Определение № 11069 от 03.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11069 гр. София, 21.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100510443 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „С.В.“ АД, ЕИК *******, чрез юрк. М.Л. срещу разпореждане от 03.08.2023г. по изп. дело № 20239240402254 по описа на ЧСИ Г..К., с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя против разноските.

Частният жалбоподател излага доводи, че преди образуване на изпълнителното производство е отправил покана до взискателя, в която е заявил готовност да заплати доброволно присъдените суми, като е поискал дружеството да посочи банкова сметка, по която може да извърши плащането. Писмото се е върнало с отбелязване, че фирмата не е открита на адреса, поради което счита, че не е дал повод за образуване на изпълнителното дело и разноски не следва да се присъждат на взискателя в тази връзка. Поддържа, че действията на взискателя съзнателно увреждат интереса на лицето, чийто кредитор е станал посредством цедираното вземане. Моли да се отмени възлагането на разноски в негова тежест.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят е депозирал възражение за неоснователност на частната жалба с подробно изложени съображения. Твърди, че непредставянето на банкова сметка от негова страна не представлява забава на кредитора.

Длъжникът следвало да осъществи изпълнение на паричната престация по указания в нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД начин, а именно чрез откриване на банкова сметка на името на кредитора.

ЧСИ Г..К. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени 1 събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

По молба на взискателя „Д.А.“ ЕООД, с ЕИК ******* чрез адв. М.Л. и с изпълнителен лист издаден на 13.07.2021 г. от СРС на основание съдебно решение по гр. д.

№ 23394 от 2020 г. на СРС, 77 с-в, е образувано изпълнително дело 20239240402254 срещу „С.В.“ АД с ЕИК *******. Призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника чрез призовкар на дата 13.07.2023г. На 27.07.2023г. жалбоподателят е подал жалба вх. № 99270, в която се иска таксите и разноските да не се възлагат в тежест на длъжника, тъй като длъжникът правил опити да се свърже с взискателя, изпращайки му писма по пощата. На 07.08.2023г. на длъжника „С.В.“ АД е връчено съобщение с изх. № 42459/03.08.2023г., с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от такси по изпълнителното дело, инкорпорирана в жалба с вх. № 99270/27.07.2023г., като на длъжника допълнително се дават указания за дължими такси съгласно ТТР към ЗКЧСИ. В срок е постъпила жалба с вх. № 108313/16.08.2023г. Същата е връчена на взискателя за възражение. В срок е постъпило възражение с вх. № 112612/12.09.2023г. от взискателя „Д.А.“ ЕООД, с ЕИК ******* чрез адв. В.С., като се иска и допълнителен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред СГС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. „на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението“, включително и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, тъй като в тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). Ако дължимите авансови вноски са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така т. 11 на 2

Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че е налице забава от страна на взискателя, която да обуслови недължимостта на сумите в изпълнителния процес.

Съгласно чл. 95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. За да се счете, че кредиторът изпада в забава поради неприемане следва изпълнението да му е предложено и той неоправдано да е отказал да го приеме. Длъжникът трябва да е предложил изпълнението и да е предложил престацията точно във всяко отношение. В настоящия случай такива доказателства липсват. Не се установи да е налице която и да е от предпоставките на чл. 95 от ЗЗД. Не се събраха доказателства взискателят да не е приел предложеното му изпълнение.

Тогава, когато дължимата престация е парична, какъвто е и настоящият случай, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги и ценности могат да бъдат оставени в банка по местоизпълнението, дори и без разрешението на съда съобразно специалната разпоредба на чл. 97, ал.1, изр.2 от ЗЗД, като в този случай, за да се освободи от задължението си, длъжникът следва да уведоми взискателя. Налице е била възможността на длъжника да открие сметка в банка на името на взискателя и да депозира сумата, която дължи, след което надлежно да уведоми за това дружеството. Законът предоставя възможност на длъжника, именно когато кредиторът откаже съдействието си за получаването на дадена сума пари или ценни книжа, той да депозира същите в банка по надлежния ред на негово име, с отбелязването на основанието за депозирането на тази сума.

В тази връзка не може да се приеме, че е налице забава от страна на кредитора и че същият неоправдано не е оказал необходимото съдействие или не е приел предложението на длъжника за извършване на плащане. От друга страна, жалбоподателят е разполагал с възможността съобразно чл. 97, ал.1, изр.2 от ЗЗД да се освободи от задължението, като открие сметка в банка – в този смисъл и Решение № 15/04.05.2011г. по гр. дело № 1575/95г. на ІV ГО на ВКС. Така и Решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г. на ВКС, І т. о., „ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по договора само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това“. В случая не са ангажирани никакви доказателства в тази връзка. Липсват и подобни твърдения. Не са представени доказателства, че жалбоподателят е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, включително и откази на банки за откриване на еднократна сметка, в полза на трето лице, по реда на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. вр. чл. 36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи

В жалбата не се спори относно размера на разноските, а се твърди изобщо тяхната недължимост, поради забава на кредитора. Независимо от това следва да се отбележи, че от 3 представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от Адвокатско съдружие „М.Л.“, чрез адв. М.Л., като е претендирано възнаграждение в размер на 200 лв. Същото отговаря на изискванията на чл.

36 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, като има и доказателства за реалното му заплащане, поради което същото е дължимо. В съответствие с Тарифата са и останалите начислени такси.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че неоснователни са доводите на длъжника, че е налице злоупотреба с право, поради което същият дължи разноските по изпълнението.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С възражението по чл. 436, ал. 3 от ГПК е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Допълнително следва да се посочи, че производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски в рамките на изпълнителното производство.Следователно това е производство относно дължимостта и размера на разноските. Съдебната практика (в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС) безпротиворечиво приема, че не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските“.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „С.В.“ АД, ЕИК *******, подадена чрез юрк. М.Л. срещу разпореждане от 03.08.2023г. по изп. дело № 20239240402254 по описа на ЧСИ Г..К., с район на действие СГС, с което ЧСИ е отказал да отмени приетите за събиране разноски, възложени в тежест на длъжника, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5