Решение № 1382 от 10.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100501637 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 49038/18.06.2024 г. от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, гр. София, чрез пълномощника адв. И. В., срещу Решение № 1455/25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 14251/2022 г. по описа на ВРС, 17 състав, с което е осъдена „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на Г. М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: г*****, сумата от общо 5 000 лв., представляваща стойността на извършени четири на брой неразрешени платежни операции от Кредитна карта № 4333 2516 5113 4156 на дата 16.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /27.10.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи, че неправилно решаващият състав е приел недоказаност на всички факти, за които е била разпределена доказателствена тежест. Твърди, че чл. 78 от ЗПУП не поставя изискване за доказване наличието на обстоятелствата - уведомяване на компетентните органи за наличието на измама, умисъл или груба небрежност от страна на 1 въззиваемата страна - ползвател на платежни услуги; че платежният инструмент на ищеца е изгубен, откраднат или незаконно присвоен и това е могло да бъде установено от платеца преди плащането; че е възстановил незабавно стойността на неразрешените платежни операции не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, още по-малко изискване за кумулативното им наличие, за да може доставчикът на платежни услуги да откаже възстановяване на сума по оспорвана транзакция. Посочва, че още при решаване на спора от предходната инстанция били доказани четирите елемента на доказателствената тежест на ответника, които били ясно разписани в чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Навежда твърдения за груба небрежност от страна на Г. Г. поради неспазване задължения, уредени чл. 75 ЗПУПС, закрепени също и в Общите условия на „ОББ“ АД за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти, които били предадени и приети от насрещната страна. Въззивникът твърди, че в обжалваното решение липсва обсъждане на представените по делото доказателства в тяхната цялост, въз основа на които ясно и категорично се установявал процесът на реализирането на оспорваните платежни операции и използването на всички чувствителни данни за целта, а концентрирал разсъжденията си върху хипотетични и несвързани с данните по делото обстоятелства, въз основа на което достигнал до погрешния извод относно основателността на процесните искови претенции.

На следващо място, във въззивната жалба е посочено, че в хода на производството пред първоинстанционния съд безспорно били доказани с допуснатата съдебно-техническа експертиза оспорените от насрещната страна транзакции като автентични, като това твърдение е обосновано с излагане на дефиниция на „установяване на автентичността“. Сочи, че оспорените транзакции протекли успешно и безконтактно на 16.07.2022 г. чрез дигитален портфейл на приложението Google pау, в което бил добавен платежният инструмент, както и с коректно въвеждане на ПИН кода към физическата карта на Г. Г.. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно обсъдил ирелевантни за спора обстоятелства като отказаните транзакции и в допълнение се аргументира с липсата на представени или изискани доказателства дали въззиваемата страна е ползвал кредитната си карта на банкомат. Счита, че констатацията на съда, че ищецът „разполага с интернет банкиране, поради което би следвало да знае с какви средства разполага в картата и не би правил неуспешни опити да тегли пари над наличността си", за изцяло безпредметна и неотносима към спора.

В жалбата е изложено, че констатацията на съда, че ищецът „не би объркал ПИН кода си, след като вече три пъти преди това го е използвал в рамките на няколко минути, за да изтегли пари от банкомата", е противоречаща на житейски и правна логика. Сочи, че при реализирането на оспорваните от насрещната страна транзакции бил въведен правилен ПИН код към физическата кредитна карта, като същата била „токенизирана“ на 06.07.2022 г. – 10 дни преди реализирането на оспорените транзакции. На 2 потребителя бил изпратен СМС на посочения от него мобилен телефон със съдържание „363423 - e Вашият еднократен код за добавяне в Google Pay на карта, завършваща на 4156“, представляващо еднократен код за потвърждение на „токенизацията“ на кредитната карта в мобилното устройство на Г. Г., което било успешно извършено. Доказателство в тази насока били извършените на 07.07.2022 г. транзакции със същата карта, които не били оспорени от насрещната страна, обстоятелство, което не било разгледано от решаващия състав. Въззивникът посочва, че след токенизиране на картата, с цел извършване на транзакции, било необходимо преди всяко разплащане клиентът да отключи телефона си чрез използваната от него функционалност - ПИН код/пръстов отпечатък/лицево разпознаване/шаблон, да доближи мобилния апарат до съответния четец (в случая четецът на банкомата) и да въведе коректния ПИН код към физическата карта - действия, чието извършване в процесния случай също безспорно било доказано.

Въззивникът обуславя извод, че всички оспорени транзакции били извършени с токенизираната карта на Г. Г., като за последния съществувало задължение при изгубване на физическата кредитна карта или мобилно устройство, където е токенизирана, да уведоми незабавно банката по силата на чл. 75, т. 2 ЗПУПС, което счита, че не било сторено от насрещната страна.

На подробно изложените във въззивната жалба доводи и основания е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение, както и присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. М. Г., чрез адв. И. В., депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Изложено е в отговора, че решаващият състав правилно разпределил доказателствената тежест, като насрещната страна не успяла да докаже наличието на измама или проявена груба небрежност от страна на ползвателя на платежната услуга.

Счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС при тълкуването й заедно с ал.

4 на същия член указва, че използването на платежен инструмент не е безспорно доказателство за разрешена от ползвателя транзакция. Сочи, че въззивникът е имал възможност да изложи становището си във връзка с доклада и разпределената доказателствена тежест, но не е възразил в тази насока. В допълнение, дружеството не успяло при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на проявена от Г. Г. груба небрежност при използване на платежния инструмент, както и наличието на измама. В този смисъл в отговора на въззивната жалба е изложено, че били налице престъпни действия, за които била образувана преписка № 1302/2022 г. на Окръжна прокуратура – Бургас. На изложени в отговора доводи и основания оспорва твърденията във въззивната жалба. Моли съдът да потвърди решението. Отправено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът „ОББ” АД не изпраща представител.

3

По делото е постъпила молба от процесуалния представител на същия адв. С.

Н., с която моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.

В откритото съдебно заседание и с писмени бележки въззиваемият Г.

М. Г., чрез процесуалния си представител адв. И. В., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по подадена искова молба от Г.

М. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, с която срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Витоша" № 89Б, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5 000 лв., стойността на извършени четири на брой неразрешени платежни операции от Кредитна карта № 4333 2516 5113 4156 на дата 16.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /27.10.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба и уточняващите молби ищецът Г. М. Г. твърди, че е в облигационни отношения с ответника, който му е издал кредитна карта. Сочи, че на 20.07.2022 г. при регулярна проверка през мобилното приложение на банката е установил, че на 16.07.2022 г. от сметката му чрез четири транзакции са изтеглени 5 000 лв. от банкомат в к.к. „Слънчев бряг", осчетоводени на 19.07.2022 г. Установява още, че на 17.07.2022 г. от същата сметка е извършено плащане към чужд търговец на стойност 11,58 лв., осчетоводени на 19.07.2022 г., представляващи покупка към търговец в чужбина. Твърди, че тези транзакции са осъществени без знанието, съгласието и разрешението му, като на тези дати е бил на почивка в Шабла. Излага, че незабавно след като е установил неразрешените платежни операции на 21.07.2022 г. е подал възражение до банката, с което ги е оспорил. Сочи, че едновременно с това е подал и сигнал до Второ РУП Варна, който е заведен под преписка от 21.07.2022 г. Твърди, че след подаване на възражението банката му е възстановила по картата стойността на извършената транзакция от 11,58 лв., като на 25.07.2022 г. е погасил сумата по кредитната карта в размер на 5 000 лв., за да избегне начисляването на лихви. Сочи, че на 20.09.2022 г. е получил писмо от банката, с което го уведомяват, че няма основание за възстановяване на сумата от 5 000 лв. Твърди, че не е предоставял кредитната си карта на трети лица, не я е губил или предоставял за ползване, не е споделял своя ПИН код и е положил дължимата грижа да запази персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент през цялото време, в което е разполагал с него. Счита, че съображенията банката да не възстанови сумите 4 са незаконосъобразни, като не са налице основания за изключване или намаляване отговорността на ответника. Твърди, че не е налице извършена измама или неизпълнение на негови задължения поради умисъл или груба небрежност. Счита, че са налице основанията на чл. 79 ЗПУПС и ответника следва да му възстанови стойността на неразрешените платежни операции, поради което моли съда за уважаване на иска и присъждане на разноски по делото.

Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД подава в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че е спазил изискванията за задълбочена установяване на идентичността на платежа с цел установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването й, както и че същата не е засегната от техническа повреда или друг недостатък на услугата. Твърди, че ищецът е проявил груба небрежност във връзка със спазването на задълженията му по чл. 75 ЗПУПС. Излага, че е извършил задълбочена проверка и е установил, че оспорените транзакции са протекли успешно и безконтактно на 15.07.2022 г. посредством дигитален портфейл чрез приложението Google pay, за което се изисква изрично потвърждаване от съответния картодържател чрез въвеждането на еднократна парола за верификация, като последната е била изпратена на ищеца на предоставения на банката мобилен телефон. Сочи, че кредитната карта е токенизирана на 06.07.2022 г. в 11:32:06 ч., като за целта ищецът е получил смс известие, съдържащо кода за активация, който той е въвел в приложението. Излага, че твърденията на ищеца, че физическата карта е била в него, са ирелевантни, защото транзакциите са извършени от АТМ устройство чрез безконтактно прочитане на мобилното устройство. Сочи, че това води до извода, че ищецът не е положил необходимите усилия да опази ПИН кода на притежавания от него платежен инструмент. Твърди, че в хода на проверката си е установил, че процесните транзакции са потвърдени чрез въвеждане на ПИН кода към физическата карта чрез приложението, което предполага неговото знание. Посочва, че операциите са регистрирани точно, осчетоводени са и не е налице техническа повреда или друг вид намеса при потвърждаване на транзакциите от мобилното устройство на ищеца. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.