълнителни мотиви с вх. № 38047/06.07.2020 г. се твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателката, поддържа се искането за отмяна на НП и се претендира заплащането на сторените разноски. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично, представлява се от адв. К., която поддържа жалбата и допълнителните мотиви към нея.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №

32065 от 15.06.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката да е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В.И.П., спрямо която са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 12.05.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 13.05.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 03.02.2020 г. в 10:32 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ срещу № 111, в посока бул. „Дунав“ жалбоподателката В.И.П. управлявала товарен автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ** **** **, собственост на „Инвест две“ ЕООД, със скорост на движение от 107 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.

Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабричен № 648. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 110 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 107 км/ч. Така извършеното деяние било заснето и фиксирано в клип с № 18436.

На 16.04.2020 г. свид. С.Г.В. призовал жалбоподателката П. като представител на дружеството, собственик на автомобила, за изясняване на случая. П. попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че именно тя е управлява автомобила при извършване на деянието. Снето ѝ било и писмено обяснение, в което жалбоподателката заявила, че е допуснала грешка в по-рано попълнената декларация относно самоличността на водача, но след извършена проверка установила, че тя лично е управлява автомобила към датата и часа на заснемането му от техническото средство. На същата дата свид. В. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл.

№ 714418 против жалбоподателката П., в нейно присъствие, както и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С.Г.В. и

В.К.М.. Последният е допустим свидетел в процеса, тъй като наказателното постановление е издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Показанията и на двамата свидетели се ползват с доверие от съда като подробни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересовани свидетели, които са възприели известните им по делото обстоятелства при изпълнение на служебните си задължения. Показанията на двамата свидетели се подкрепят и от писмените доказателства, които служат за тяхната проверка. От показанията на свид. В. се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН и попълнените преди това декларации от жалбоподателката, като свидетелят изрично изяснява, че преди съставянето на декларацията на П. са били разяснени целта и последиците от това действие. От показанията на свид. М. се изяснява дейността след приключването на работата с техническото средство и по обработването на заснетите клипове.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване

№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 648 е преминало последваща проверка на дата 25.10.2019 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-4614/04.02.2020 г.) се установява, че на дата 03.02.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 648 е заснела статични изображения с номера от 18425 до 18454, с начален час на работа 08:30 ч. и краен час на работа 15:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.

От клип № 18436 от радар № 648 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № ** **** ** е 110 км/ч, а заснемането е извършено на 03.02.2020 г. в 10:32 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** ** се установява, че същото е собственост на „Инвест две“ ЕООД.

От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ

(лист 8-9 от делото) по партидата на търговеца „Инвест две“ ЕООД се изяснява, че управител на дружеството е жалбоподателката П..

От декларация от 16.04.2020 г. за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП се установява, че жалбоподателката П. е декларирала писмено, че лично е управлявала МПС с рег. № ** **** ** на 03.02.2020 г. около 10:30 часа.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя В.И.П. се изяснява, че тя е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на 29.07.2014 г., валидно до 29.07.2024 г. и с налични 39 контролни точки.

От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на

ДАМТН (лист 27-29 от делото) се установява, че Главна дирекция „Национална полиция“ е оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на заповедта.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със

Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН.

Издадено е от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Нарушението е установено в съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за измерване, преминало последваща периодична проверка. От протокол с рег. № 1030р-4614/04.02.2020 г. за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство е било разположено в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 111. Работата с него е започнала на 03.02.2020 г. в 08:30 часа и е приключила в 15:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото записано статично изображение е с пореден № 18425, а последното е с № 18454. Процесният клип е с № 18436 и за същия се доказва да е заснет от техническо средство TFR1-M с № 648 на 03.02.2020 г. Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал.

2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 03.02.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателката П. е осъществила от обективна и от субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказана. От обективна страна на 03.02.2020 г. в 10:32 часа в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ срещу № 111, в посока към бул.

„Дунав“ жалбоподателката е управлявала товарен автомобил с марка и модел „Киа Спортидж“ и с рег. № ** **** **, като се е движила със скорост от 107 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателката в нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на населено място.

Разпечатката съдържа 47 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1d6168c-2f5e-49b0-938e-294af4f18c20