Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1133 от 20.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 93/2026
Вид
Определение № 1133
Подписан
20.03.2026
В сила
20.03.2026
Състав
Николай Младенов, Виктория Валентинова Грънчарска, Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20261100600093 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от „М Лизинг“ ЕАД, подадена чрез адв. И.В.

- САК срещу определение от 13.11.2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав, постановено по н.ч.д. № 8137/2025 година по описа на Софийски районен съд, с което е потвърдено постановление от 30.10.2024 г. на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 15333/2013 година по описа на 01 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 41181/2012 година по описа на Софийска районна прокуратура, водено срещу К.И.К. за извършено престъпление по чл. 206, ал. ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се изразява несъгласие с изводите на първия съд и наблюдаващия прокурор, че в казуса липсват доказателство, от които да се достигне до категоричен извод за виновността на К.И.К.. В тази връзка се развиват аргументи, че е следвало да се съберат допълнителни доказателства касаещи обстоятелствата дали К. е длъжник на трети лица.

Жалбоподателят релевира възражения и в насока, че неправилно СРС е приел, че в случая не се доказва К. да е отказал връщане на процесните вещи. В заключение се прави искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за извършване на допълнителни действия по разследване.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК законосъобразността на определението на Софийски районен съд и постановлението на Софийска районна прокуратура за прекратяване на 1 наказателното производство намери следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление от 14.11.2013 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура с оглед данни за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С постановлението от 30.10.2024 г. на Софийска районна прокуратура, наказателното производство по досъдебно производство досъдебно производство № ЗМ 15333/2013 година по описа на 01 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 41181/2012 година по описа на Софийска районна прокуратура е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК по отношение на К.И.К. за престъпление по чл. 206, ал. ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК. В постановлението на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство се излагат доводи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установяват и не са събрани доказателства извършване на престъпление, като същевременно са налице гражданско правни отношения, споровете по които е следвало да бъдат разрешени по реда на ГПК.

В обжалваното определение Софийски районен съд се е солидаризирал с изводите на прокурора, като е акцентирал върху липсата на данни за юридическо или фактическо разпореждане от страна на лицето К.И.К. с инкриминираните вещи. СРС сходно на прокурора, изготвил процесното постановление, приема, че не са събрани необходимият обем от доказателства, че да се достигне до извод, че К. е имал намерението да свои процесните вещи, от една страна. От друга, проверяваната инстанция е достигнала до заключението, че в случая не се установява с изискуемата степен на категоричност, че К. К., първо, е сторил разпореждане с чужди вещи и второ, не е имал намерението да върне същите. Отделно от горното, СРС подробно е анализирал и отчел действията по разследването, осъществени в хода на досъдебното производство, както и доказателствата, събрани посредством проведените доказателствени способи. Именно след посочения анализ на събраните доказателства и проведените действия от страна на разследващите органи, съдът е достигнал и до извода, че в конкретния казус не са налице допълнителни доказателства, които следва да се съберат във връзка с вмененото на К. обвинение по чл. 206, ал. ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Въззивният съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от лице, което разполага с правен интерес да обжалва процесното определение.

Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна.

Както прокурорът, така и първоинстанционният съд при изграждане на фактическите си изводи по делото не са ценили превратно събраните в хода на досъдебното производство доказателства, нито са ги базирали на данни, несъбрани по реда и условията на НПК, т.е. атакуваният съдебен акт не е необоснован. Фактическите констатации, изведени на базата на 2 информацията, съдържаща се в доказателствените средства, събрани в проведеното до настоящия момент разследване по делото, са безпротиворечиви, като въззивният съд намира, че не е необходимо да се преповтаря приетата от първостепенния съд фактическа обстановка.

Посочените обстоятелства се установяват по безспорен начин, както от гласните доказателства, така и от писмените такива.

Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е детайлен, правилен и логичен, въз основа на него е установена по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, за която и както вече беше посочено по - горе, Софийски градски съд също така напълно споделя.

Правните изводи на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав за липса на престъпление по чл. 206, ал. ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено от страна на К.И.К., тъй като не са събрани доказателства за осъществяването на деяние са направени в съответствие с приетите за установени факти. За да е налице престъпление "обсебване" е необходимо от обективна страна на дееца да е предоставена на някакво основание чужда движима вещ ( респ. парична сума ), т.е. със знанието и съгласието на собственика и той да осъществява фактическа власт върху вещта да я владее или пази, което в конкретния казус се доказва както от множеството писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателствени средства. Следващата предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност за обсебване, обаче, освен продължаване упражняването на фактическата власт върху вещта, която деецът владее или пази, след отпадането на правното основание за това, и промяна на отношението към тази вещ ( намерение за своене на вещта ) е необходимо тези действия да бъдат противозаконни. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първонстанционния съд, че действително в хода на разследването не са установяват безпротиворечиви доказателствени източници за осъществено от К. противоправно действие, изразяващо се в противозаконно фактическо или юридическо разпореждане с процесните вещи. В този смисъл, липсват каквито и да е годни доказателства за конкретно обективирано отношение от страна на К.И.К. към инкриминираната превозни средства. В тази връзка са разпитани множество свидетели, събрани и приложени са писмени доказателства, разпитан е и обв. К.. Въпреки обаче проведеното пълно и всестранно разследване и положените от страна на разследващите органи усилия, не се достига до еднозначен извод досежно обстоятелството продължил ли е К. да се разпорежда с вещите, без да има правно основание за това, а също и имал ли е намерението да свои същите. От гореизложеното е видно, че в случая са налице гражданскоправни отношения и използването на институти на наказателното право се явява необосновано.

Както вече бе посочено, на ДП са извършени всички възможни 3 действия по разследването за събиране и проверка на доказателства и необходими за разкриване на обективната истина съобразно разпоредбите на чл. 13 и чл. 102 от НПК. Проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно. След приключване на разследването прокурора е изготвил Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП, като подробно е изложил правилно възприета фактическа обстановка, извършил е подробен анализ на доказателствата и същите са коментирани според точното им значение и смисъл, като при противоречие между тях е посочил кои възприема и защо и съответно на кои не дава вяра и защо. Възприемайки за правилно и законосъобразно прокурорското постановление и извършвайки анализ и излагайки собствени доводи относно фактическата и правна страна на разследваното деяние, районният съд не е допуснал нарушение на материалния или процесуалния закон, а също от своя страна е постановил обоснован и правилен съдебен акт.

С оглед изложеното, се явяват неоснователни и недоказани доводите във въззивната частна жалба, че обв. К.И.К. е задържал неправомерно процесните вещи и започнал да ги третира като свои, поради което бил осъществен съставът на чл. 206, ал. ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

По изложените съображения и настоящия съдебен състав изцяло се солидаризира с извода на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав по НЧД № 8137/2024 г. поради липса на доказаност на вмененото в отговорност на К.И.К. престъпление по чл. 206, ал. ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, І въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.11.2025 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав, постановено по Н. Ч. Д. № 8137/2024 г., с което е потвърдено постановление от 30.10.2024 г. на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство досъдебно производство № ЗМ 15333/2013 година по описа на 01 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 41181/2012 година по описа на Софийска районна прокуратура, по отношение на К.И.К. за извършено престъпление по чл. 206, ал. ал. 3, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5