Определение № 1848 от 11.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1848 гр. София, 11.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501811 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. Г. С. против определение № 261697 от 09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 14126/2016 г. по описа на СГС, с което е върната подадената от жалбоподателката частна жалба с вх. № 267187/ 29.04.2025 г. против определение № 261093 от 14.03.2025 г. постановено по същото дело.

Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение като сочи, че същото е постановено преди да е приключило окончателно предходно производство по освобождаването й от задължение за заплащане на държавна такса. Евентуално навежда, че с постановяването на обжалваното определение съдът я е лишил от възможност да поиска ново освобождаване по реда на чл. 83, ал.2 ГПК поради променени обстоятелства, свързани с материалното й състояние.

С оглед изложеното иска от настоящия съд да отмени определението и да върне делото за продължаване на процесуалните действия по администриране на върната частна жалба.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

От представените доказателства се установява, че гр.д. № 14126/2016 г. по описа на СГС е образувано по предявени от С. Г. С. и С. И. С. искове срещу И. А. И..

С разпореждане от 25.01.2018 г. съдът е дал указания на ищците да представят декларация за семейно и материално положение във връзка с направеното от тях искане за 1 освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.

С разпореждане от 16.01.2019 г. отново са дадени указания да се представи декларация за семейно и имуществено състояние на ищците, с оглед факта, че представената от тях не е четлива и съставлява незаверено копие.

С определение от 08.03.2019 г. съдът освобождава частично ищците от задължението да заплатят държавна такса за разглеждане на делото за сумата над 300 лв.

Поради допусната очевидна фактическа грешка в изпратените до ищците указания, същите са заплатили държавна такса в размер на 3 лв., предвид което с разпореждане от 27.07.2019 г. съдът им е дал указания да доплатят още 297 лв.

След като ищците не са заплати държавната такса, въпреки неколкократното продължаване на срока за това и след като съдът не е уважил молбите им за освобождаване и от тази част от държавната такса по реда на чл. 83 ГПК, с определение № 260085 от 06.01.2023 г. съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба като нередовна.

Срещу определението за прекратяване е подадена частна жалба с вх. № 262483 от 23.01.2023 г., която е оставена без движение за заплащане на ДТ. В срок е постъпила молба за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.

С определение № 261844 от 20.03.2023 г. съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ и без разглеждане искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, тъй като не са заявени нови обстоятелства като основание на претенцията.

Определението е отменено в частта, с която молбата по чл. 83 ГПК е оставена без разглеждане и делото е върнато на съда да се произнесе по същество. В тази връзка с определение № 262590 от 21.04.2023 г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от ДТ. Определението е потвърдено с определение № 1672 от 26.06.2023 г., постановено по ч. гр.д. № 1733/2023 г. по описа на САС.

Следва нова молба по чл. 83 ГПК с вх. № 283993/21.08.2023 г. за освобождаване от ДТ за подадената частна жалба, както и нови указания за предоставяне на декларация за семейното и имуществено състояние на ищците. Доколкото такава не е представена в дадения от съда срок, с определение № 260269 от 11.01.2024 г. той е оставил искането по чл.

83 ГПК отново без уважение. Определението е потвърдено с определение № 617 от 06.03.2024 г., постановено по ч. гр.д. № 516/2024 г. по описа на САС, потвърдено с определение № 3215 от 25.06.2024 г., постановено по ч. гр.д. № 2056/2024 г. по описа на ВКС.

Ищците подават нова молба с вх. № 280534/09.10.2024 г. по реда на чл. 83 ГПК, последвана от ново определение № 266498 от 17.10.2024 г., с което съдът е оставил искането без уважение. Същото е потвърдено с определение № 3037/25.11.2024 г., постановено по ч. гр.д. № 3153/2024 г. по описа на САС, което не е допуснато до касационна проверка с 2 определение № 916/26.02.2025 г., постановено по ч. гр.д. № 157/2025 г. по описа на ВКС.

С определение № 261093 от 14.03.2025 г. съдът е приел, че следва да върне подадената частна жалба срещу прекратителното определение.

Срещу това определение е подадена частна жалба с вх. № 267187/ 29.04.2025 г., която е оставена без движение за заплащане на държавна такса с разпореждане № 261423/08.05.2025 г. Указанията на съда по редовността на жалбата не са изпълнени и не е подадена молба за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, предвид което с определение № 261697/09.06.2025 г. съдът е върнал частната жалбата като нередовна.

При така установеното въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Видно от представените доказателства към момента на подаване на частна жалба с вх. № 267187/29.04.2025 г. не е налице висящо производство по направено от нея искане с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК. Следователно, противно на твърденията на жалбоподателката, съдът не се е произнесъл преждевременно и без да изчака резултата от обжалването на постановените от него съдебни актове, с които е отказал да освободи същата от задължението да заплаща държавна такса по делото.

Неоснователно се явява и възражението, че жалбоподателката е била лишена от възможност да поиска освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, въпреки че са настъпили промени в материалното й състояние. От доказателствата по делото се установява, че същата е уведомена за постановяването на обжалвания с частна жалба с вх. № 267187/29.04.2025 г. съдебен акт, съответно е предприела действия по неговото оспорване, при което е имала възможност да поиска от съда да я освободи от заплащане на държавна такса още на този етап от производството. Впоследствие на същата е връчено и разпореждането на съда, с което жалбата е оставена без движение за заплащане на държавната такса, но в срока за изпълнение на указанията тя отново не е подала до съда искане по реда на чл. 83, ал.2 ГПК. С оглед проявеното от нея процесуално бездействие в тази посока, съдът не е имал правомощие да се произнася по въпроса за дължимостта на таксата и съответно правилно при неизпълнение на указанията по редовността на жалбата е върнал същата.

Предвид изложеното подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261697 от 09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 14126/2016 г. по описа на СГС.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4