Определение № 189 от 19.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Бургас, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20242100601673 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр.ал.7 от НПК.

С определение № 2580 от 23.10.2024 г., постановено по ЧНД № 4268/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, е отменено постановление на Районна прокуратура - Бургас от 21.12.2023 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 195/2022 г. на 01 РУ - Бургас, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК и делото е върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при БРП с оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че от събрания доказателствен материал може по категоричен начин да се направи единствено възможен и обоснован извод за наличие на случайно деяние. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Според депозирано пред съда писмено становище на адв. Сава Каров от АК-Бургас, в качеството му на повереник на пострадалата Б. З., подаденият протест е допустим, но неоснователен. Изразява се становище, че за изясняване на важни за предмета на делото факти и обстоятелства е необходимо да се извършат допълнителните действия по разследването, 1 посочени от първоинстанционния съд, поради което моли за потвърждаване на протестираното определение.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с материалите по делото и след като сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и на прекратителното постановление, приема за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК от процесуално легитимиран субект и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство № 195/2022 г. на 01 РУ - Бургас, вх. № 3725/2022 г., пор. № 615/2022 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, е образувано на 26.03.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за това, че на същата дата, в гр. Бургас, на ул. „Христо Ботев“, при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. П. З. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК. В хода на проведеното разследване са разпитани свидетели, извършен е оглед на местопроизшествие, назначени и изготвени са техническа експертиза на видеозаписи, съдебномедицинска експертиза, автотехническа експертиза и допълнителна такава, приобщени са многобройни писмени доказателства. С постановление от 03.10.2023 г. водачът И. К. М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, за това, че на 26.03.2022 г., в гр. Бургас, при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 116 от ЗДвП, като при движение направо по ул. Христо Ботев, в посока кв. Братя Миладинови, не спрял за да пропусне пресичащата пътното платно от дясно наляво пешеходка Б. П. З., при което допуснал ПТП, в резултат на което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда.

В постановлението си за прекратяване на наказателното производство от 21.12.2023г. прокурорът е преценил, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, т.к. произшествието е било непредотвратимо от водача при конкретните обстоятелства. Този извод прокурорът е обосновал с възприети изцяло заключенията на основната и допълнителна АТЕ. Според 2 автоексперта, непосредствено преди произшествието управляваният от обвиняемия л.а. „Пежо 508“ с рег.№ *** се е движел със скорост от 45,5 км/ч, която е в рамките на допустимата скорост от 50 км/ч за този участък от пътя и на която съответства опасната зона от 30,81 метра. Водачът е имал обективна възможност да възприеме пешеходката З. при навлизането й на пътното платно, когато е отстояла на 26,67 метра от автомобила и когато той е нямал техническа възможност да спре преди удара,т.като пешеходката е попадала в опасната му зона за спиране ( Оз > SBO). В този смисъл деянието, не е извършено виновно и не съставлява престъпление.

За да постанови протестираното определение БРС е приел изводите на прокуратурата за необосновани, като се е позовал на изводите на същата допълнителна АТЕ, че водачът е имал обективна възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако беше спрял автомобила. Според първия съд в конкретната ситуация водачът е следвало да намали скоростта или да спре, а не да предприема маневри в ляво и дясно. Посочвайки многобройна съдебна практика съдът е приел, че ако обв.М. беше управлявал таксито със съобразена скорост, позволяваща му да спре в зоната на виждане, произшествието не би настъпило, тъй като опасната му зона за спиране, би била по-малка от тази, която е била при движение с избраната от него скорост.

Намирайки фактическата обстановка по делото за недостатъчно изяснена, съдът е посочил възможността за извършване на допълнителни процесуално следствени действия(оглед, следствен експеримент) за установяване разстоянието, от което водача може да забележи при конкретните условия на видимост пешеходеца, преди навлизането му на пътното платно и назначаването на техническа експертиза за определяне величаната на скоростта на МПС, даваща възможност на водача да реагира на възникналата опасност в рамките на конкретните условия на осветеност.

Въззивната инстанция споделя крайния извод за необоснованост на прокурорския акт, но с уточнението, че същата е в резултат на съществуващи неточности, неясноти, противоречия в заключенията на изготвените две АТЕ, правещи изводите в тях необосновани.

Според описания в констативно съобразителната част на АТЕ механизъм на настъпване на произшествието, изцяло възпроизведен в прокурорското постановление, при приближаването на ул. „Хр. Ботев“ свид.З.

3 спряла да се огледа в двете посоки и да пресече на нерегламентирано за целта място, след което е навлязла на пътното платно, без да подаде знак с ръка, за да предупреди за намеренията си. Водачът забелязал внезапно навлязлата на пътното платно пешеходка и се опитал да я заобиколи преминавайки от лява в дясна лента, с цел избягване на евентуален контакт с нея. Докато пресичала улицата, виждайки лекия автомобил, пешеходката спряла в средата на разделителната лента M3 и решила да се върне обратно към тротоара. Тогава водачът М. възприемайки намеренията на пешеходката, преминал от дясна лента в лява лента, отново за да избегне съприкосновение с пешеходката, но не успял. При преминаването си от дясната в лявата лента на платното на ул.

„Хр. Ботев“, таксиметровият автомобил ударил с предната си дясна част в областта на десен фар навлязлата и достигнала около средата на разделителната прекъсната линия M3.

Според огледния протокол и приложената към него мащабна скица двете десни ленти за движение(по които се е движил и маневрирал обвиняемия) са с обща дължина 7,30м, като лявата е с ширина 3,60м, а дясната е 3,70м. По ширината пътното платно мястото на удара е определено в края на крайната дясна лента, непосредствено преди осевата линия М3, респективно – напречно от ОР върху пътното платно на разстояние 3,92м – л.66 от досъд.п. За изчисляване скоростта на движение на пешеходеца са използвани два ориентира – мястото на навлизане на пешеходеца на платното (позиция 9) и мястото на контакта му с МПС(позиция 13), разстоянието между които е определено като 3, 5м(отг.№8). Очевидно е, че разстоянието от 3,5м е по малко както от 3,92м, така и от ширината на дясната лента - 3,7м до осевата линия М3, в средата на която според експертизата е спряла З.. Очевидно е също така, че това разстояние от 3,5м изобщо не включва разстоянието изминато от пешеходеца за връщане от М3 обратно в посока към тротоара, което връщане е било възприето от водача и е предизвикало неговото последващото отклонение към лявата лента за движение в същата посока.

Следователно така използваната величина на изминатия от пешеходеца път като числител във формулата за определяне на скоростта на движение на пешеходеца е неточна. На уточняване подлежи също начина на придвижване на свидетелката – бягайки, според пътуващия в автомобила свид. А. или по съобщавания от свидетелката начин. След привличане на водача като обвиняем по воденото досъдебно производство, дадените от него обяснения 4 във формално проведения му разпит не допринасят за установяване на фактическата обстановка по делото, а показанията му като свидетел не могат да бъдат ползвани, което налага провеждането на повторен разпит в новото му качество.

Неясен остава начинът за определяне на разстоянието между МПС и мястото на удара – 26,67м(отг.№3), което разстояние съвпада според експертизата с отстоянието между МПС и пешеходеца, когато обаче тя е навлязла на пътното платно и е могла да бъде възприета като възникнала опасност (отг.№4, отг.№ 9.1.2.).

Логически множеството от отговорите в двете автотехнически експертизи не си кореспондират. Отговаряйки на петия въпрос за техническите възможности водачът да предотврати ПТП вещото лице е посочило , че обвиняемият е следвало да реагира с аварийно спиране при забелязване на навлязлата пешеходка върху платното за движение, а не да се опитва да я заобиколи и тогава е щял да има възможност да намали скоростта си на движение до минимума или дори да спре непосредствено преди или след пешеходката. Аналогичен отговор(№4) е даден на същия въпрос, формулиран по различен начин във възложената допълнителна АТЕ.

Същевременно в отг. №9 от АТЕ експертът е посочил , че след като опасността е възникнала на разстояние 26,67м между участниците в ПТП, то пешеходеца при навлизането си на плътното е попадал в опасната зона за спиране на автомобила(30,81м). След като в първоначалната АТЕ експерта е посочил, че пешеходеца е можело да бъде възприет като възникнала опасност от 26,67м, то в отговор № 2 от ДАТЕ същият експерт дава заключение, че водачът е трябвало да реагира с аварийно спиране минимум от 30,81м преди удара, за да го избегне. Отговорът на третия въпрос в ДАТЕ - дали са правомерни действията на водача да избегне ПТП и дали са в причинна връзка с причинените увреждания, излиза от компетентността на експерта и областта на притежаваните от него научни знания.

Според настоящия съдебен състав внимателният прочит на назначените на досъдебното производство първоначална и допълнителна автотехнически експертизи, разкриват сериозни неточности, неясноти и противоречия в изводите, които пораждат съмнение за тяхната правилност и не позволяват изграждането на изводи както за виновно нарушение на правилата за 5 движение, които да са пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и последвалия го съставомерен резултат, така и за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Така представените заключения са необосновани, поради което се налага да бъде изготвена повторна АТЕ от друго вещо лице, което да даде ясни и обосновани отговори на прецизирани от органите по досъдебното производство въпроси, изследвани в първоначалната и допълнителни АТЕ, както и на въпросите, поставени в определението на БРС, предмет на настоящия въззивен контрол.

Извода в протестираното определение на БРС за необоснованост на постановеното прекратяване, се явява правилен, поради което то следва да бъде потвърдено. В този аспект връщането на делото с указания за извършване на допълнителни действия по разследването е в рамките на осъществявания контрол по чл.243, ал.4,ал.5 от НПК. Дадените указания са относно приложение на процесуално правните изисквания за събиране и проверка на доказателствата и за обосноваността на прокурорския акт.

Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1d57d9e-431f-4f66-b053-23a4ed22c77a