Решение № 944 от 03.12.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 428/2025
- Вид
- Решение № 944
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 03.12.2025
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 944 гр. Бургас, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500428 по описа за 2025 година
С Решение № 423/13.12.2024г., постановено по гр. дело № 980/2024г.
Районен съд - Несебър е признал за установено съществуването на вземане на „ЗАД Армеец“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ - главница от 524, 85 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за увреден на 31.10.2019г. на пътя Бургас - Варна автомобил „*******“ с рег. № В ******* ВТ на около 3 -4 км преди с. Баня, Община Несебър по заведена щета № **********, ведно със законната лихва от 14.02.2024г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 174, 34 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 13.02.2021г. до 13.02.2024г., за което е издадена в полза на ищеца Заповед № 6264/26.02.2024г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 8950/2024г. по описа на Районен съд - София.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. С жалбата се 1 изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се излагат съображения за неговата неправилност необоснованост и се твърди, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В жалбата се посочва, че исковите претенции са предявени по повод настъпило на 31.10.2019г. пътно-транспортно произшествие на републикански път І-9. Твърди се, че управлявайки по пътя от гр. Бургас до гр. Варна, преди навлизане в с. Баня, Община Несебър водачът на автомобил ,,*****“, рег.
№В******ВТ, преминал през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, вследствие на което по МПС-то са нанесени материални щети. Навеждат се доводи във връзка с изложеното в мотивите на решението, че протокол от оргА.те на МВР не е бил съставен поради отдалечеността от мястото на събитието от областен или общински център.
В жалбата се развиват съображения във връзка с извършената по делото автотехническа експертиза, като се оспорва механизма на настъпване на произшествието, респективно, че претендираните вреди се намират в причинна връзка с наличието на необезопасена и несигнализирана неравност.
Твърди се, че в първоинстанционното производство не се установява скоростта на движение на автомобила в момента на преминаване през неравност на пътното платно. Подчертава се, че водачът е констатирал повредата едва в сервиза на ,,М Кар Варна“ ООД, което поставяло въпроса за придвижването на моторното превозно средство от мястото на възникване на произшествието.
В жалбата се посочва, че с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-22/18.11.2015г., извършването на дейностите по поддържане на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление Бургас се възлага на Консорциум ,,Пътно поддържане Бургас 2014“. Пояснява се, че съгласно т. 5 от цитирания договор, дейностите по поддържане се възлагат от възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“ с месечни, допълнителни и извънредни издания. Отбелязва се, че месец преди настъпване на произшествието са извършени дейности по изкърпване на настилката видно от месечен отчет от 30.09.2019г. Излагат се аргументи, че видно от представените по делото доказателства, АПИ е изпълнила коректно, своевременно и ефективно всички свои задължения за поддържане на пътищата от РПМ, отворени за обществено ползване и осигуряване 2 безопасността на движението.
Във въззивната жалба се твърди се, че поведението на водача на процесния автомобил e в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП.
Посочва се, че последният не e спрял при наличие на препятствие на пътното платно, в резултат на което възникнало застрахователното събитие и настъпили вреди. Излага се становище за недоказаност на исковите претенции по основание и размер. Жалбоподателят намира, че съдът не е обсъдил в пълнота представените по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен извод за съществуване на вземане на застрахователя срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.
Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивната страна депозира писмено становище чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Михаела Георгиева, в което посочва, че поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 06.02.2025г., като в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна - „ЗАД Армеец“ АД.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което оспорва жалбата и претендира първоинстанционното решене да бъде потвърдено.
Окръжен съд – Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „ЗАД Армеец“ АД със седалище гр. София против Агенця „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София, с който се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на 3 ищцовото застрахователно дружество следните суми:
- 524, 85 лева, представляваща главница – застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за увреден на 31.10.2019г. на пътя от гр. Бургас към гр. Варна лек автомобил „*******“ с рег. № В******ВТ,
- 174, 34 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 13.02.2021г. до 13.02.2024г., както и
- законна лихва върху претендираната главница за периода от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.02.2024г. до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се посочва, че на дата – 31.10.2019г. на пътя от гр.
Бургас към гр. Варна, на около 3 – 4 км преди с. Баня е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „******“ с рег. № В*****ВТ, който при движение е преминал през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, представляваща дупка.
В исковата молба се посочва, че вследствие на настъпилия инцидент са нанесени имуществени вреди на моторното превозно средство, а към датата на настъпване на застрахователното събитие, автомобилът е застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в ЗАД „Армеец“ с полица ************* от 15.01.2019г. за периода от 09.03.2019г. до 08.03.2020г. и за настъпилото произшествие е подадено уведомление от Д. Х. – управлявал автомобила към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
В исковата молба се посочва, че стойността на ремонтните дейности, вложените части и материали за възстановяване на увредения автомобил възлиза на сума в размер от 514, 85 лева, съгласно фактурата, издадена от автосервиза, в който автомобилът е бил отремонтиран и застрахователят е извършил плащане по така образуваната щета, а след извършеното плащане е встъпил в правата на увредения застрахован срещу възложителя за възложената от него работа при или по повод, на която са възникнали вреди по смисъла на чл. 49 от ЗЗД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предявените искове са по реда на чл. 422 от ГПК след постановяване 4 на Заповед № 6264 от 26.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по частно гр. дело № 8950/2024г. по описа на Районен съд – София и депозирано възражение по чл. 414 от Агенция „Пътна инфраструктура“, че не дължи.
Съобщение с указание за предявяване на иск относно вземането си е получено от застрахователното дружество на дата – 25.03.2024г., а искът е предявен на дата – 05.04.2024г. – тоест – в рамките на едномесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 415, ал. 4 от ГПК, допустим е и следва да бъде разгледан по същество.
Предявените искове са с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответната страна по предявения иск – Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че оспорва предявените искове и счита, че за настъпилото самостоятелно пътнотранспортно произшествие не е съставен протокол от компетентните органи на МВР, а всички данни са събрани на база декларирана от водача на автомобила информация пред застрахователя. В писмения отговор се оспорва механизма на настъпване на произшествието, респективно – че тези вреди се намират в причинна връзка с наличието на необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) в пътното платно.
В писмения отговор се посочва, че с Договор за възлагане на обществена поръчка извършването на дейностите по поддържане на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление – Бургас, в това число на пътния участък, в който е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие е възложено на Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“.
За да уважи изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че предявеният главен иск е доказан по своето основание и размер, тъй като с плащането на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахователя срещу причинителя на вредата – Агенция „Пътна инфраструктура“ и има регресно вземане до размера на платеното обезщетение.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно 5 по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд – Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
По отношение на наведените възражения във въззивната жалба на Община Бургас по първоначално предявения иск за заплащане на обезщетение за нанесени вреди от настъпилото пътно-транспортно произшествие, съдът съобрази следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахователя до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди.
За да бъде уважена заявената претенция, същата е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцовото застрахователно дружество на следните факти – сключен договор за имуществено застраховане между ищцовото дружество и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответната страна (бездействие във връзка със стопА.сването, поддържането и ремонтирането на пътя) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователното дружество да е изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие – 31.10.2019г., между застрахователното дружество – „ЗАД Армеец“ АД и собственика на лек автомобил БМВ, модел 640, с рег. № В ******** ВТ – „Уникредит Лизинг“ ЕАД е съществувало правоотношение, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“, като това обстоятелство се установява от приетата по делото и подписана от страните застрахователна 6 полица № ************ със срок на валидност от 09.03.2019г. до 08.03.2020г.
Разпечатката съдържа 44 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1d37949-d789-442d-a85b-1d4c4dfe7082