Решение № 7115 от 26.08.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 7115

Хасково, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20257260701446 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Е. Г., [държава], против Решение № УПХ – 42/21.07.2025 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) (Н. Г.), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалвания административен акт, тъй като бил постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречал на материалноправни разпоредби. Твърди се, че административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Оспорващият изложил подробно своята история пред органа, който я възприел правилно, но неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила била явно неоснователна или не, а обсъдените въпроси следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Посочва се още, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се поддържа, че неправилно били приложени чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, и чл. 9 ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Т., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Той бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ, поради което искал да живее в България. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Т..

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № УПХ – 42/21.07.2025 г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС и преписката да се върне на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.

Ответникът по жалбата – Интервюиращ орган към ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби от 01.07.2025 г. и от 07.07.2025 г. до ДАБ при МС Е. Г. е поискал закрила от Република България.

На 07.07.2025 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-35692/07.07.2025 г. с горепосочените имена, гражданство - Т., етническа принадлежност - ***, роден на [дата]. в Т., [населено място], с постоянен адрес: Т., [населено място], религия – ***, професия – ***, образование - ***, [семейно положение].

На 07.07.2025 г. жалбоподателят е подал декларации за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта и е настанен в РПЦ – Харманли.

С писмо с рег. № УП-35692/08.07.2025 г. Началник отдел ПМЗД РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за закрила от чужденеца.

Oт Протокол с рег. № УП-35692/07.07.2025 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Е. Г., с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молби за закрила в Република България, в който е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Споделил е, че няма роднини в държава-членка на ЕС и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Влязъл в България нелегално на 22.06.2025 г., скрит с негов приятел в багажното отделение на товарен автомобил. След като преминали в страната, камионът спрял на паркинг, откъдето ги взел негов приятел и ги завел в хотел, но около десет минути след настаняването им дошли полицаи и ги задържали. Семейството му – съпруга и дете, както и родителите, петима братя и две сестри, живеели в Истанбул. Твърди, че членувал в ***ската партия Едем и имал проблеми заради това, че е ***. Напуснал Т. както заради лошото икономическо положение там, така и заради проблеми с партията на Е., тъй като е ***. Освен това на два пъти бил бит от представители на партията МХП. През 2024 г. бил арестуван за 15 дни заради побой и караници, като към момента делото не било приключило, но сигурно щял да бъде осъден. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан, а тук имал приятел, който притежавал фабрика, и искал да работи при него.

Протоколът от проведеното интервю е подписан от жалбоподателя, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца турски език.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства още Справка вх. № МД-02-315/06.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Т. и договор за наем от 16.07.2025 г.

С Решение № УПХ – 42/21.07.2025 г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и явна неоснователност на молбата му за предоставяне на международна закрила, на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, същата е отхвърлена.

На 23.07.2025 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с съдържанието му на език, който разбира, а жалбата му срещу него е подадена чрез органа на 28.07.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 2 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Интервюиращ орган към ДАБ при МС, който съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ и представената по делото Заповед № РД-05-26/14.01.2025 г. на П. на ДАБ при МС, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /л. 23 по делото/ има законоустановено правомощие при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 от с.з. да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. В случая е спазен срокът по чл. 70, ал. 1 ЗУБ, поради което времевите граници на предметната компетентност на органа не са надхвърлени.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № УПХ – 42/21.07.2025 г. съдържа фактически и правни основания за издаването им. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от него данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход - Т.. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането като чужденец по подадени от него молби за международна закрила. Същите са регистрирани в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазена е и нормата на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". Следва да се отбележи, че липсата на такова становище по делото не обосновава незаконосъобразност на решението, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ то не се изисква. Жалбоподателят е пълнолетно лице и не се ползва от временна закрила, поради което по отношение на него не са налице пречките по чл. 71 ЗУБ за разглеждане на молбата му в този вид производство. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него език и подписан от всички участници. Както се посочи по-горе, в законоустановения срок интервюиращият орган е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирана в процесното Решение № УПХ – 42/21.07.2025 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани, поради което направените в тази връзка от жалбоподателя оплаквания не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. В съдебната практика се приема, че за да е основателно, опасението трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, както и че то следва да е било насочено към самия кандидат за бежански статут, а не да е поначало съществуващо в страната, от която той идва. Ето защо наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.