Решение № 43 от 29.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Русе, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500819 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от И. К. И. и Е. С. С. против решение №874/16.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 54/2023 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от същите ревандикационни искове с предмет- сгради с идентификатори *** находящи се в дворно място в гр.Русе, ул.“*** ПИ с идентификатор ***, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по изложените в жалбите съображения. Претендират отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявените ревандикационни искове бъдат уважени. Претендират и разноските за производството.

Насрещната страна Р. В. Д. и И. К. Д. считат жалбите за неоснователни по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.

Р. В. Д. и И. К. Д. са обжалвали същото решение на РРС в частта, с която е уважен предявеният от И. К. И. и Е. С. С. ревандикационен иск по отношение 1 на 111/369 ид.ч. от дворно място, находящо с в гр.Русе, ул.“*** представляващо ПИ с идентификатор *** и е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение в тази част, както и в частта за разноските. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът се отхвърли. Претендират разноски за производството.

И. К. И. и Е. С. С. считат жалбата на насрещната страна за неоснователна по съображенията, изложени в отговорите по чл.263 от ГПК.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по предявените от И. К. И. и Е. С.

С. против Р. В. Д. и съпругът й И. К. Д. ревандикационни искове с правно основание чл.108 от ЗС, съединени с искане по чл.537, ал.2 от ГПК. Предмет на спора са 111/369 ид.ч. от дворно място, находящо с в гр.Русе, ул.“*** представляващо ПИ с идентификатор *** , заедно с построените в него сгради с идентификатори ***.2 и ***.3.

Искът, регламентиран в чл.108 от ЗС, е средство за правна защита на правото на собственост срещу владеещия имота без правно основание.

За успешно провеждане на исковата защита в доказателствена тежест на жалбоподателите в качеството им на ищци е да установят, че са собственици на процесното дворно място и на процесните сгради, както и че същите се владеят от ответниците Д. и Д. без правно основание.

В производството по делото жалбоподателят И. К е навел твърдения, че е придобил ½ ид.ч. от процесното дворно място въз основа на съдебно решение, спогодба и договор и се легитимира с нотариален акт № *** на РН, а Е. С. е навела твърдения, че е собственик на другата ½ ид.ч. от дворното място по силата на договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт – вх.рег.№ 1*** г. на СВ-Русе. И двамата са навели доводи, че като съсобственици на дворното място при равни права по приращение са собственици и на 2 процесните сгради.

Жалбоподателката Р. Д. е оспорила основателността на иска с доводи, че е собственик на процесните ид.ч. от дворното място и двете процесни сгради въз основа на давностно владение. Същата се е легитимирала като собственик с нотариален акт – вх.рег.№ ***. на СВ-Русе.

В настоящото производство всяка от страните по делото заявява самостоятелни права върху процесните имоти, поради което в доказателствена тежест на всяка от тях е да установи в процеса субективното си право- съответния фактически състав на заявеното от тях придобивно основание.

За установяване на правото си на собственост жалбоподателите И. К. и Е.

С. са релевирали писмени доказателства-нотариални актове за сключени сделки и одобР. спогодба за делба.

От събраните писмени доказателства е установено, че с нотариален акт №*** г. за покупко- продажба ЛХК е придобила правото на собственост върху 1/2 идеална част от дворно място с площ 306,3кв.м., заедно с целия горен етаж от построената в него къща и половината шапрон, израден в същото място. С договор от 09.08.1961 г. ЛХК е продала на ВАГ собственият си горен етаж от старата жилищна постройка, заедно с шапрона, без дворно място, всички построени на ул.“*** парцел *** в квартал 605 по плана на гр. Русе. С нотариален акт №*** г. за покупко- продажба ППБ е придобила собствеността върху долния бечов етаж, със застроена площ от 30 кв.м., заедно с ½ ид.ч. част от шапрона. С нотариален акт №***. ППБ е прехвърлила на ЕИС долния бечов етаж, застроен върху 30 кв.м., състоящ се от стая и кухня, заедно с ½ ид. част от шапрона.

С нотариален акт №*** г., издаден въз основа на съдебно решение и спогодба И. К. И. и ЛК са били признати за собственици на ½ ид.част от дворно място с площ 306,3 кв.м., заедно с апартамент на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, построена на източната страна на дворното място, състоящ се от три стаи, ниша, баня - тоалет и коридор с общ вход за двата етажа, таван, заемащ южната половина от целия таван с маза, състояща се от две клетки, разположена в южната страна на сградата под двете стаи, ½ ид.ч. от външния тоалет и ½ ид. част от от останалите подобрения в двора, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата. С договор за прехвърляне на недвижим 3 имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нот.акт.№ 120/03.12.1993 г. ЛК е прехврълила на И. К. притежаваните от нея права от гореописания недвижим имот.

С нотариален акт №192, т.ІІІ, peг.№3725, дело 148 от 18.10.2001 г., за покупко- продажба на недвижим имот Е. С. С. е придобила 1/2 идеална част от дворно място с площ 306 кв.м., заедно с втори етаж, обособен в жилище, от построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня с ниша, баня, килер, антре, ведно с две избени помещения към улицата и таванско помещение към улицата, клетка от дворищния клозет към къщата и ½ ид.ч. от общите части на сградата.

Цитираните документи сочат, че по силата на правни сделки И. К. и Е. С. са придобили правото на собственост върху процесното дворно място при равни права. Същите са установили в процеса принадлежността на правото на собственост върху дворното място и изградените в западната му част сградипредмет на спора и на своите праводатели. Процесните сгради, обозначени като друг вид страда за обитаване и складова сграда /шапрон/ са били построени в притежаваното от ищците дворно място. Доколкото същите са установили по категоричен начин правото си на събственост върху процесното дворно място, по силата на приращението те се явяват и собственици с равни права на процесните сгради, построени в него.

Жалбоподателката Р. Д. е заявила самостоятелни права върху процесните сгради и съответните ид.ч. от дворното място. По делото същата се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за придобавене на собствеността по давност.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/21.03.2013 г. по т.д.

№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 483 от ГПК/отм./, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, защото като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то констативния нотариален акт, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е 4 собственик. Оспорването може да се изразява, както в доказване на свои права, протИ.поставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.

За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 от ГПК, тъй като не касае истинността на документа, а съществуването на удостовереното с него право.

Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, каквото е налице в настоящият случай, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Въз основа на релевираните по делото доказателства ищците И. К. и Е. С. установиха по делото, че са собственици по силата на приращението на процесните сгради и съответните ид.ч. от теР.. Чрез предяването на иска същите са оспорили удостовереното в констативният нотариален акт, поради което в тежест на ответницата Р. Д. е да установи, че е придобила правото на собственост в резултат на давностно владение. Същата следва да установи по делото, че жалбоподателите са изгубили собствеността си поради придобИ.е на правото на собственост от нейна страна в резултат на давностно владение.

Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност- изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68 от ЗС. Владението съгласно цитираната правна норма включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент- вещта да се държи като своя.

За оборване на легитимиращото действие на акта, както и за установяване 5 на удостовереното в него придобивно основание страните по делото са ангажирали гласни доказателства, както и СТЕ.

Със заключението на приетата експертиза е установено, че сграда с идентификатор ***.2 не отговаря на изискванията за жилищна сграда, поради което е с предназначение- друг вид сграда за обитаване, а сграда с идентификатор ***.3 е складова /шапрон/.

Процесните сгради във вида, в който съществуват, нямат характер на самостоятелен обект, поради което не могат да бъдат предмет на сделки, съответно не могат да се придобият по давност. С оглед на това доводите на Д., че е придобила същите в резултат на изтекла в нейна полза придобивна давност се явяват неоснователни.

Дори да се приеме, че процесните сгради могат да бъдат придобити по давност, то в процеса Р. Д. не е установила елементите от фактическия състав на посоченото придобивно основание.

По делото не са релевирани конкретни твърдения и съответно няма доказателства, които да установяват от кой момент тя или нейните наследодатели са установили фактическа власт върху тях, нито доказателства, че са ги своили. В процеса същата следва да установи началния момент, от който тя и нейните родители са установили фактическа власт върху имота, както и да установи своенето му, за което няма доказателства.

Извод в подкрепа на тезата на Д. не може да се изведе от представения договор от 09.08.1961 г. и от събраните по делото свидетелски показания.

Договорът от 09.08.1961 г. по правната си същност съставлява предварителен договор за покупко- продажба с предмет- горен етаж от стара жилищна постройка, заедно с шапрона, без дворното място, построени в парцел *** в кв.60 по плана на гр.Русе, но от същият не може да се установи кога този имот е предаден на купувача- ВАГ. По делото няма други доказателства, които да установяват от кой момент ВГ и съпругата му Х са се нанесли на втория етаж на тази сграда, нито относно момента, от който са упражнявали фактическа власт върху цялата сграда. С показанията на св.П се установява, че от дълги години в „малката къща“ са живели Х и В, но на първия етаж живели и други хора, че първо починал В, а след това и жена му, както и че след тяхната смърт Р. Д. наглеждала къщата. Показанията на този сведетел са общи, непоследователни и въз основа на тях не може да се обоснове извод, че 6 родителите на ответницата Д. са владели процесните сгради и прилежащия към тях терен.