Решение № 933 от 17.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Пазарджик, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220102502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена на 18.06.2024 г. от Н. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „***“ № 162, чрез адвокат Р. И., с адрес на кантора: гр. П., пл. „С.“ № 1, ет.2, против Г. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

В., ул. „***“ № 162.

В молбата се твърди, че страните са син и баща. Излагат се твърдения, че страните живеят заедно, както и че баща му бил алкохолик и цялата му агресия била насочено срещу молителя.

За конкретния случай на домашно насилие посочва, че на 15.06.2024 г. около 21.30 ч., ответникът бил пиян и излязъл на улицата пред дома им и се отправил към насядали техни съседи на пейка, като започнал да ги псува и налита да ги бие с квадратна греда около метър дълга и десет сантиметра дебелина. Молителят сочи, че се затичал след него за да спаси насядалите хора, които били трима мъже, като уточнява, че не го били провокирали с нищо, като баща му им се бил заканил, че ще ги убие. Молителят посочва, че като казал на ответника да спре, последният замахнал с дървото срещу него, но не успял да го удари.

Ищецът му взел дървото и ответникът се прибрал в дома си. След което в дома им, ответникът казал на ищеца, че „някоя вечер ще заспиш и ще те убия“.

Във връзка с горното, молителят сочи, че цяла нощ не е спал от страх за живота си.

Очаквал ответникът да разбие вратата на стаята и да влезе с нещо да го трепе.

В проведеното съдебно заседание молителят се явява лично и адвокат И. от АК 1

Пазарджик, като поддържат молбата и молят съдът да я уважи, като основателна и доказана.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването, ответникът не се явява и не взема становище по депозираната молба по ЗЗДН.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на молбата е представена декларация от Н. Г. Ш., съдържаща подробно описания инцидент на 15.06.2024 г..

Не е спорно между страните по делото, че молителят е син на ответника. Последното се установява и от представеното по делото заверено копие удостоверение за раждане от 02.07.1992 г. на ОНС Пазарджик.

От приложената справка от РС Пазарджик се установява, че молителят няма наложени мерки по ЗЗДН, а ответникът има наложени мерки по ЗЗДН по гр.д. № 4664/2017 г. и по гр.д. № 1430/2020 г. по описа на РС Пазарджик.

Установява се от приложената справка за съдимост на ответника, че последният е осъждан.

От приложеното по делото писмо с вх. № 16389/13.02.2024 г. от ДПБ гр. Пазарджик се установява, че страните не са били хоспитализирани в ДБП гр. Пазарджик.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Чл.2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.

От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН, следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лице, с оглед разпоредбите на чл.3, т.4 ЗЗДН и предвид това, че между страните не е спорно това обстоятелство. Също така, основана на твърдения за осъществено по отношение на молителя психическо насилие на 15.06.2024 г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок /актът на домашно насилие е извършен на 15.06.2024 г., а молбата е депозирана на 18.06.2024. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна. Доказано в хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от ответницата поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл.2 ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо такова спрямо Н. Г. Ш.. За 2 този си извод съдът кредитира приложената от молителя декларация за осъщественото спрямо него домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.

Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съставлява доказателство, доколкото същата не се опроверга от насрещни доказателства на ответника.

С оглед горното, за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от Н. Г. Ш. и да не приеме, че на 15.06.2024 г. Г. Н. Ш. е упражнил спрямо сина си психическо насилие – ответникът замахнал с дърво към сина си, след което му казал „някоя вечер ще заспиш и ще те убия“.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.6 ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Н. Г. Ш., както и да не се приближава до Н. Г. Ш., до неговото жилище гр. В., ул. „***“ № 162, местоработата и до местата за социални контакти и отдих, докато той се намира там, на по-малко от 50 метра, както и да посещава специализирани програми. В допълнение по отношение налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН и съобразно характера на извършените прояви на ответника, съдът намира, че задължаването му да посещава специализирани програми, е необходимо с оглед предприемане на мерки за превенция, които да ограничат подобен род прояви. За населените места от обл. Пазарджик мярката по чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН може да бъде приложена от сдружение с нестопанска цел „Фонд за превенция на престъпността – ИГА“, със седалище в гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 8.

Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителя и ще накарат ответника да преосмисли поведението си към него. Налагането на мерките за закрила предвидени в закона не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението 3 на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника.

Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от закона такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че извършените от ответника действия спрямо молителя, което са се ограничили до проява на вербална агресия, съдът намира, че мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН спрямо Г. Н. Ш. следва да бъде наложена за срок от дванадесет месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН на 18.06.2024 г..

Съобразно изхода от спора и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Г. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „***“ № 162, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Н. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „***“ № 162.

ОТСТРАНЯВА Г. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „***“ № 162 от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. В., ул. „***“ № 162, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 18.06.2024 г., на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА Г. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „***“ № 162, ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до пострадалия Н. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „***“ № 162, жилището, което обитава - гр. В., ул. „***“ № 162, местоработата и до местата за социални контакти и отдих, докато той се намира там на разстояния по-малко от 50 метра, за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 18.06.2024 г., на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.

ЗАДЪЛЖАВА Г. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „***“ № 162 като извършител на домашно насилие, да посещава специализирани програми към Фонд за превенция на престъпността ИГА с адрес гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски” № 8, на основание чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Г. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „***“ № 162, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН.

Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението й.

В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган, 4 констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на РУ Септември, съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен срок след изтичане на срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, обявен на страните в открито съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

5