Решение № 328 от 20.07.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 645/2021
- Вид
- Решение № 328
- Подписан
- 20.07.2021
- В сила
- 20.07.2021
- Състав
- Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 426, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 328 гр. Благоевград , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Николай Грънчаров
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211200500645 по описа за 2021 година взе предвид следното:
Съдът е сезиран с жалба от „А...“ Е., ЕИК *, длъжник по изпълнително дело № 137 от 2021 г. на ЧСИ Ш. Д., с която се възразява срещу приетите от ЧСИ разноски, обективирани в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 05127 от 25.03.2021 г. В нея се твърди, че дружеството не е дало повод за образуване на производството по принудително изпълнение и затова не дължи каквито и да е разноски по същото.
Приложима била разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Адвокатското възнаграждение било прекомерно, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ – неправилно изчислена. Моли се за отмяна на акта на ЧСИ в частта му за приемането на разноските, алтернативно – за намаляване на техния размер.
Подадено е възражение от страна на взискателя, в което той излага подробни съображения за неоснователността на жалбата.
ЧСИ е представил мотиви, като счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Приложено е копие на изпълнителното дело.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Тази разпоредба го оправомощава както да претендира, че разноски не 1 са дължими в посочения размер, така и да възразява изцяло срещу дължимостта им. По отношение на разноските, съобразно константната практика на съдилищата, окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция досежно законосъобразността на обжалвания акт на ЧСИ, в който същите са обективирани /Определение № 170 от 25.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 297/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова/. В случая жалбата е насочена срещу акт на ЧСИ, с който са приети разноски, подадена е в срок и изхожда от длъжника по изпълнението, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След като се запозна с материалите от изпълнителното производство, съдът констатира, че оплакванията за недължимост на разноските, изложени в жалбата, не могат да бъдат споделени.
Съгласно Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров, и Решение № 82 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков, длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия са били изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение /каквато е хипотезата в настоящия казус/, той отговаря за разноските в изпълнителното производство, включващи съответните авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално представителство, съответстващи на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Т. 26 от ТТРЗЧСИ намира систематичното си място в раздел II - „Пропорционални такси“, и урежда размера на таксата, която се събира за изпълнение на парично вземане върху събраната сума. Пропорционалната такса по т. 26 се дължи с оглед изпълнението на парично вземане и за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред ЧСИ и образуването на изпълнително производство. След като то е образувано, независимо от способа и механизма на погасяване /с или без участието на ЧСИ, т. е. изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на парите по изпълнителното дело/, сумата се счита „събрана“ от този ЧСИ за погасяване на задължението. Това е така, тъй като изпълнението на паричното вземане следва по време започването на изпълнително производство по смисъла на чл. 426, ал. 1 от ГПК, като длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист пред ЧСИ и в хода на това производство /Решение № 13014 от 02.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2015 г., 5-членен състав, докладчик съдията Румяна Лилова/.
2
Налице е специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Законодателят не е регламентирал хипотеза на недължимост на такси и разноски при плащане в срока от поканата, изпращана от ЧСИ, а само ако плащането е преди образуване на изпълнителното дело. Ето защо са ирелевантни твърденията в жалбата за това, че дружеството е предложило на Д. да уредят отношенията си чрез прихващане. Длъжникът спокойно е можел да плати доброволно преди образуване на изпълнителното дело. Не се установява и не се твърди, че от страна на взискателя има липса на съдействие за извършване на плащане, а и начините за освобождаване на кредитор от забава са регламентирани в закона, като няма данни фирмата да се е възползвала от тях.
Възраженията в жалбата, касаещи размера на адвокатското възнаграждение, намират опора в закона и доказателствата.
Прието е адвокатско възнаграждение от 1000 лева. То включва 200 лева за образуване на изпълнителното дело и 800 лева за воденето му. Първата сума е минимумът по чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не може да бъде намалена. Втората, обаче, може – минимумът, регламентиран в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая възлиза на 550 лева, а не на 800. По изпълнителното дело не са извършени действия от адвоката на взискателя, които да обосновават дължимост на възнаграждение, надвишаващо минималното такова.
Доводът, че във въпросните 800 лева се включва и сумата, следваща се за възражението по жалбата, не може да бъде възприет, понеже тя представлява друго „перо“ по чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо адвокатското възнаграждение трябва да бъде намалено от 1000 на 750 лева.
Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е изчислена от ЧСИ на 1622,96 лв. Това пресмятане е правилно, тъй като е направено на базата на сумите по изпълнителния лист, без да са включени адвокатският хонорар и авансовите такси, но с прибавяне на мораторните лихви върху двете главници за периода 17.01.2019 г. – 24.03.2021 г.
Разноски по настоящото дело не следва да се присъждат нито на длъжника, нито на взискателя. Нормата на чл. 78 от ГПК не намира приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/ е именно съдебният изпълнител.
3
Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл.
74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото решение няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изпълнително дело № 137 от 2021 г. на ЧСИ Ш. Д., прието от последния с поканата за доброволно изпълнение с изх. № 05127 от 25.03.2021 г., от 1000 /хиляда/ лева на 750 /седемстотин и петдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „А...“ Е., ЕИК *, длъжник по изпълнително дело № 137 от 2021 г. на ЧСИ Ш. Д., в останалата й част, касаеща таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, приета от ЧСИ с поканата за доброволно изпълнение с изх. № 05127 от 25.03.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4