Решение № 3377 от 23.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3377 гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100507692 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20008784 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 2897/20 г., СРС, ГО, 48 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. Т., ЕГН **********, че дължи на „С.б.с.“ АД, ЕИК **** на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.143, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 68,54 лв., представляваща незаплатена от ответника цена по договор за продажба на изплащане №5053066660 от 25.04.2018г., сключен с „А 1“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението /25.07.2020г./ до изплащане на вземането, както и сумата от 0,38 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница, начислена за периода 20.06.2019 г. - 24.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 43107/2019 г. по описа на СРС, 48 състав, като ОТХВЪРЛЯ чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 0,81 лв.

ОСЪЖДА П. М. Т., ЕГН **********, да заплати на „С.б.с.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в производството размер от 322,98 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 43107/2019 г. по описа на СРС, 48 състав, в размер от 322,98 лв.

ОСЪЖДА „С.б.с.“ АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл.78,ал.З ГПК на П. М.

Т., ЕГН **********, разноски в размер от 0,62 лв.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която 1 обжалва решението като неправилно,необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.Нямало договор за продажба ,била налице измама;мотивите противоречат на доказателствата по делото

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция.

От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

По делото е обявено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между „А1“ ЕАД и ответника е сключен договор за продажба на изплащане на 25.04.2018г. Между „А1“ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което първият е прехвърлил собствеността върху апарат „А1 FP1 Black МАТ 10“ срещу задължението на ответника да заплати цената разсрочено на 23 броя месечни вноски всяка в размер, посочен в погасителния план към чл.5 от сключения договор, както и възнаградителна лихва, при общ размер на всяка вноска от 2,98 лв. на месец. Видно от изготвения приемо-предавателен протокол на 25.04.2018 г., мобилният апарат е предаден на ответника от служител на „А1“ ЕАД.По делото не са представени доказателства, а и не са наведени твърдения, ответникът да е извършвал плащания на уговорените 23 месечни вноски.

Въззивникът твърди наличие на дефекти в апарата, предмет на договора за продажба, сключен между кредитора „А1“ ЕАД и ответника. Съгласно чл.193, ал.1 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Видно от разпоредбата на чл.195, ал.1 ЗЗД в случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл.

193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Правата на купувача в тази хипотеза са уредени лимитативно и в условията на алтернативност, т.е. упражняването на едно от посочените права по избор от купувача погасява останалите. В случая сама ищцата твърди и представя доказателства, че на 04.09.2020 г. апаратът, предмет на договора за продажба на изплащане, е заменен от продавача с друг сходен апарат. Следователно твърдяните недостатъци са отстранени за сметка на продавача в хода на производството, поради което ответникът не се освобождава от задължението си да плати уговорена с договора продажна цена.

Длъжникът не е представил доказателства за заплащане на процесната сума,представляваща останалите неизплатени вноски по договора за продажба на изплащане,а не се твърдят факти телефонът да е бил върнат на продавача.

Правилно съдът е уважил исковата претенция за главница изцяло и частично за мораторна 2 лихва като е присъдил и разноски на ищеца , адвокатски хонорар, съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ в минимален размер.

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд. Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

На въззиваемата страна се дължат разноски,300 лв.за адвокатско възнаграждение ,които следва да бъда присъдени.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20008784 от 12.01.2021 г. по гр.д. № 2897/20 г., СРС, ГО, 48 с-в

ОСЪЖДА П. М. Т., ЕГН **********, да заплати на „С.б.с.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 300 лв., представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3