Решение № 6326 от 21.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6326 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100505435 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на В. С. Н., чрез процесуален представител адв. П. Х., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 4 972/16.03.2026 г. на СРС, 76 състав, постановено по гр.д. 51 669/2025 г. в частта, в която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ искове за признаване за установено, че ответникът дължи сума в размер на 2 064, 54 евро – главница за начислена топлинна енергия в периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2025 г., сумата от 419, 52 евро - мораторна лихва за забава върху присъдената главница за топлинна енергия за периода 15.08.2023 г. – 25.08.2025 г., както и сумата от 12, 60 евро – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2023 г. – 30.04.2024 г.

В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е неправилно. Заявени са твърдения, че СРС неправилно е обосновал извод за съществуваща валидна облигационна връзка между страните. Твърди се, че топлоотделящите тела в имота били демонтирани, считано от 21.10.2022 г., за което бил съставен нарочен протокол. Твърди се, че не били ангажирани доказателства, че учреденото вещно право на строеж, с оглед представения по делото нотариален акт, 1 било осъществено. Изложени са и твърдения за неоснователност на претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, обосновани с обстоятелството, че не били представени доказателства за издаване и публикуване на фактурите, както и съображения основани на нормата на чл. 33 ал.4 от ОУ, която била неясна и вътрешно противоречива. Твърди се, че липсва покана до ответницата, която да я постави в забава, поради което вземанията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия били неоснователни.

Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Ф.И., в който са обосновани съображения за правилност на съдебния акт, в неговата обжалвана част.

Третото лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Нелбо“ АД не заявява становище.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Страните са формирали спор, че въззивника – ответник в първоинстанционното производството е собственик на процесния имот през процесния период. По делото е представен нотариален акт за учредено право на строеж № 199, дело 185/02 г. на нотариус 041 – Д.Т., от който е видно, че на В. Н. е запазила правото 2 на строеж за построяване на ап. 11 и ап.14/процесен по делото/ в пететажната сграда, която ще се изгради в гр. София, ул. ****. По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-617/28.12.2007 г. на Столична РДНСК за ползването на строеж „Външно топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“, находяща се в гр.

София, ул. ****. Представен е и списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес: гр. София, ул. ****, където под № 16 е изписана В. С. Н. с положен от същата подпис. С оглед на тези доказателства следва да бъде съобразена нормата на чл. 17 ал.3 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването /отм., но релевантна за настоящата хипотеза/, съгласно която след завършване строежа на новоизграждащ се обект и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор. Следва да бъде съобразена и нормата на чл. 133 ал.2 от ЗЕ /в релевантната й редакция към 2006 г./, съгласно която присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, чрез абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения се извършва с решение на общото събрание на етажната собственост, взето с изричното писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост. Преценени в съвкупност ангажираните от страните писмени доказателства и предвид очертаната правна рамка, поставяща изискването за завършен строеж на сградата като предпоставка за сключване на договор за присъединяване към топлопреносната мрежа на същата, настоящият съдебен състав счита, че учреденото вещно право на строеж е осъществено респ. ответницата – въззивник се легитимира като собственик на имота на годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС.

Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент за ответницата съществува задължение да заплаща цената на доставяната топлинна енергия, доколкото видно от данните по делото, сградата в режим на ЕС е топлоснабдена.

Нещо повече, по делото е представено заявление-декларация на ответницата въззивник за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на ответницата се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между “Топлофикация София“ ЕАД и ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното 3 предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързали ответницата, като със заявлението-декларация същата се е позовала на ОУ на ищеца за промяна на партидата. Предвид изложеното между ищеца по делото и ответницата за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

При наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и ответника, основанието за облигационната обвързаност на ищеца и ответника не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ето защо през процесния период единствено ответницата е била страна по облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за същия топлоснабден имот.

По повод следващото възражение във въззивната жалба следва да се има предвид, че приложимият в отношенията между страните метод на определяне, отчитане и заплащане на консумираната топлинна енергия за имота е този по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Клиентите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. Съгласно чл. 155, ал. 2 и 3 ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в сграда в режим н а ЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Според ал. 3 на същия член, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2 – клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

При анализа на цитираната нормативна уредба и приложимите общи условия, може да 4 се направи обоснован извод, че за да бъде издадена общата фактура, следва първо да бъде извършено отчитане на измервателните уреди и да бъде изготвена изравнителна сметка. Сроковете за извършването на тези действия съгласно действащата за процесния период Наредба за топлоснабдяването № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., са до 10 юли за отчитане и до 15 юли за изготвяне на изравнителна сметка / чл. 70 ал. 5 и ал.6 от цитираната наредба/.

Настоящият съдебен състав намира, че нормите на чл. 33, ал. 2 вр. ал. 4 и 5 от ОУ следва да се тълкуват по правилата на чл. 20 ЗЗД – отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора и добросъвестността.

Отложеното във времето издаване на общата фактура не може да дерогира задължението на клиента да заплати задълженията по нея в предвидения 45-дневен срок и е единствено в ущърб на комуналното дружество, защото датата на нейното издаване определя падежа й. Забавата на кредитора да издаде общата фактура не накърнява интересите на потребителите, а напротив, отлага във времето изискуемостта на задълженията им. Решаващият извод на съда е, че след издаване на общата фактура започва да тече 45- дневния срок за плащане, с изтичането на който вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД – без да е необходимо получаването на покана от „Топлофикация София“ ЕАД, поради което и това възражение в жалбата не може да бъде споделено от състава на съда.

При липсата на други наведени възражения във въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е претендирала юрисконсултско възнаграждение, което по мнение на съда в решаващия му състав не се следва предвид бланкетния отговор и липсата на осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание.