Решение № 20 от 14.01.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Добрич, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Виолета Г. Якова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20253230101838 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. И. Г., ЕГН **********, гр.Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат М. С. от АКДобрич, със съдебен адрес: гр.Добрич, *** срещу И. И. П. , ЕГН **********, гр.Добрич, ***. Искът е с правно основание чл.227, б.”в” от ЗЗД, ищцата моли, съдът да отмени направеното на 28.08.2018г. дарение от В. И. в полза на ответника – нейн внук на недвижим имот, представляващ жилище-апартамент ** със застроена площ от 44.03 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****** по КККР на гр.Добрич, който обект се намира в сграда - ПИ с идентификатор №*****, ведно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 4.68 кв.м. и с припадащите му се 1.426% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, като дарителката си е запазила пожизненото право на ползване върху имота, а сделката е обективирана в нот. акт №141, том І, рег. №1932, дело №119/28.08.2018г. по описа на нотариус с рег. №519 в НК, вписан с акт №200, том ХVІІ, дело №3231, вх. рег. №7232/28.08.2018г. по описа на СВ-Добрич.

В исковата молба, ищцата твърди, че е дарила на внука си – ответника И.

П. на 28.08.2018г., гореописания недвижим имот, като си е запазила пожизненото право на ползване върху жилището.

От началото на 2025 година, здравословното състояние на ищцата рязко 1 се влошило, В. И. страдала от *******, ******. Поради претърпяна през ****.

ПТП, ищцата получила ******, ******, което наложило да и се постави метална остиосинтеза и костна пластика. С годините, болките и се засилвали и силите я напускали. Поради заболяванията си, дарителката, трябвала да приема лекарства ежедневно, да прави изследвания, прегледи, да ходи на санаториуми, което обаче много я затруднявало финансово, а пенсията и /в размер на 664.37 лв./ не стигала да поеме всички тези разходи, необходими за нормалното и съществуване. В. И. нямала никакви странични доходи. За съжаление, ищцата не можела да разчита на помощ от страна на внука си.

Ответникът въобще не се обаждал на баба си, не я търсел, не се интересувал от нея, нито и давал средства да покрие разходите си.

В ИМ се твърди, че И. П. бил млад човек, здрав, в трудоспособна възраст, не учел и можел да реализира доходи.

Ищцата в началото на април 2025г. изпратила уведомително писмо до внука си, в което го информирала за влошеното си здравословно състояние и нуждата и от помощ – финансова и физическа и го поканила да и заплаща месечно по 600.00 лв., за да може да се издържа. Поканата е получена на 25.04.2025 от ответника, но той не е предприел нищо, а е бездействал, с което му поведение, на ищцата и е станало ясно, че не може да разчита на помощ от внука си. От 25.04.2025г до подаване на исковата молба – 16.06.2025г, П. не е търсил баба си и не е предприел никакви действия, за да уреди отношенията си с нея.

С оглед изложените обстоятелства, ищцата моли, съдът да отмени направеното от нея в полза на ответника на 28.08.2018г., дарение на процесния имот.

ИМ е надлежно вписана в СВп-Добрич на 20.06.2025г.

С Разпореждане от 25.06.2025г., съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията на ответника с право на отговор в 1-мес. срок от получаването им. Съобщението е връчено на 04.09.2025г. и е постъпил отговор, в който не се оспорват твърденията на ищцата и се прави признание на иска. Надареният желае и поради обтегнатите отношения с ищцата, дареният имот да се върне в патримониума и.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В проведено по делото съдебно заседание на 18.12.2025г., ищцата, редовно призована, не се явява, не се представлява, чрез процесуален представител е депозирала становище, в което заявява, че поддържа исковата молба, няма искания по доказателствата, предвид признание на иска от противната страна, моли съдът да даде ход по същество и да уважи иска и, като изрично сочи, че не претендира съдебни разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, чрез упълномощен адвокат заявява, че поддържа отговора, вкл. и направеното признание на иска.

Съдът, съобразявайки изявлението на ответника за признание на исковата претенция, както и изричното искане на ищеца за постановяване на 2 решение в тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание от 18.12.2025г. е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Така предявеният иск за отмяна на договора за дарение, е с правно основание чл. 227, б. “в” от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като същият е допустим – предявен в преклузивния срок по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД /едногодишен от узнаване за наличие на основание от дарителя – твърдяната нужда от издръжка и отказ от ответника да я даде, считано от 25.04.2025 г./.

За да се уважи предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти, а именно: между страните да е налице сключен валиден договор за дарение; дарителят да се е нуждаел от издръжка и тя да е поискана от надарения.

Ответникът не сочи обстоятелства, които да опровергават твърденията на ищеца по заявеното първо основание – недаване на издръжка. Напротив, И. П. признава изложените в исковата молба обстоятелства.

Не се спори от страните, че е направено дарение от ищеца в полза на ответника на недвижим имот, представляващ жилище-апартамент ** със застроена площ от 44.03 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****** по КККР на гр.Добрич, който обект се намира в сграда - ПИ с идентификатор №*****, ведно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 4.68 кв.м. и с припадащите му се 1.426% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, като дарителката си е запазила пожизненото право на ползване върху имота, а сделката е обективирана в нот. акт №141, том І, рег. №1932, дело №119/28.08.2018г. по описа на нотариус с рег. №519 в НК, вписан с акт №200, том ХVІІ, дело №3231, вх. рег.

№7232/28.08.2018г. по описа на СВ-Добрич.

От така изложеното следва, че между ищеца и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за дарение, по силата на което, на ответника безвъзмездно е прехвърлен притежавания от ищцата гореописан недвижим имот в гр. Добрич. Поради това, дарителката В. И. се явява легитимирана да търси защита на правата си чрез предявения иск.

Страните не спорят, а и от представените към исковата молба доказателства се установява, че дарителят е имал нужда от издръжка, която не е била инцидентна, еднократна или краткотрайна, тъй като В. Г. е със заболявания и постоянно влошаващо се здраве, намира се в напреднала възраст и не може да се издържа самостоятелно от получаваната пенсия.

Ответникът И. И. признава изцяло изложените от дарителя-ищец в исковата молба обстоятелства, касаещи тежкото му здравословно състояние, липсата на средства и това, че не полага грижи и не дава издръжка на баба си В. И., както и фактът, че е бил поканен на 25.04.2025г. /л.4/ да полага грижи и да дава издръжка на дарителя си, но не го е направил.

Предвид дотук изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, при признание на въведените факти от ответника, доколкото между страните е безспорно, че дарителят е имал нужда от грижи и издръжка, които не са му били предоставени от надареният П., който е бил поканен за това, горното съставлява визираното основание по чл. 227, б. “в” от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно 3 положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.

Настоящият съд намира, че са налице всички описани в чл. 237 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, както и това, че е признато право, с което страната може да се разпореди.

На основание чл.237, ал.2 ГПК, в мотивите на решението е достатъчно, съдът да укаже, че то се основава на признанието на иска и не е необходимо да извършва преценка на представените по делото доказателства и доказателствени средства.

По изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи, като се постанови решение при признание на иска на правопораждащите факти от ответника, на основание чл. 227, б. “в” от ЗЗД.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД, договор за дарение от 28.08.2018 година, обективиран в нотариален акт №141, том І, рег. №1932, дело №119/28.08.2018г. по описа на нотариус с рег. №519 в НК, вписан с акт №200, том ХVІІ, дело №3231, вх. рег. №7232/28.08.2018г. по описа на СВДобрич, по силата на който В. И. Г., ЕГН **********, дарява на внука си И.

И. П., ЕГН **********, следния свой недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, *** и представляващ жилище-апартамент ** със застроена площ от 44.03 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****** по КККР на гр.Добрич, който обект се намира в сграда - ПИ с идентификатор №*****, ведно с прилежащото му избено помещение ** с площ от 4.68 кв.м. и с припадащите му се 1.426% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, като дарителката си е запазила пожизненото право на ползване върху имота.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4