Решение № 1427 от 20.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.ова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300500243 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 4125/07.12.2022г. на Пловдивския районен съд, IІ-ри бр. с. постановено по гр. д. №16215/21г., с което изменя режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете И. И.Г., ЕГН **********, постановен с влязло в сила решение № 4481/20.12.2018г. постановено по гр. д. № 120/2018г. по описа на ПдРС, потвърдено с Решение № 1043/23.08.2019г. по възз. гр. д.

№ 314/2019г. на ПОС по следния начин: предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето И. И. Г., ЕГН ********** на бащата И. Г. М., ЕГН ********** от *** до промяна на обстоятелства от значение за това. Майката И. Д. Н., ЕГН **********, от *** ще има право да вижда и взема детето И. И. Г., ЕГН ********** при себе си всяка втора и четвърта събота от месеца за времето от 9.00 ч.

До 16.00ч., както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата и се осъжда майката И. Д. Н., ЕГН **********, от **** да заплаща на детето си И. И. Г., ЕГН ********** издръжка в размер на 250 (двеста и петдесет) лева месечно, считано от 15.10.2021г. до настъпване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.

Жалбоподателят И. Д. Н. моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което постанови друго, с което отхвърли молбата на ищеца за промяна на решението относно упражняване на родителските права спрямо детето И.

1

И. Г..

Въззиваемата страна И. Г. М. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди първоинстационното решение. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените преписи от решение № 4481/20.12.18г. постановено по гр. д. № 120/2018г. по описа на ПдРС, потвърдено с Решение № 1043/23.08.19г. по възз. гр. д. № 314/19г. на ПОС се установява, че страните са родители на малолетния И. И. Г., роден на ***г., както и че от 2015г. бащата е заживял отделно от дома на сина си и неговата майка. С посочените съдебни решения упражняването на родителските права е предоставено на майката, като е определен режим лични отношения между бащата и детето, както и да заплаща месечна издръжка.

Безспорно е и, че след раздялата на родителите детето останало да живее при майка си, като от 2017 до 2021 година, детето и майката живели в ***. През м. юни 2021г. детето преценило, че ще се чувства по-добре, ако живее с баща си и след като поискало разрешение от майка си да отиде при него, повече не завърнало при нея.

При така установеното ново фактическо положение бащата през месец октомври 2021г. е поискал съдът да му предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния И..

Възраженията на въззивницата против промяната в упражняването на родителските права се изразяват в следните обстоятелства: бащата е упражнил домашно насилие спрямо нея и детето през 2018г.; имал лош характер, ограничен мироглед и спряло личностно развитие; научил детето да шофира, като му позволява да прави това на полето и в населени места.

Мотивите на въззиваемия да поиска промяната в упражняването на родителските права са влошена семейна среда около майката, която след 2017г. се преместила да живее в *** заедно с детето. Твърди се, че при престоя се в ** И. Н. е имала връзки с няколко мъже, които са проявявали грубо отношение към детето.

Излагат се подробности около рождения ден на момчето, когато майката го е излъгала за местонахождението си и това много го е обидило.

За установяване на тези твърдения, както и за преценка на родителските качества по делото са разпитани четирима свидетели, прието заключение на психологическа експертиза, социален доклад, изслушано е детето по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето и справките за доходите на родителите.

От показанията на свидетелката С.А., която сама определя отношенията си със страните първоначално като „50 на 50“, но в момента е повече приятел на И.

(въззиваемия), понеже е огорчена от поведението на жалбоподателката, се установява, 2 че след трайното заживяване на детето с баща си последният полага всестранни грижи на сина си. Осигурявал му е допълнителни уроци но математика и английски език, водел го е на народни танци, водил го е на лекар, приготвя му домашно сготвена храна. Първоначално сина му не е споделял с нея почти нищо, но след като баща му го завел на психолог, детето се отпуснало и споделило с нея, че е виждало майка си и сегашния ѝ мъж, как се гонели голи, целували са се и се хилили.

Свидетелката Р.Х., която е дъщеря на жалбоподателката, твърди, че когато И. е бил на около две – три годишна възраст, го е дърпал за косата, когато му е забранявал да се качва по някаква стълба. Не е споделял с нея, да е виждал майка си да се целува или гони гола с настоящия се съпруг. Казвал е обаче, че се държи лошо с майка си, понеже чувства, че тя не му обръщала достатъчно внимание, откакто е с новия си мъж и така се опитвал да привлече вниманието. Докато И. е живяла със сина си в ***, свидетелката е посещавала първата им квартира, в която е било чисто и са отглеждали домашна котка. Останалата част от показанията на тази свидетелка съдът не обсъжда, понеже не засягат спорния предмет.

От разпита на свидетеля Н.Н., който е бивш колега на въззиваемия, се установява, че бащата се грижи отлично за сина си. Детето обаче е споделяло със свидетеля, че както при пребиваването си в ***, така и в ***, е имало случаи, в които е оставян сам от майка си, а понякога и сам с по – малката си сестра.

Показания е дал и настоящият съпруг на жалбоподателката - К.Н., с когото детето е живяло в един дом, заедно с майка си. До заминаването на т. нар. „синьо училище“ И. е имал много добри отношения със свидетеля, който е полагал грижи на него като за свой собствен син, а момчето е казвало пред негови приятели и близки, че иска той (К. Н.) да му е баща. След заживяването си при баща си И. започнал да проявява грубо и остро отношение към майка си, дори я е блокирал във „Вайбър“. При гостувания на техни приятели И. е искал да се даде и него чаша за алкохол, а през април – май 2021г. му е показал клип на телефона си, в който е записано как той (И.) управлява леки автомобили в населено място и извън него.

На рождения ден на И. – ***г. И. и свидетеля били на плаж *** и тогава сина И. се обадил по телефона, като тя го е излъгала, че е на работа, понеже е искала да се предпази от бащата, с когото не е искала да има контакт. Все пак се е осъществила среща между майката и сина, която е била кратка и на разстояние от около пет метра.

Този свидетел заявява, че е написал във Вайбъра на И., че е двуличник и лицемер, защото неведнъж е обиждал баща си, а той заедно с майка му са го възпитавали да не го обижда.

При изслушването си малолетния И. е заявил, че се чувства много добре в дома на баща си. Разказва за случай, при който майка му го принудила да излъже баща си, че не се намира в ***, а на гости в някакъв друг град. Споделя, че при пребиваването си в 3

*** майка му имала приятел Е., който не се отнасял добре с него, понеже го е дърпал за бакенбарда, за да отиде в другата стая, а майка му не е обръщала внимание на това.

Представени са и писма от детето адресирани до баща му, в които то се оплаква от отношението на партньорите на майка му към него и настоява да живее с баща си.

Пред въззивния съд бе извършен оглед на представен от жалбоподателката видеоматериал, който бе предмет на съдебно техническа експертиза с вещо лице инж.

К.. Експертът не може с категоричност да посочи астрономическото време на заснемане на файловете – вж. т.4.5 на л. 91.

От приетото в производството пред районния съд заключение на съдебно – психологична експертиза с вещото лице Б.Д. се установява, че и двамата родители имат родителски капацитет и притежават родителска компетентност, но при бащата се наблюдава нежелание за родителско сътрудничество и отказ от комуникация с майката. Въпреки така констатирания дефицит в родителския капацитет в съдебното заседание, проведено на 13.10.22г. вещото лице констатира, че малолетния И. е силно привързан към баща си и евентуалното му връщане в дома на майката би предизвикало агресивна и опозиционна проява от негова страна, което не е добре за детето.

Констатиран е синдрома на родителско отчуждение.

При така събраните доказателства се налага следните фактически и правни изводи: След 2015г. бащата е преустановил съвместното съжителство със сина си и майката; през 2018г. е издадена Заповед за защита от домашно насилие, като на И. М. е забранена да приближава сина си и неговата майка за срок от 18 месеца считано от 23.03.2018г. През този период, а и след това детето живее с майка си, която в началото на 2018г. заминава за ***, заедно с детето до февруари 2021г., когато се връщат в ***.

През май 2021г. жалбоподателката сключва граждански брак с К.Н.. През юни месец същата година И. бил на „синьо училище“ и когато се върнал поискал да отиде при баща си, като майка му разрешила, след което повече не пожелал да се върне при нея.

В писмената защита на жалбоподателката се акцентира върху отражението в съзнанието на детето фактът, че му е позволявано да шофира МПС, което създава неоправдано самочувствие и увереност и че това е нещо позволено, щом баща му го разрешава.

Както се посочи по – горе, техническата експертиза не може да установи точния момент на изготвяне на видеоклиповете в телефона на детето. Въпреки това, предвид показанията на свидетеля К. Н. и предвид обстоятелството, че файловете са свалени от телефона на детето може да се изведе извода, че малолетния И. е управлявал лек автомобил в периода, през който детето е живяло при бащата. Обстоятелството, че бащата е допуснал малолетното дете да управлява лек автомобил, под негов контрол или под контрола на друго лице е действие с негативен възпитателен ефект, което пряко влияе върху преценката за интереса на детето относно това, при кой родител 4 следва то да остане да живее. Но тук веднага трябва да се съобрази обстановката, в която би попаднало детето, ако майката упражнява родителските права. На първо място в психологическата експертиза освен категорично установения синдром на родителско отчуждение на майката, се констатира още и това, че е налице близка и силно емоционална връзка на детето със своя баща и за него той е значимият възрастен и авторитет. В същото време И. има крайно негативно отношение към своята майка, дистанцира се от нея и дори я отхвърля. Към тези констатации следва да се прибавят и грубото отношение спрямо детето, допуснато от страна на майката, от някои от предишните ú партньори (напр. Е., който го е дърпал за бакенбарда), както и използването на крайно неподходящи, граничещи с обидата изрази, от настоящия съпруг на майката – Н., а именно, че И. е двуличен и лицемер, както сам сочи в показанията си свидетеля Н. и посочените от детето изрази: селски тарикат и объркано дете. Може би най – тежкото нараняване на И., което майка му е причинила е това, че го е излъгала за местонахождението си на рождения му ден. Обясненията, дадени от съпруга на жалбоподателката – свидетеля Н., за причините за това нейно действие - да се предпази от бащата, с когото не е искала да има контакт са нелогични, понеже и четиримата (двамата родители, детето и съпругът на майката) са били на публично място, където трудно може да се очаква извършването от страна на М. на някакви опасни за въззивницата действия, а тя в този момент е била със съпруга, си който е бивш служител на МВР и затова би могъл достатъчно надеждно да я предпази.

Ето защо съдът намира, че по – неблагоприятната обстановка, в която детето би попаднало е тази, в която живее неговата майка. Затова следва да се предпочетат условията за отглеждане на малолетното дете, осигурени от бащата, който е пенсионер и нуждите на неговия син заемат основно място в ежедневието му, което се установява от показанията на свидетеля Н., който сочи, че за М. детето е номер едно и приоритет.