Определение № 2243 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2243 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Частно касационно гражданско дело № 20258003104864 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от И. Я. Т., малолетна, действаща чрез нейната майка и законен представител Н. Т. Х., против определение № 3522 от 11 ноември 2025 г. по в. ч. гр. д. № 2781/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 11970 от 18.09.2025 г. по ч. гр. д. № 13110/2025 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на искане за освобождаване от държавна такса и разноски.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за освобождаване от държавна такса и разноски.

Допускането на касационното обжалване жалбоподателят обосновава в изложението по чл.

274, ал. 3 във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Излага доводи, че въззивният съд в противоречие с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 на ОСГК на ВКС и определение № 3460 от 02.12.2025 г. по к. ч. т. д. № 2167/2025 г. на ВКС е приел, че наследството е преминало в патримониума на малолетното дете преди вписване на приемането по опис в особената книга към районния съд. Поддържа, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК не се преценява само с оглед конкретното задължение, поради което е налице несъответствие и с т. 12 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а и въззивният съд като не е взел предвид поотделно и в съвкупност всички обстоятелства от значение за преценката дали малолетната молителка и нейната майка разполагат с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса и разноски, постановеното 1 от същия определение противоречи на решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 120 от 04 април 2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 165 от 01.03.2010 г. по гр. д.

№ 71/2009 г. на ВКС, III г. о., и други, посочени в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

По въпроса за задължението на съда, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски, да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейно положение и здравословно състояние (негово и на законния му представител), съпоставени с размера на държавната такса, позволяват нейното заплащане, поддържа противоречие с т. 12 и 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, както и с определение № 1350 от 31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1690/2023 г. на ВКС, I г. о., определение № 2637 от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3720/2023 г. на ВКС, IV г.о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 442 от 19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013 г. на ВКС, II г. о., определение № 20 от 15.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3445/2020 г. на ВКС, III г. о., и други, посочени в изложението.

Във връзка с довода, че преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски не може да се основава на хипотетичната възможност лицето да придобие средства, посочва несъответствие с определение № 290 от 13.06.2016 г. по ч. т. д. № 66/2016 г. на ВКС, определение № 137 от 07.04.2021 г. на ВКС, определение № 453 от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2829/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 137 от 7.04.2021 г. по ч. гр. д. № 402/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 473 от 7.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3 775/2019 г. на ВКС, III г. о., ГК, и други посочени определения на ВКС. За значението на влошеното здравословното състояние на законния представител на молителя се посочват определение № 439 от 03.02.2025 г. по ч. гр. д. № 4709/2024 г. на ВКС, II г.о., определение № 38 от 10.01.2024 г. по ч. т. д. № 1024/ 2023 г. на ВКС, I т. о., а за възможността по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и лица, които получават доходи в недостатъчен размер - определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г. на ВКС, II т.о., определение № 40 от 01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на ВКС, II г. о., определение № 155 от 07.04.2020 г. по ч.т.д. № 173/2020 г. на ВКС, II т.о., и други.

По отношение задължението на съда да осигури равен достъп до правосъдие, съобразно правата му във връзка с чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 47 от ХОПЕС, и чл. 83, ал. 2 от ГПК, твърди несъответствие с определение № 11 от 4.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2043/2023 г., I т. о., като в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поддържа и отклонение от актовете, постановени по делата С-156/12 GREP/FreistatBayern; Круз, § 60; „Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша (Podbielski et PPU Polpure c. Pologne), № 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.

Касаторът поставя следните въпроси, за които твърди, че е осъществена специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Притежава ли право на собственост малолетно дете наследник, което се намира във 2 висящо и неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на неговата оценка на останалото от починалия му баща и наследодател имущество в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във връзка с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, преди да е бил постановен краен съдебен акт по охранителното производство, свързан с приемането на наследството, който да е бил вписан в особената книга за приемането на наследствата по опис към Районен съд –Пловдив; 2. При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК в хипотезата на висящо и неприключило особено охранително производството по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка от малолетно дете в хипотезата на чл. 61, ал.2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС следва ли съдът, при цялостната обективна преценка, да отнесе неприетата все още наследствена имуществена маса по опис - като собствена такава на молителя, без да има краен съдебен акт по окончателното приемане на наследството и вписването му в особената книга към съответния районен съд; 3.

Притежава ли правна възможност малолетно дете, което не е приело по опис наследство в хипотезата на чл. 61, ал.

2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС по време на висящото особеното охранително производство за приемането на наследство по опис и извършването на оценка - да извършва разпоредителни действия с имуществената наследствена маса като със своя собствена, която би приело след края на това охранително производството с влязъл в сила съдебен акт, за заплащането на държавната такса и разноски по извършването на опис и оценка на наследствената маса в същия процес; 4. Явява ли се малолетният молител към момента на неприключило особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценката му, собственик на налично негово имущество по смисъла на Семейния кодекс, ЗС и ЗЗД, с което може да отговаря за задълженията си и което следва да бъде взето предвид от съда, когато последният извършва комплексната оценка по определяне на възможността на молителя да заплати дължимата държавната такса и разноски за извършването на описа и оценка на имуществото, което ще бъде наследено от него след приключването на производството по чл. 61 ал. 2 ЗН във вр. р с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. Респективно как в посочената по-горе хипотеза висящността на охранителното производство по чл. 61, ал. 2 ЗН се отнася към възможността на малолетния молител да бъде освободен/частично освободен/неосвободен от заплащането на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК; 5. С еднакви правни и фактически възможности да изпълнят своето задължение по заплащането на държавна такса за извършването на опис и оценка в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС ли разполагат малолетен молител, който преди откриването на наследството, е притежавал собствено имущество, и малолетно дете молител, което се намира във висящо особено охранително производство по приемане на наследство по опис и извършването на неговата оценка и което не е приело наследствената маса с влязъл в сила краен съдебен акт, който да е бил отразен в особената книга за приемането на наследствата по опис към съответния районен съд, и как спрямо всеки един от двамата молители следва да подходи сезираният с 3 искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съд. Преценката на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК следва ли да се изчерпва само с оглед на конкретното задължение за заплащане на държавна такса и разноски по производството или трябва да се съобрази доколко конкретният субект на конкретното задължение и неговия законен представител разполагат с достатъчно средства, за да се натоварят с плащането на таксите и разноските по цялото производство; 6. Следва ли в хипотезата на висящо охранително производство по приемането по опис на наследство и извършването на неговата оценка, съдът да извърши цялостна преценка към датата на подаването на искането за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, като изследва доколко доходите на молителя малолетно дете и на законния му представител, материалното и имущественото му състояние, семейното положение и здравословното състояние, съпоставени с размера на държавната такса, позволяват нейното заплащане от него и от законния му представител на основание представените по делото доказателства, в това число и декларации за семейно и имуществено състояние на малолетния молител и неговия родител или преценката на съда следва да е основана основно на евентуално бъдещо предполагаемо собствено имущество на малолетното дете, което то би получило, след приемането по опис и извършването на оценка на останалото от починалия му баща наследство и на възникналите след това евентуални (хипотетични) възможности за реализиране на доход. При преценката си по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да си служи с предположения и да основава своите мотиви на хипотетични възможности за реализиране на доходи от неполучено наследство по опис от малолетен молител в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС; 7. Длъжен ли е съдът да определи точно размера на цялата дължима държавна такса, която ще бъде дължима в особено охранително производство по извършване на описа и оценката на наследствено имущество при разглеждане предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК, за да може да извърши последваща обективна преценка доколко материалното състояние на молителя малолетно дете и на неговия законен представител във висящото особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС би им позволило обективна възможност за нейното заплащане; 8.

Следва ли въззивният съд да съобрази и обсъди, при направено искане по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски в особено охранително производство в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗН във вр. с т. 2 от ТР № 1/2024 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, конкретното здравословно състояние на законния представител на малолетния молител, който е единствен негов жив родител, с оглед на декларираните обстоятелства в подадените декларации за СМС от молителя и нейния законен представител майка във връзка с представените към исковата молба медицински писмени документи, заключения от Лекарски консултативни комисии, документи от РЗИ, че има определена дата за освидетелстване от ЕК на ТЕЛК и за сторените разходи за лечение, които факти имат пряко значение към възможността на молителя и възможностите на останалия жив родител да заплатят дължимите ДТ и разноски в производството; 9. При определяне на възможностите за плащане на държавна такса на законния представител на малолетния 4 молител в особено охранително производство по приемането на наследство по опис и извършването на оценка, трябва ли съдът да направи цялостна преценка за всеки конкретен случай, като съпостави доходите на единствения жив родител и законен представител или съответно липсата на такива с установените в страната: 1. линия на бедност; 2. данните на НСИ за минималните средства, необходими месечно за член от семейство и/или данни на КНСБ за стойността на необходимата издръжка на живот - официални, общодостъпни и отчитани при определяне на работна заплата, и в тази връзка сумата в размер на 1945 лева брутно трудово възнаграждение „един сравнително висок трудов доход“ ли се явява за издръжката на двама души, в хипотезата, че по данни на КНСБ и НСИ минималният нетен доход за издръжката на един работещ сам е в размер на 1547 лева нето към месец септември 2025 г.; 10. Съществува ли задължение, при цялостна оценка на възможностите да бъде заплатена държавна такса и разноски от малолетен молител във висящо охранително производство по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗН, съдът да обсъди дали могат да се бъдат използвани като хипотетичен източник на доходи за заплащане в производство по приемането по опис, и 11. Допустимо ли е съдът само да констатира, че малолетната молителка притежава недвижимо имущество или движими вещи, без доказателства за това и без да е приключило особеното охранително производство по приемането по опис на наследствената маса и извършването на оценката й, за да откаже освобождаването му от заплащане на държавна такса или трябва да изследва въпроса за какво се използват имотите, има ли тежести върху тях или вещни или облигационни права на трети лица и може ли молителят чрез законния си представител да се разпореди с тях, за да реализира доходи, които да са достатъчни за заплащане на държавната такса или същите имоти да послужат за обезпечение за кредит.