Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 19.02.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 434/2023
Вид
Решение № 32
Подписан
19.02.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кирил Градев Стоянов, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.16 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429 ал.2 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 т.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232000500434 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на Е. Х. С., Р. А. С. и Х. А.

С. , със съдебен адрес – гр. С. , адв.Н.Д. против решение №159/05.07.2023 г., постановено по т.д.№486/2022 г. на ОС – Сливен в частта, с която са отхвърлени исковете на ищците – въззивници до претендираните 200 000 лв.

Обжалваното решение се оспорва като неправилно , постановено в нарушение на материалния закон , при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С обжалваното решение е прието че тримата ищци като наследници на А. С. са претърпели болки и страдания вследствие причинената му при ПТП на **.**.**** г. при с.Крушари , общ.Сливен – неимуществени вреди. Прието е вследствие приетото експертно заключение , че пострадалият е допринесъл за леталния изход при степен на съпричиняване 10% поради забавена реакция на аварийно спиране. След приспадане на сумите по съпричиняването съдът е присъдил на ищцата Е. – съпруга сумата от 144 000 лв. и на Р. и Х. – негови деца – по 117 000 лв. На първо място въззивниците оспорват правилното прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно преценката за справедливо обезщетение. Излагат се подробни съображения за всеки един от ищците поотделно – в каква степен и интензитет всеки един от тях е претърпял неимоверни болки и страдания вследствие загубата на съпруг и баща. Изложеното се подкрепя с показанията 1 на свидетелите , разпитани по делото – Р. Ч., М. Д., М. Д. Акцентира се и на психиатричната експертиза на д-р А. досежно състоянието на Е. С. - развила остра стресова реакция.Обосновава се трайното негативно влияние на факта на смъртта на бащата върху живота на Р. и Х., драматизма в преживявянията на ищците особено с оглед отсъствието на съпругата и майка на ищците Е. от погребението на А. С. оглед на всички специфични особености в характера на връзката на починалия с ищците в жалбата се прави оплакване , че съдът не е определил онзи необходим и достатъчен паричен еквивалент, обезвъзмездяващ ищците като потърпевши съобразно общественото разбиране за спрведливост съобразявайки се с общите критерии и специфичните за делото обстоятелства , имащи значение за правилното приложение на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Прави се оплакване , че следва да се съобрази не само действително претърпените неимуществени вреди по критерия на чл.52 от ЗЗД , на и актуализацията съгласно чл.492 1 от Кодекса за застраховането – минималната застрахователна сума се равнява на 10 420 000 лв. за всяко събитие , независимо от броя на пострадалите лица – като това обстоятелство не е съобразено и взето от първоинстанционния съд.

Не са взети предвид инфлационните процеси , т.нар. скрита инфлация.

Оспорва се приетия процент съпричиняване – 10%. СТраната сочи , че за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД следва да е налице само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало наред с неправомерното поведение на деликвента до увреждането като неблагоприятен резултат. За хипотетичното заключение на вещото лице , че закъснението от 1.36 сек. На водача А. С. е довело до удара , иначе би бил предотвратен се сочат опровергаващи аргументи: ударът е бил непредотвратим, преди удара доказателствата сочат , че водачът на л.а.

„Сеат“ е задействал спирачната система , докато при „Нисан“-а няма такива данни. Основната причина за ПТП-то е поведението на водача на „Нисан“-а, който е загубил контрол над управлението на автомобила и е преминал в насрещната лента за движение, без да предприеме аварийно спиране, управлявал е с превишена скорост. От друга страна А. С. е предприел аварийно спиране и е отклонил автомобила си. Поради спецификата на пътя и завоя починалия водач не е имал видимост към л.а. „Нисан“. Внезапното навлизане в насрещната лента н еби могло да бъде предвидено, контролирано от другите участници в двиЖ.ето , нито предотвратени с волеви действия.

Изразява се становището , че крайно едностранно е тълкувана КСМАТЕ , въпреки установяването , че ударът е настъпил в лентата на правомерно движещия се А. С. Оспорва се , че не са изложени мотиви защо се приема че А. С. също е допринесъл за ПТП-то и е приет процент съпричиняване.Не следва да се приема , че и той носи вина , защото се е движел правомерно в собствената си лента като е предприел и спасителна маневра. Като изразява недоволството си от отказа да бъде назначена комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза на всички ищци страната поддържа искането си , направено пред първата инстанция. Поддържа се и искането за 2 съдебна психологична експертиза на Р. С. и Х. С.. Прави се искане за назначаване на повторна САТЕ. Поставят се въпроси към евентуално трите експертизи във въззивната жалба. Иска се отмяна на решението в отхвърлителните му части и присъждане на претенциите до размера им от по 200 000 за всеки ищец ведно с последиците – лихви и разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.28 ал.2 от ЗА.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на ЗК „Лев инс“АД.Жалбата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение. Съдебното решение е обосновано и подкрепено с доказателства , които са подробно анализирани и обсъдени. Според страната съдът е присъдил дори завишени обезщетения , несъобразени с конкретните обстоятелства – че ищците – децата на починалия живеят далеч , в други градове от много години. Следва да бъдат взети предвид реално поддържаните отношения на ищците с починалия. Според страната претенцията се обосновава с голословни твърдения.По-висок е и приноса за настъпване на вредоносния резултат. Моли се за оставяне на жалбата без уваЖ.е като неоснователна , несъответстваща на релевантните обстоятелства.

Претендират се разноски.

От страна на ЗК „Лев инс“АД – София , ЕИК 121130788 е постъпила и въззивна жалба против решението в неговата уважителна част. Решението се оспорва като неправилно и в противоречие с константната съдебна практика.

Според страната следва да се обезщетяват реално понесените неимуществени вреди. Присъдените са завишени.Ищцата Е. С. има понесенени вреди , които следва да бъдат обезщетени със сума в размер на 100 000 лв., а другите двама ищци – Р. и Х. – с по 80 000 лв. Претендира се за значително по-висок дял на съпричиняване на резултата – 50% и по този начин на Е. С. следва да бъде присъдена сума от 50 000 лв. , а на Р. и Х. – по 40 000 лв. При тези параметри съдебното решение ще бъде съобразено с практиката на съдилищата за процесния период по прилагането на чл.52 от ЗЗД. В случая следва да бъдат съобразени обективни критерии в съответствие с практиката на ВКС. В настоящия случай параметрите са завишени. Границите на обезщетенията се очертават от закона и съдебната практика и зависят от обществено-икономическите и житейски отношения, както и конкретните взаимоотношения между пострадалия и увредените лица, които претендират за обезщетение. По делото не са събрани доказателства , че между пострадалия и увредените лица – ищци са съществували близки емоционални връзки , напротив – живели са от дълги години в различни населени места.

Доказаните връзки са типичните , обичайни и не установяват съдържание и интензитет надхвърлящ обичайните предели за роднини , живеещи в отдалечени градове. Претендира се решението да бъде отменено за присъдените суми над 50 000 лв. за съпругата Е. С. и над 40 000 лв. за Р. С. и Х. С. – суми съответно редуцирани наполовина вследствие изключително високия процент на съпричиняване на резултата. Претендират се разноски по делото.

3

По въззивната жалба е постъпил отговор от страна на Е. С., Р. С. и Х. С.

Въззивната жалба на ЗК „Лев инс“АД се оспорва като неоснователна и необоснована. По отношение на оплакванията на застрахователя за присъждане на завишени страната сочи да се имат предвид доводите изложени във въззивната жалба – че всъщност оспорват размера и считат за отговарящ по чл.52 от ЗЗД и за тримата ищци по 200 000 лв. обезщетение – адекватни на претърпените неимуществени вреди. Оспорва се становището на ответника във връзка с възрастта на пострадалия – изтъква се противоречието на това становище с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – че възрастта не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между правоимащите наследници и пострадалия. Аналогично е и полоЖ.ето с коментарите относно възрастта на самите правоимащи ищци.

Акцентира се , че болките и страданията от загубата на родственика ще съпътстват ищците до края на живота им и поради това размерите не са определени достатъчни и необходими парични еквиваленти на претърпените неимуществени вреди съобразно общите критерии , указани още с ППВС №4/1968 г. При това следва да се съобразяват не само претърпените неимуществени вреди , но и актуализацията на чл.492 т.1 от КЗ Поради това се претендира въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение като в обжалваната от него част решение бъде потвърдено. Претендират се разноските.

По направените от въззивниците – ищци искания във въззивната жалба досежно назначаването на претендираните експертизи – психологична , психиатрично-психологично и автотехническа съдът намира следното:

Искането за повторна САТЕ / искането по трети пункт/ съдът намира за неоснователно . Страната не излага аргументи за необоснованост на заключението. Съгласно чл.201 от ГПК повторна експертиза се допуска именно при необоснованост на заключението , което внася съмнение за неговата правилност. На следващо място страната не обосновава искането за комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза на всички ищци и отделна психологично само на ищците Р. С. и Х. С. Спори се по размера на обезщетението. Претърпените от ищците неимуществени вреди са безспорни. Налице са достатъчно доказателства в тази насока.

Материализирането на преценката за интензитета касае преценката на събраните доказателства. След като въззивната инстанция намира , че такива са събрани в достатъчна степен , същата намира , че исканията за нови експертизи – психологична и комплексна психиатрична и психологична следва да бъдат оставени без уваЖ.я.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството е по исковата молба на Е. Х. С., Р. А. С. и Х. А. С. – като наследници на А. П. С. против ЗК „Лев Инс“АД с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и 86 от ЗЗД за осъждането на ответника – 4 застраховател да заплати на всеки един от ищците сума от по 200 000 лв. – частично – от 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената смърт на А. С. Сочи се , че на **.**.**** г. на пътя между Сливен и Ямбол л.-а. марка „Нисан Патфайндер“ с рег.№ У 6609 АМ , управляван от А. А. пресича непрекъснатата осев линия и навлиза в лентата за насрещно движение при нарушение на предвидената максимална скорост и блъска челно движещия се правомерно л.а. „Сеат Ибиза“ с рег.№ У 0393 АК , управляван от А. С., за който настъпва летален изход. За процесното ПТП е образувано ДП №995/2022 по описа на ОД на МВР – Сливен , съответно №1025/22 г. о описа на окръжна прокуратура – Сливен. Установява се , че МПС-то на деликвента е застраховано в ЗК „Лев инс“АД по „ГО“. Още на 29.06.2022 г. е депозирана претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение. Застрахователят с писмо от 06.07.2022 г. се е произнесъл – този отговор ищците приравняват на отказ. Обосновават се неимуществените вреди от страна на ищцата Е. С., Р. А. и Х. А. За тях загубата не е само на съпруг и баща , на и на скъп , обичан човек, опора в живота. Обосновава се и висок процент инфлация – 20% за 2022 г. като само за три месеца е стигнал 10%. Поради това се претендира присъждане на обезщетение от по 200 000 лв. – частично от 300 000 лв. на всеки от ищците. Направени са искания по доказателствата – за назначаване на експертизи , за представяне на документи от ответника , от трети лица. Приложени са доказателства по опис в 34 пункта.