Решение № 7045 от 23.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7045 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТОЮ ХР. ЗГУРОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело № 20211110126366 по описа за 2021 година

Предмет на делото е предявеният от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ............... против Е.А. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 600 лв., представляваща главница по сключения между ответника и „4финанс“

ЕООД,

ЕИК

....................,

Договор за кредит

№

9927933002/10.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2021 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.

Претендираните от ищцовото дружество права произтичат от твърденията, че между ответника Е.А. П. и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит от разстояние чрез подаване на заявка от ответника за отпускане на сума в размер на 500 лв. на 10.03.2017 г. и на сума в размер на още 100 лв. на 20.03.2017 г., които били предоставени чрез два превода посредством „Изипей“ АД съответно на 10.03.2017 г. и на 20.03.2017 г.

Посочва се, че договорът бил сключен през системата на “Вивус” на интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg и за него били приложими Общи условия, предоставени на кредитополучателя.

Поддържа, че в договора било уговорено падежът на задължението за връщане на сумата да е на 09.04.2017 г. Твърди, че въпреки настъпването на падежа, плащане не последвало. Посочва, че на основание сключен Договор за прехвърляне на 1 вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. кредиторът по процесния договор за кредит от разстояние „4финанс“ ЕООД е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си срещу ответника Е.А. П.. Сочи, че за извършената цесия било изпратено уведомление до ответницата, което се върнало като непотърсено.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираната сума.

В законоустановения срок постъпи отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения попечител и нейн баща Анастас Петров Пейков.

С него предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Твърди се, че цесията не е била съобщена на длъжника, както и че предвидената в договора възможност за кредитора да прехвърли вземането си представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП и чл. 18 ЗЗП, съответно е нищожна и извършеното прехвърляне на процесното вземане не е породило действие, поради което ищецът не е надлежна страна в процеса.

Оспорва се претендираната с исковата молба сума по размер, както и твърдението, че ответникът е получил сумата по процесния договор. Излагат се твърдения, че ответникът страда от биполярно афективно разстройство от 2008 г., което нарушава дееспособносттаи възможността да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, поради което се поддържа, че в процесния период същата не е разбирала свойството и значението на постъпките си и не могла да ги ръководи. Предвид последното се твърди, че процесният договор е сключен при грешка, измама или заплашване. Посочва се, че доставчикът е нарушил чл. 8, чл. 9, чл. 10 и сл. от ЗПФУР, тъй като не е предоставил своевременно на потребителя определената в закона информация. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника му ю-т Енев, който поддържа предявения иск, моли съда да го уважи и релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на пълномощниците на ответника адвокатски възнаграждения.

Ответикът не се яви лично в съдебното заседание, тя беше представлявана от пълномощниците й адв.К. и адв.Ганчева, които оспорват предявения иск, навеждат новото възражение, че договорът не е бил сключен, защото не е подписан е електронен подпис от доверителя им, молят съда да отхвърли иска и претендират за разноски по делото.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

2

С доклада по делото за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса беше обявено обстоятелството, че между ответника и „4финанс“ ЕООД е сключен Договор за кредит № 9927933002/10.03.2017 г., по който ответникът е длъжник, доколкото в отговора на исковата молба се сочи, че той е сключен от нейно име.

Видно от приетите като доказателства по делото Договори за кредит №9927933002/10.03.2017г. и №99227933002/20.03.2017г.(специални условия) и Общи условия към договора за кредит, съгласно чл.1.1 и 1.8 от общите условия към договора, кредитополучателят трябва първо да подаде искане за отпускане на кредит, регистрира се началната страница vivus.bg, като след регистрацията стандартен европейски формуляр и проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя, който трябва да го прочете и ако го приеме да го подпише електронно като натисне бутон „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ се счита, че кредитополучателя е получил предварителната договорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, подписал е всяка страница на договора за кредит и на Общите условия, доколкото същите са представени на траен носител, включително в подсигурен PDF формат, който не позволява да бъде изменян.

С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора и стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит в с кредитора и се съгласява последният да преведе сумата на кредита по сметка на кредитополучателя или по избран алтернативен начин. С подвърждаването, кредитополучателят изрично се съгласява кредиторът да предостави и преведе сумата по кредита по сметка на кредитополучателя преди изтичането на 14-дневния срок за отказ от договора. Според чл.2.1 от общите условия кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, като се свърже с кредитополучателя и му даде изричен отговор. В чл.3.1 е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. За целта, след като кредитополучателят натисне бутон „подпиши“ кредиторът изпраща до него подвърждение под формата на имейл на посочения в профила на кредитополучателя електронен адрес, с който потвърждава сключването на договора за кредит.Страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие с чл.13, ал.4 ЗЕДЕП.С потвърждението по електронна поща от кредитора се счита, че последният е подписал всяка странижа на договора за кредит и Общите условия, доколкото същите са представени на траен носител. След сключването на договора по този начин, кредиторът незабавно превежда сумата по кредита по сметката на кредитополучателя или по алтернативен 3 начин, избран от последния.

Кредитът е отпуснат за сумата от 600 лв., при лихвен процент 40,88 % и ГПР от 49,80%, като кредитополучателят е следвало да върне кредита ведно с договорната лихва в общ размер на 19,08 лв. на 09.04.2017г.

От Разписки за извършено плащане от 10.03.2017г. и 20.03.2017г., както и от разписки представени от „Изипей“ АД от същите дати се установява, че въз основа на двата договора за кредит съответно на 10.03.2017г. и на 20.03.2017г. ответникът е получила от „Вивус“ сумите от 500 лв. и 100 лв.

С договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. „4Финанс“ ЕООД е прехвърлило в полза на ищцовото дружество единствено вземането по Договора за кредит №9927933002/10.03.2017г., но не и това по Договора за кредит №99227933002/20.03.2017г. Цедента е упълномощил цесионера да съобщи на длъжниците за прехвърлянето на вземанията спрямо тях в полза на „Кредитреформ България“ ЕООД.

От Решение №1277/21.02.2019г., постановено по гр.д.12490/2018г. по описа на СГС, вляло с сила на 28.03.2019г., Удостоверение от Столична община от 23.04.2019г. и медицински документи се установява, че ответникт Е.П. от 2008г. страда от „Биполярно афективно разстройство“, което представлява психично заболяване и клинично протича с т.нар. две фазивлошавания с манийна и депресивна симптоматка, като докато болните са в манийна, смесена или депресивна фаза е налице продължително разстройство на съзнанието, и в тези състояния те не разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Установено е и, че у ответника е налице и синдром на алкохолна зависимост. Е.П. е поставена под ограничено запрещение, считано от 28.03.2019г., а баща й Анастас Пейков е определен от органа по настойничество и попечителство за нейн попечител.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит (ЗПК) "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако 4 документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно ал.2 на чл. 5 от ЗПК.

Електронното изявление съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЕДЕП е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, съгласно който в редакцията му към сключване на процесния договор, за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но и допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП. При установяване на тези предпоставки, следва да се обоснове извод, че е създаден и подписан електронен документ. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (В този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).