Решение № 180 от 27.10.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Берковица, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251610100648 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД против К. С. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на дължими суми по Договор № .....г. за банков кредит в общ размер на 22 493.77 лева, от които: 17 024.90 лева - Редовна главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на вземането; 1 698.04 лева - Просрочена главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на вземането; 3 076.62 лева - Договорна лихва, начислена за периода 13.04.2024 г.- 12.09.2025 г., включително, дължима на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит;

145.94 лева - Текущо начислена лихва за периода 13.09.2025 г. – 09.10.2025 г. включително; 318.27 лева - Непогасена наказателна лихва, начислена за периода 13.04.2024 г. - 09.10.2025 г., включително, дължими на основание Раздел II, т. 14 от Договора за кредит; 230.00 лева - Разноски за връчване на 1 покана за предсрочна изискуемост.

Ищецът ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД твърди в исковата си молба и уточнителна молба, че на 15.12.2023 г. между ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, като заемодател и К. С. С., като заемател е сключен Договор № .....г. за банков кредит, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 19 000 лева с краен срок за погасяване 13.12.2033 г.

Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 15.12.2023 г.

Кредитът е в просрочие, считано от 13.4.2024 г. – общо 549 дни към 13.10.2025 г. включително, като са просрочени 19 вноски по главницата и 19 вноски по лихвата.

Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на основание Раздел Х, т. 10.1.2 буква „а“ от Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица, неразделна част от Договора за кредит, Банката е адресирала до Кредитополучателя писмено предизвестие за задълженията по Договора за кредит с предоставен срок за изпълнение от получаване на предизвестието. Тъй като К. С. С. не е платил просрочените задължения по Договора за кредит в предоставения му срок за доброволно изпълнение, Банката предявява настоящия иск. На основание чл.

60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, с връчване на исковата молба на длъжника банката обявява предсрочна на кредита.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 22 493.77 лева, от които: 17 024.90 лева - Редовна главница; 1 698.04 лева - Просрочена главница, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на вземането; 3 076.62 лева - Договорна лихва, начислена за периода 13.04.2024 г.- 12.09.2025 г., включително, дължима на основание Раздел II, т. 4 от Договора за кредит; 145.94 лева - Текущо начислена лихва за периода 13.09.2025 г. – 09.10.2025 г. включително; 318.27 лева - Непогасена наказателна лихва, начислена за периода 13.04.2024 г. - 09.10.2025 г., включително, дължими на основание Раздел II, т. 14 от Договора за кредит; 230.00 лева - Разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Претендира разноски.

2

Ответната страна К. С. С. чрез назначения му особен представител е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Не оспорва иска по основание.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен иска по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор за потребителски кредит, по силата на което за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на търсената сума.

По иска за обезщетение за забавено плащане на главницата ищецът следва да докаже изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Ответеникът чрез назначения му особен представител не е оспорил иска по основание, нито по размер, като едва в хода на устните състезания поддържа, че претенциите на ищеца са частично основателни, позовавайки се на факта, че по делото не е изготвена допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Липсата на оспорване обаче не освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК /така Решение № 228/20.12.2010 г. на ВКС по търг.д. № 530/2010 г. на II отд-е/.

По делото не се спори, а и от приложения Договор № .....г. за банков кредит /л. 4-5/ и погасителен план към него /л. 11-12/ се установи, че на 15.12.2023 г. между страните е възникнало валидно облигационно отношение по силата, на което ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, като заемодател е предоставила на К. С. С., като кредитополучател заем в размер на 19 000 лева с краен срок за погасяване 13.12.2033 г. съгласно чл. 3 от договора.

3

Видно от приложения погасителен план към договора /л. 11-12/ кредитът е сключен при следните условия – годищен процент на разходите /ГПР/ - 13.33 %, годишен лихвен процент /ГПЛ - 10.8400 %, при 120 броя – месечни вноски, от които общо 19 000 лева за главницата и 12 388.45 лева за догорната лихва.

Ищецът твърди, че ответникът е извършвал плащания и е погасил част от главницата и дължимата договорна лихва, а именно:

Усвоеният кредит е погасяван по главница на дати и със суми, както следва: на 13.01.2024 г. - 95.56 лева; на 26.02.2024 - 84.79 лева и на 21.03.2024 - 96.71 лева, или общо 277.06 лева за главница.

Усвоеният кредит е погасяван по лихва на дати и със суми, както следва:

13.01.2024 - 166.01 лева; 13.02.2024 - 64.45 лева; 26.02.2024 - 0.75 лева;

26.02.2024 -112.33 лева ; 21.03.2024 - 0.53 лева и 21.03.2024 164.86 лева, или общо 508.93 лева за договорна лихва.

По делото нито се твърди, нито има доказателства да са извършени други плащания по кредита от страна на ответника извън посочените от ищеца в исковата молба.

Поради неплащане в срок на падежиралите вноски и на основание Раздел Х, т. 10.1.2 буква „а“ от Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица, неразделна част от Договора за кредит, които са подписани от ответника /приложени на л. 7-10/ ищецът е обявил кредита за предсроно изисикуем.

Съгласно цитираната разпоредба на Раздел Х, т. 10.1.2 буква „а“ от приложимите ОУ банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя, връчено му от служител на банката срещу подпис, или връчено чрез лицензиран пощенски оператор, или чрез нотариус/съдебен изпълнител по реда на ГПК - за срок, определен от банката, в случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора (не осигури авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

В случая с писмено предизвестие адресирано до ответника /л. 16 и л. 18/ банката го е поканила да плати своите просрочени задължения в 7-дневен срок от получаване на същото, като го е уведомила, че при неплащане обявява целия договор за предсрочно изискуем, като връчването е извършено чрез 4 частен съдебен изпълнител при условията на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на неговия постоянен адрес, който съвпада и с адреса посочен в договора – гр. Берковица, кв. Раковица, ул. Добри Чинтулов 8, което е било залепено на 04.08.25 г. и се счита редовно връчено след изтичане на двуседмичния срок за получаването му, а именно на 19.08.2025 г.

По делото не се твърди и няма данни ответникът да е изпълнил просрочените си към онзи момент задължения в дадения му 7-дневен срок, поради което и кредитът се счита за изцяло предсрочно изискуем още от 27.08.2025 г.

Поради което същият дължи връщане на непогасената част от главницата заедно с неизплатената договорна лихва.

За определянето на тези суми не са необходими специални знания и същите могат да бъдат изчислени след като се приспаднат платените от ответника суми посочени в исковата молба, а именно – за главницата от общо дължимата сума от 19 000 лева няма спор, че са заплатени 277.06 лева, поради което ответникът дължи още общо 18 722.94 лева за главница, точно толкова колкото общо претендира ищецът за редовна и просрочена главница към датата на исковата молба, поради което претенцията за главницата следва да бъде уважена в така посочения общ размер въпреки неточно посочените от ищеца размери за редовна и просрочена главница.

От дължимата договорна лихва до датата, на която договорът се счита предсрочно изискуем – 27.08.2025 г., която е в общ размер на 3469.54 лева /при сборуване на вноските по погасителния план/ няма спор, че са заплатени общо 508.93 лева, поради което ответникът дължи още общо 2960.61 лева за договорна лихва за периода 13.04.2024 г. до 12.09.2025 г., като претенцията следва да се отхвърли като неоснователна до пълния предявен размер от 3076.62 лева.

Дължимата законна лихва върху неизплатената главница от 18 722.94 лева за периода 13.09.2025 г. – 09.10.2025 г. изчислена на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор на НАП достъпен на адрес https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html се равнява на 167.22 лева, предвид което претенцията за този период се явява основателна до предявения от ищеца размер от 145.94 лева.

Съгласно раздел II, т. 14 от договора банката има право на наказателна 5 лихва за просрочената главница, която се олихвява с договорения съгласно раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден, която отново изчислена със същия електронен калкулатор за претендирания период 13.04.2024 г. - 09.10.2025 г. за просрочената главница /при сборуване на вноските по погасителния план същата е в размер 1746.39 лева/ до датата на обявяване на предсрочната изискуемост - 27.08.2025 г. се равнява на 346.55 лева, поради което и тази претенция също се явява основателна до предявения от ищеца размер от 318.27 лева.

Относно разноските за връчването на поканите за предсрочната изискуемост в размер на общо 230 лева, за които има приложени фактури, съдът намира, че макар и направени от ищеца тези разноски не му се дължат.

На основание чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разходите за връчването на поканите за предсрочната изискуемост са свързани с действия по управление на кредита, поради което е забранено от закона кредиторът да търси тяхното заплащане от длъжника.

Освен това претенцията за заплащане на такива разходи е в противоречие и с императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК. Съгласно ал. 1 на чл. 33 ЗПК „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“. Като ал. 2 на чл. 33 от ЗПК гласи, че „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.

По тези съображения съдът счита, че сумата от 230 лева разходи за изпращане на поканите, не се дължи от кредитополучателя.

Относно разноските:

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.