Решение № 56 от 08.06.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. К., 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20235320200162 по описа за 2023 година Установи следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К *************** на ОДМВР П., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на М. И. М. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „П.Г.“ ***** е наложена глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.

Моли да бъде отменен електронния фиш като незаконосъобразен, излага съображения. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната по жалбата страна ОДМВР П. взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото 1 електронният фиш е издаден срещу собственика, на който е регистрирано МПС.

Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 от ЗДвП 14дневен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът на база на събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:

На 24.10.2020 г. автопатрул на РУ на МВР - К., бил дежурен по контрол безопасност на движението. Намирали се на път II -64 при км. 10+600м., в гр.

Б., в полицейски автомобил, оборудван с мобилно автоматизирано техническо средство № ***************. Техническото средство било настроено съобразно максимално разрешената за участъка за движение в населено място скорост 50 км/ч., като в 09.26 ч. било констатирано движение на приближаващ се л.а. ***************. Скоростта от 74 км/ч била с 3 км/ч пониска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 77 км/ч т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с мобилната система за видеоконтрол ***************, монтирана в служебния патрулен автомобил. Същата била преминала последваща проверка през месец юни 2020 г., за което бил издаден Протокол от проверка № 4-33-20/08.06.2020 г., при която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т.31 от Заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите - една година. За мобилната система за видеоконтрол на 20.02.2010 г. било издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок за валидност до 24.02.2020г., което към дата на проверката се явява одобрен тип. От служителя на РУ на МВР К. Б.Н. бил съставен протокол №281р-15926 от 30.10.2020г. за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. в който било отразено, че на дата 24.10.2020 г. мобилна система за видеоконтрол *************** е заснела статични изображения с номера от 17695 до 17759, с начален час на работа 08:00 ч. и краен час на работа 12:45 ч. и с място на контрол гр. Б. път II - 64 при км. 10+600м., посока на движение на контролираните автомобили - приближаващи, където е действало общо 2 ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП, извършено с лек автомобил ***************, с което на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на собственика на превозното средство, била наложена глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят не е посочил различно от него лице, което да е било водач на превозното средство по време на нарушението.

При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил ***************, тъй като същият се е движил със скорост от 74 км/ч при разрешена в конкретното място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на същото.

Административно-наказващият орган няма задължение, а жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, ако не е съгласен с данните от фиша, в законоустановения срок от получаването му да представи в ОДМВР П., Сектор „Пътна полиция“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право не е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява в посочения смисъл.

Правилно е определен и размера на глобата 100 лв. съобразно конкретното превишение на скоростта.

Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й заплащане.

Нарушението е заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка са представени протокола от извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система *************** от 30.10.2020г. От 3 последния се установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобилът, на който е поставено мобилното АТСС, режима на измерване, начало и край на работа и броят на установените нарушения и свалените статични изображения. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил 77 км/ч., а клипа е с пореден номер 17709, т.е. в заснетите АТСС от 17695 до 17759. В Протокол от проверка изрично е отбелязано, че при техническото средство грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч до 100 км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 77 км/ч., са били приспаднати 3 км/ч. толеранс, поради което наказуемата скорост е 74 км/ч., която скорост е указаната в електронния фиш.

Неоснователно е възражението за липса на данни относно датата на издаване на фиша и оттам липсата на възможност за преценка относно сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от представеното извлечение от АИС АНД, процесният електронен фиш е бил издаден три дни след датата на нарушението – на 27.10.2020г. Отделно, производството по чл.189, ал.4 ал.11 от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП по отношение на неговото правно действие, като относно форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административно-наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, съгласно чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, който не е изтекъл.

По изложените съображения, при безспорната установеност на извършеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско 4 възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К *************** на ОДМВР П., с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на М. И. М. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „П.Г.“ *************** е наложена глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

2.ОСЪЖДА М. И. М. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „П.Г.“ *************** да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - П. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

3.РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 -дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд П..

Г.Б.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 5