Определение № 1523 от 01.12.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1523 гр. София, 01.12.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20211100603011 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат П.К., като защитник на подсъдимия М.

С. Д., срещу определение на СРС, НО, 136 състав, постановено на 24. 06. 2021 г. по н.о.х.д. № 2917/17 г., с което съдът е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия.

С частната жалба се иска отмяна на определението, като вместо това въззивният съд да приеме, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е допуснато нарушение на правото на защита на обвиняемия, което е съществено и го затруднява да организира защитата си, и, съответно – да върне делото на СРП за отстраняване на това нарушение. Поддържа се, че в обвинителния акт трябва да бъдат описани за всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, съответната част от общото тегло на твърдяния за държан от Д. тютюн без акцизен бандерол. Освен това защитникът счита, че в описанието на отделните деяния не е посочен час, в който те са осъществени, така че да може да се направи извод, кое от тях е предхождащо и кое – последващо другите.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доводите в жалбата, материалите по делото и съдържанието на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок, срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на обжалване отделно от присъдата и от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдебното производство по н.о.х.д. № 2917/17 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу М. С. Д. с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В обвинителния акт е посочено, че на една дата – 13. 11. 2017 г. той е държал на три различни места – в собствения си лек автомобил, в постройка, тип барака и 1 метален контейнер, находящи се в недвижим имот в София, вилна зона „Враня“, ул.

**** и в метално хале на адрес София, бул. **** – акцизна стока без бандерол – тютюн за пушене (за лула и цигари) в общо количество от 110.660 кг., с цена от общо 27 662.50 лева, както и общо дължим акциз 16 821.23 лева. Прокуратурата е посочила, че се касае до три отделни деяния, които заедно се квалифицират като едно продължавано престъпление. При описанието на отделните деяния е посочено конкретното количество тютюн, за което се счита, че обвиняемият е държал на всяко от посочените три места, единичната пазарна цена за килограм тютюн, общата цена на тютюна, както и дължимата стойност на акциза за него.

В проведеното открито разпоредително заседание на 24. 06. 2021 г. защитникът на подсъдимия Д. е направила искане към съдебния състав да приеме, че това описание на деянията в обвинителния акт не отговаря на стандартите, въведени с ТР № 2/2002 г. на ВКС, тъй като не е посочено общото тегло какво представлява като отделни количества, които да бъдат остойностени по единична цена. Въвела е твърдение, че това пречи на обвиняемия да организира защитата си.

Съдът с определението си по чл. 248, ал. 5 от НПК е приел, че твърденията на защитника са неоснователни, не обосновават прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, както и че посочените от адвокат Китанова обстоятелства ще подлежат на установяване в хода на съдебното следствие.

Тази преценка на контролираната съдебна инстанция е законосъобразна.

Както вече беше посочено по-горе, в обвинителния акт прокуратурата е възприела, че Д. трябва да бъде обвинен за извършване на продължавано престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 1 от НК. При това е описала както необходимите елементи от обективната страна на престъплението – общо, съобразно престъпния резултат от трите деяния, така и държаното количество акцизна стока без бандерол на всяко от трите места, т.е. за всяко от отделните деяния, посочила е единичната стойност на тютюна, както и на акциза. Затова не може да се приеме, че разумният прочит на обвинителния акт би създал каквито и да е затруднения за обвиняемия да разбере фактическите и правни рамки на обвинението срещу него.

Същото се отнася и до липсата в акта на посочване на часове от деня, в които обвиняемият е държал инкриминираната стока. Това е така на първо място защото в конкретната ситуация, предвид на изпълнителното деяние „държане“, се касае до дейност, която продължава във времето, а не се извършва с еднократен акт, респективно достатъчно е като времева индивидуализация на деянието в обвинителния акт да се посочи период или конкретна дата на същото. На второ място, никога съдебната практика не е приемала, че във всички случаи прокуратурата дължи да посочва точния час на деянието, за да обезпечи възможността на обвиняемия ефективно да се защитава. В определени хипотези, с оглед специфични обстоятелства около конкретното деяние, точният час действително би могъл да има съществено значение за точното описание на фактическата обстановка и съставомерните признаци, но този случай не е такъв. Още по-малко пък има значение за организирането на защитата на Д. в каква поредност са извършени отделните деяния, точно с оглед твърденията в акта, че са осъществени в един ден и то при формата на изпълнително деяние „държане“.

По тези съображения въззивният съд счете, че обвинителният акт, който е поставил началото на съдебното производство и очертава предмета на делото, съдържа всички изискуеми реквизити, така че да даде възможност на обвиняемия да разгърне 2 пълноценно своята защита. Следователно, с изготвянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на Д. и липсва законовото основание, предвидено в чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.248, ал. 1, т. 3 от НПК, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото във фазата на досъдебното.

В този смисъл определението на СРС, което е обжалвано понастоящем, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 136 състав, постановено на 24. 06.

2021 г., по н.о.х.д. № 2917/17 г., с което съдът е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на правото на защита на обвиняемия М. С. Д. и е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3