Решение № 241 от 12.10.2020, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 329/2020
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 12.10.2020
- Състав
- Тоничка Димитрова Кисьова, Любен Димитров Хаджииванов, Мария Анастасова Славчева
Други актове по делото
- Определение № 940 от 16.12.2020 · Тоничка Димитрова Кисьова, Любен Димитров Хаджииванов, Мария Анастасова Славчева
Цитирани разпоредби
- чл.109 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.76 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
Номер 241
12.10.2020 г.
Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Смолян
Първи въззивен граждански състав
На 18.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Любен Д. ХаджиИ.ов
Тоничка Д. Кисьова
М. А. С.
Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20205400500329 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 38/24.02.2020г., постановено по гр.д.№ 425/2017г. по описа на Златоградския районен съд е отхвърлен предявения от Г. П. Ч. , ЕГН ****, с адрес: гр. ***, ул. „А.С.“ и Р. А. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „А.С.“, срещу Р. М. П., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. Р., обл. П., ул. „Ц.Б.“ № 16, иск с правна квалификация чл.
270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011 г. на РС-Златоград. Осъдени са на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. П. Ч. , ЕГН ****, с адрес: гр. ***, ул. „А.С.“ и Р. А. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „А.С.“ да заплатят на Р. М. П., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. Р., обл. П., ул. „Ц.Б.“ № 16 сумата от 800 лв. разноски за производството, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалванов срок с въззивна жалба с вх.№ 670/25.03.2020г. и въззивна жалба с вх.№ 671/25.03.2020г. и двете подадени от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. . Във въззивната жалба с вх.№ 670/25.03.2020г. се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния и процесуален закон. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционния съд е обсъдил в мотивите на решението си само основанията за нищожност на съдебните актове, без да обсъди въведеното в исковата молба основание за нищожност, а именно постановено предходно съдебно решение по гр.д.№ 6/2020г.по описа на ЗРС, по спор между едни и същи страни на същото основание. С посоченото решение спорът между страните, относно собствеността върху недвижим имот находящ се в гр. *** и представляващ УПИ XX-230 в кв.24 по плана на гр. *** с площ 754 кв.м., ведно с построената в този имот жилищна сграда с площ 60 кв.м. е решен, като е отхвърлен 1 предявения от Р. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС, който иск съгласно тълкувателната практика на ВКС съдържа и установителния иск за собственост по чл.124 от ГПК. След като спорът между страните е решен с влязло в сила решение по гр.д.№ 6/2010г. по описа на ЗРС и е формирана СПН на основание чл.299 от ГПК е недопустимо спорът да бъде пререшаван, като на основание чл.299, ал.2 от ГПК, повторно заведеното дело са прекратява служебно от съда. Поради това производството, образувано по искова молба на Р. П. във връзка със собствеността е било недопустимо и като го е разгледал и е уважил иска, съдът е нарушил забраната за пререшаване на правния спор, поради което решението му е нищожно и не е породило правен ефект, поради което с обжалваното решение първоинстанционният съд е следвало да признае нищожността на решението по гр.д. № 77/11г. по описа на PC Златоград и всички последващи противоречащи на решение решения.
Вместо да обезсили нищожното решение ЗРС е разгледал други доводи, които не са предмет на исковата молба, като състав на съда, подписи на съдебния акт, писмена форма и др. Съдът не взел предвид, обстоятелствата на които се основават твърденията за нищожност в исковата молба, а именно, че с Решение № 57/31.03.2010г. постановено по гр.д. № 6/ 2010г. по описа на ЗРС е отхвърен иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. , като това решение е потвърдено от въззивния с Решение № 197/12.07.2010г., постановено по в гр.д. № 285/2010 г. по описа на СмОС и не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 82/01.02.2011г. по гр.д.
№ 1444/2010г. на ВКС. С последващо Решение № 168/30.12.2013г. постановено по гр.д. № 77/2011г. по описа на ЗРС е уважен предявения от Р. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. за същия недвижим имот. Това решение, постановено между същите страни за същия имот противоречи на решението по гр.д. № 6/2010г. и с него всъщност е пререшен правния спор между страните,поради което същото е недопустимо с оглед изричната забрана на чл. 299 от ГПК. По силата на чл.297 от ГПК, съдът е следвало да признае СПН и задължителния характер на решението постановено по гр.д. №6/2010г. на ЗPC и да прогласи нищожността на последващото решението по гр.д. № 77/2011 г. на ЗPC, чието обезсилване се иска в настоящето производство. Решението по гр.д. № 77/2011 г. на ЗPC противоречи и на отменително Решение №163/07.05.1994г., постановено по в.гр.д. № 47/2012г. на Окръжен съд Смолян, с което съдът е развалил на основание чл.87, ал.З от ЗЗД нотариален акт за дарение на недвижим имот в полза на В. В., която в последствие е продала целият имот на Р. П. /до размера на 1/3 ид. част./ С това решение е признато за установено че Г. Ч. е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот,като решението е влязло в законна сила на 24.06.2013г. преди постановяването на решението по гр.д. № 77/2011 г. на ЗPC. По този начин отново е пререшен спор за собственост, решен преди това с влязло в сила решение и затова решението по гр.д. № 77/11 г. на ЗPC е нищожно. В този смисъл е и съдебната практика. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде прогласена нищожност на постановеното решение по гр.д. № 77/2011 г. по описа на ЗPC.
Алтернативно, молят делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, със 2 задължителни указания по прилагането на закона.Претендират за разноски.
Във въззивнаната жалба с вх.№ 671/25.03.2020г. се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи, че гр.д.№ 77/2011г. по описа на ЗРС е било разгледано от съдия Я. без делото да й бъде разпределено на случаен принцип. По време на разглеждане на делото същото е било възложено на съдия Р. К. от СмОС, която е била командирована в ЗРС без да й е разпределено на случаен принцип. При обжалване на решението по образуваното В.гр.д.№ 73/2014г. по описа на СмОС в състава на съда са били включени съдия К. и съдия П., която е била и в решаващия състав по гр.д.№ 6/2010г., които дела безспорно са свързани. Съдия П. и съдия К. е следвало да се отведат от разглеждането на в.гр.д.№ 73/2014г. по описа на СмОС поради предубедоност, което те не са направили, което води до нищожност на постановеното от тях решение. Не е съобразено и обстоятелството, че е било налице влязло в сила решение по гр.д.№ 6/2020г. по описа на ЗРС, СПН по което е задължителна и последвалощо образуваното гр.д.№ 77/2011г. между същите страни на същото основание и за същия имот е следвало да бъде прекратено.
Неоснователно районният съд е присъдил на ответника разноски по делото в размер на 800 лева, което противоречи на Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, поради което молят да се коригира. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде прогласено за нищожно решението по гр.д.№ 77/20111г. по описа на ЗРС. Претендират за разноски
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалба с вх.№ 1031/09.06.2020г. от Р. М. П. чрез пълномощника му адв.И. А., в който се оспорват същите като неоснователни. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено в съответствие с доказателствата по делото. Неоснователни са твърденията, че обжалваното решение е постановено от незаконен състав. Обосновани са изводите за възлагане на делото на различни съдии, повечето от които са извършвали действия по администриране на делото , включително и съдиите П. и К.. От писмо изх.№ 425/02.07.2018г. се установява извършения подбор на съдии и причината за смяната им. Към писмото са приложени истории на съдийските назначения, от които се установява посоченото разпределение и причината за ръчно разпределение на делото на съдия Я., поради което може да се направи извода, че разпределението е извършено съгласно чл.9 от ЗСВ.В отговора се проследява движението на делото, неговото спиране по молба на жалбоподателите Ч.и и възобновяването му, както и разглеждането му от командированите съдии от Окръжен съд-Смолян. Решението по гр.д.№ 77/2011г. е постановено от съдия Я., която е назначена за съдия в ЗРС, на който делото е подсъдно по правилата на местната и родова подсъдност и която е провела последното съдебно заседаниеи е приел делото за решаване по същество. В тази хипотеза не е налице нищожност на съдебното решение, в който смисъл е и съдебната практика. Неоснователно е твърдението, че с постановеното решение по гр.д.№ 77/2011г. по описа на ЗРС съдът е пререшил спора между страните, решен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 6/2010г. по описа на ЗРС. Предмет на иска по 3 гр.д.№ 6/2010г. е иск за нарушено владение, а по гр.д.№ 77/2011г. е предявен ревандикационен иск. Освен това решението по гр.д.№ 77/2011г. е било предмет на инстанционен контрол, като е било потвърдено от въззивния съд и не е допуснато до касационно обжалване от ВКС. Оставена е и без уважение молбата на жалбоподателите за отмяната му. С оглед изложеното неоснователни са твърденията, че с решението по гр.д.№ 77/2011г. е пререшен спора, решен с влязлото в сила решението по гр.д.№ 6/2010г. , тъй като спор за собственост между страните за процесния имот е решен за първи път с решението по гр.д.№ 77/2011г. Неоснователно е и твърдението, че решението по гр.д.№ 77/2011г. противоречи на решението по в.гр.д.№ 47/2012г. на СмОС, с което е развален на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД договор за за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане,направено от родителите в полза на В. В. до 1/3 ид.част, полагаща се на нейния брат-наследника Г. Ч., върху празно дворно място с пл. № 230, в кв.24 по плана на гр.*** от 1987 г., за който имот, заедно с имот пл. № 232 е отреден УПИ ХХ-230, кв.24, по ПУП на гр.***, като е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Ч. за отмяна на дарението на жилищната сграда в парцел ХХ-230, кв.24, по плана на гр.***, извършено от бащата П. Ч. на В. В. с нотариален акт № 9/1993г. до размер на запазената част на Г. Ч. от 1/9 ид.част. Развалянето на посочения договор до размера на 1/3 ид.част не засяга правата на купувача Р. П.,тъй като исковата молба по посоченото дело е вписана на 26.08.2009г., а П. е закупил процесния имот на 02.07.2009г. Не е налице и твърдяново в жалбите съществено нарушение на процесуалните правила, като районният съд в разграничил в мотивите си твърденията относно иска за нищожност от другите твърдения, коитосе отнасят до неправилност на обжалваното решение. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание жалбоподателите лично и чрез пълномощника си адв.М. Д. поддържат жалбата си.
Въззиваемият Р. П. чрез пълномощника си адв.И. А. оспорват жалбите.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивните жалби, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Златоградският районен съд е бил сезиран с предявен от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. срещу Р. М. П. иск за прогласяване нищожността на Решение № 168/30.12.2013г., постановено по гр.д. № 77/2011 г. по описа на РС-Златоград, с което е уважен предявения от Р. П. срещу Г. и 4
Р. Ч.и ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и същият е признат за собственик на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 111 том I рег.№ 1213 дело № 111/2009г. на УПИ ХХ-230, кв.24 по ПУП на гр.***, с обща площ 754 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., като Ч.и са осъдени да му предадат владението. Ищците излагат доводи, че посоченото решение противоречи на Решение № 57/31.03.2010 г. по гр.д. № 6/2010 г. на РС-Златоград, потвърдено с Решение № 197/12.07.2010г. по В.гр.д.№ 285/2010г. на ОС-Смолян и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 82/01.02.2011 г. по гр.д.1444/2020г. на ІІ г.о. ВКС. Твърдят, че решението е постановено въз основа на недействителен, фалшив и отменен нот.акт № 111/2019г.,само 15 дни след самоуправни според ищците действия на ответника. Излагат допълнително съображения, че решението е постановено от незаконен състав, тъй като постановилия го съдия- Г. Я. не е заемала щатна длъжност в РС-Златоград, не е била командирована и не е извършено разпределение на делото по законоустановения ред.
Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1d21138-a560-474e-b386-034a6398ac58