Решение № 635 от 01.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Перник, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20231720105729 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. А. Б..

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Поддържа, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на услугата „дялово разпределение“ за исковия период и на падежа – 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, поради което дължи и обезщетение за забава.

При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 17,40 лева, представляваща ½ главница за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.

05.2020 г. до м. 04.2022 г. за потребена топлинна енергия за апартамент, находящ се в **********, апартамент, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 1 депозиране на заявлението - 09.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 03,33 лева, представляваща ½ законна лихва върху главницата за периода от 16.07.2020 г. до 23.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 4767/2023 г. на ПРС, срещу отв. Т. А. Б., както и срещу Р. Т. Б. – при условията на разделна отговорност.

Ответникът Т. Б. е депозирал срочно писмен отговор, с който оспорва исковете като недоказани. Оспорва ищецът да е предоставял процесните услуги, чиято равностойност се претендира да бъде заплатена, както и доставена топлинна енергия. Оспорва се наличието на съглашение с ответника за индивидуално измерване. Наведени са съображения, че имотът се ползва от трето лице – Р. Б., с когото ответникът е страна по висящо производство за съдебна делба, поради което ответникът не е материално легитимиран по исковете. В о.с.з., проведено на 29.05.2024 година не оспорва факта, че е съсобственик на топлоснабдения имот.

Третото лице помагач – ФДР „ДИРЕКТ“ ЕООД е изразило становище за основателност на предявения иск, като в последно заседание излага данни, че осъществява услугата „дялово разпределение“ за процесната сграда.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане цената на услуга „дялово разпределение“ и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.

В настоящия случай вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство, изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за 2 енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – София“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., действали през процесния период.

Видно от приложените доказателства, същите са публикувани във в-к "Монитор" в сила от 10.07.2016 г. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.

София. В конкретния случай, отношенията по така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По делото не е спорно, а от представените писмени доказателства – удостоверение за наследници, постановление за вписване на възбрана, искова молба за допускане до делба и от изявлението на ответника в о.с.з., проведено на 29.05.2024 година и отделено от съда като безспорно обстоятелство, се установява, че съсобственици на процесния имот, находящ се в ***********, при равни квоти са Р. Б. и Т. Б., придобили имота по наследство от Т.С.Б. и А.Б.А. (Р. Б. – като техен син, а ответникът Т. А. Б. – техен внук, придобил идеалната част по право на заместване от сина на починалите и свой баща – А.Т.Б., починал на ************). На 27.12.2001 г. Р. Б. е депозирал до ищцовото дружество /с предишно наименование „Т.Р. София-Изток“/ заявление да бъде открита партида на негово име за процесния имот – досега водена на името на потребителя А.А.Б..

По аргумент от цитираните тълкувателни разяснения на ТР № 2/2017 г., и доколкото след придобиването на имота в режим на обикновена съсобственост по наследство с ответника, трето неучастващо по делото лице – Р. Б., е депозирал заявление за откриване на индивидуална партида на негово име за процесния имот и партидата на практика се води на негово име (видно от извлечението по сметки),

3

От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице, в което са посочени по компоненти задълженията, образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове.

Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане, напротив, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.

На следващо място, всеки от съсобствениците следва да отговаря до размера на задължението, съответстващ на притежаваната от него идеална част. Видно от доказателствата по делото, ответникът е собственик на ½ идеална част от процесния апартамент и следва да отговаря и за задълженията до този размер.

Тъй като ответникът няма качеството на ползвател на процесния апартамент, следва да отговаря единствено като съсобственик до размера на идеалната си част, а именно за ½ от разноските за недвижимия имот, независимо дали го обитава или не. След като заплати дължимата част, настоящият ответник може да предяви регресно искане срещу действителния ползвател – в случая другия съсобственик, за връщане на платеното от него по настоящото дело.

В допълнение, следва да се добави и че се установява действителното предоставяне на услугата „дялово разпределение“ за процесния имот по описания от ищеца и установен от вещото лице начин от фирмата за дялово разпределение (ФДР) „ДИРЕКТ“ ЕООД - трето лице помагач.

В тази връзка е представен и протокол от Общо събрание на етажните собственици, на което е взето решението им за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ именно от страна на „Техем Сървисиз“ ЕООД – протокол от 01.10.2001 година, като представител за процесния имот на Общото събрание е присъствал Р. Б. /л. 16 СРС/. Налице е и договор от 29.07.2015 г. /л. 32 и сл. на СРС/ с предмет предоставяне на услугата „дялово разпределение“ СЕС между ищеца и третото лице помагач за сгради в режим на етажна собственсост в гр. София, съгласно Приложение № 1 към договора /чл. 1 и чл. 2 от същия.

Представен е и договор № Д-0-69/03.06.2020 година с „Директ“ ЕООД – фирма за извършване на услугата „дялово разпределение“ за процесния период, считано от 01.05.2020 г. (чл.ІІ.1) до 01.05.2023 година, като от СТЕ се установява тя е предоставяла услугата „дялово разпределение“ по описания от ищеца начин и в посочения размер.

Разпечатката съдържа 34 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1cdb3ac-4cf4-4453-b4b5-a5219a785b00