Решение № 4113 от 16.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4113 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100504925 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Топлофикацяиа София“ ЕАД срещу решение №3694 от 05.03.2025 г. постановено по гр.д. №23204/2024 г., по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която предявените против Р. К.

С. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата над 81,43 лева до пълния предявен размер от 495,79 лева и за периода 01.05.2020 г. – 08.01.2021 г., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** с абонатен №190964, за сумата над 16,16 лева до пълния предявен размер от 98,40 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. до 22.12.2023 г. върху сумата за топлинна енергия, за сумата над 3,72 лева до пълния предявен размер от 22,68 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 09.01.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата над 0,92 лева до пълния предявен размер от 5,57 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1630/2024 г. по описа на СРС, 82 състав са отхвърлени като неоснователни.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, тъй като ищецът е доказал при пълно и главно доказване, че ответникът Р. К. С. е изключителен собственик на процесния имот, поради което следва да отговаря за цялото вземане, а на както съдът е приел само до размера на 1/4 идеална част. Възразява, че наложената възбрана не определя обема на собствеността, принадлежаща на длъжника. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а исковите претенции уважени в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по представен списък по чл. 80 ГПК.

1

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване.

В настоящия случай по делото е приета като доказателство Заповед №АО-08158/22.01.1979 г. на ИК на СОНС, видно от която е определен начин на обезщетение на Т.С.С. и К.М. С. и синовете им В. К. С. и Р. К. С. процесния апартамент, за който страните по делото не спорят, че е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа. По делото няма данни, нито се твърди ответникът или някой от останалите съсобствениц да се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост преди предявяване на исковата молба в съда, поради което и съобразявайки данните от Агенция по вписвания – гр. София за наложена на 16.12.2020 г., съответно заличена на 03.04.2024 г. възбрана на 1/4 идеална част от правото на собственост върху имота, собственост на длъжника Р. К. С. следва да се приеме, че през процесния период той е бил носител на правото на собственост на 1/4 идеална част.

Неоснователни са твърденията на въззивника, че ответникът е изключителен собственик на имота за периода 01.05.2020 – 30.04.2022 г. предвид липсата на доказателства в този смисъл.

Постановлението за налагане на възбрана не определя притежаваните от ответника идеални части от правото на собственост върху имота, но и не сочи, че възбрана е наложена само на 1/4 идеална части от притежаваното от ответника право на собственост.

2

Във въззивната жалба не се съдържат други оплаквания, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно. Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

По разноските

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 450,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие с вписване, че сумата е заплатена изцяло и в брой. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото, както и действията извършени от процесуалния представител на въззиваемния в защита на неговите интересите по делото, а именно подаване на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство в единственото проведено съдебно заседание. Ето защо същото следва да бъде намалено до сумата 150,00 евро, доколкото съдът не е обвързан от предвидените в Наредба за адвокатските възнаграждения размери съгласно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези за които се отхвърлят исковете следва да бъдат в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3694 от 05.03.2025 г. постановено по гр.д. №23204/2024 г., по описа на СРС, 82 състав, в частта, с която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046 против Р. К. С. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени за сумата над 81,43 лева до пълния предявен размер от 495,79 лева и за периода 01.05.2020 г. – 08.01.2021 г., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** с абонатен №190964, за сумата над 16,16 лева до пълния предявен размер от 98,40 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. до 22.12.2023 г. върху сумата за топлинна енергия, за сумата над 3,72 лева до пълния предявен размер от 22,68 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 09.01.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата над 0,92 лева до пълния предявен размер от 5,57 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1630/2024 г. по описа на СРС, 82 състав като неоснователни.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. К. С. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** сумата 150,00 евро – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4