Решение № 2097 от 28.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2097 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100511988 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №16432 от 02.09.2024г., постановено по гр.дело №68938/2023г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в, са отхвърлени предявените от Н. Н. Н.ова с ЕГН:********** срещу „Вивус БГ“ЕООД с ЕИК:202393458, искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните договор за паричен заем №9725130008 от 02.02.2023г., предвиждаща такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на посочената клауза, сума в размер на 123,15 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че в договора между страните грешно е посочен размера на ГПР, а действителният такъв е многократно по-висок и надхвърлящ прага по чл.19, ал.4 от ЗПК. С клаузата за бързо разглеждане във финансова тежест на кредитополучателя била възложена услуга, свързана с отпускането на кредита, с единствената цел да се заобиколи горепосочената разпоредба на ЗПК и на практика представляващо скрита лихва. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазването на чл.11, т.10 и 11 от ЗПК. Претендира отмяна на обжалваното решение, уважаване на исковете и разноски за двете съдебни инстанции.

1

Въззиваемият ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.

Клаузата за такса за бързо разглеждане на искане за отпускане на потребителски кредит може да бъде преценена като неравноправна, ако не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, както и ако създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните. Клаузата би била неясна и/или неразбираема, когато не са посочени факторите и компонентите, които формират размера на таксата или възнаграждението. Ако таксата за бързо разглеждане не е задължителна и не увеличава шансовете за отпускане на кредита, противоречие с изискванията на чл. 143, ал. 1 ЗЗП би произтекло от поставянето на потребителя в състояние да не може да прецени икономическите последици от сключването на договора. Съгласно практиката на ВКС, клаузи, които не са индивидуално уговорени и не предвиждат ясни условия за прилагане, могат да бъдат обявени за неравноправни. Следователно, исковете биха били основателни, ако таксата за бързо разглеждане не е ясно обоснована и не е свързана с конкретни услуги, предоставяни на потребителя.

Съгласно т.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит на ответника, искането за отпускане на кредит се разглежда в рамките на седем календарни дни от датата на получаването му. В т.4.1. е предвидено, че на заявителят е предоставена възможност да 2 заяви изрично допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението- в рамките на 15 минути от подаване на искането. Подчертано е, че тази услуга е допълнителна и незадължителна за отпускането на кредита. В т.4.4 е описано подробно как се формира таксата за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, а в т.4.5. изрично е посочено, че заявяването на услугата няма отношение към преценката за отпускане на кредита и не увеличава възможността на заявителя да получи кредит. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд в обжалваното решение, че изискването на §1, т.1 от ЗПК е неприложимо, доколкото въпросната услуга не е пряко свързана с отпускането на кредита и не е задължително условие за сключването на последния. В този смисъл не е налице и нарушение на посочените от жалбоподателя – ищец разпоредби на ЗПК.

Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не е направил разноски и е бил защитаван от юрисконсулт. Предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 25 евро.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №16432 от 02.09.2024г., постановено по гр.дело №68938/2023г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в.

ОСЪЖДА Н. Н. Н.ова с ЕГН:********** да заплати на „Вивус БГ“ЕООД с ЕИК:202393458 сумата от 25 евро- възнаграждение за юрисконсулт за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3