Определение № 1069 от 10.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1069 гр. София, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601346 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 440, ал.2, във вр. с глава 22 от НПК.

Делото е образувано на основание постъпила частна жалба на *** Р. Д.

- ИФ Началник на Затвора в град София с изх. № 10712 на 10.10.2025г.подадена от пенитенциарното заведение, която е постъпила с вх.№ 118744. на 13.10.2025 г. в СГС. Жалбата е адресирана до Софийски апелативен съд. Атакува се Определение № 4909 по ЧНД 6147 по описа за 2025 година на Софийски градски съд постановено в публично съдебно заседание от 03.10.2025г. постановено , с което на основание чл.439 НПК е постановено „Условно предсрочно освобождаване“ за остатъка от 1 година, 3 месеца и 7 дни , към дата 03.10.2025 година, от наложеното“ по НОХД № 301/2023 година на Окръжен съд – Пловдив на лиш. от свобода К. А. П. наказание„Лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 9 месеца.

Основното съдържание на частната жалба е следното:

Определението на СГС по отношение предпоставката - данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение е неправилно. Ккатегорични доказателства за поправянето не са налице.

Условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен и несъмнен начин поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, като не представлява 1 институт с автоматично приложение след изтърпяване на определена част от наказанието изискуема като първа предпоставка. Софийски градски съд кредитира неправилно е кредитирал само положителните елементи от доклада на ИСДВР, без да коментира и обсъжда дефицитната зона - отношение към правонарушението е посочено, че осъденият омаловажава извършеното, намира оправдание в наличието на финансови проблеми, че е налице е завишена самооценка, че мотивацията му за промяна е лабилна и счита присъдата си прекалено дълга.

Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на определението на СГС за приложението спрямо осъдения П. условно предсрочно освобождаване.

Протест от прокуратурата срещу определението на СГС не е постъпил.

След като се запозна с материалите по делото настоящият състав на Софийски апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима , тъй като е подписана от активно легитимирано лице по чл. 440 ал. 2 от НПК и депозирана е в срока за атакуване на определението, което налага да бъде разгледана по същество.

От материалите по делото е видно, че осъденият К. А. П. е постъпил в затвора София на 13.03.2023 г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца проведено по реда на чл. 68, ал. 1, от Н, като считано от 03.04.2024 г. е започнал да търпи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 9 месеца, определено му по НОХД 301/2023 г., по описа на Окръжен съд -Пловдив, за престъпление по чл. 354, а от НК, с приспадане на задържане в размер на 5 месеца и 1 ден.

От изготвената и приложена в първоинстанционното дело актуална справка за правното положение на осъдения е видно, че към 03.10.2025 г. осъд.

П. фактически е изтърпял наказание в размер на 1 година, 10 месеца и 21 дни, като му остават да изтърпи 1 година, 3 месеца и 20 дни. Следователно е изтърпял повече от ½ от наложеното с присъда наказание, като е налице една от предпоставките по чл. 70, ал. 1, т . 1, от НК за постановяване на „Условно предсрочно освобождаване“.

Определението на СГС в тази част е правилно и законосъобразно.

В определението си първият съд е отчел наличието на противоречиви 2 становища между страните по делото за това дали е налице предпоставка осъденото лице да е дало доказателства за своето действително ефективно и необратимо поправяне и превъзпитание. Според осъдения предпоставката е налице, докато представляващата Началника на Затвора в София инсп. Г. и прокурорът са изразили съмнения.

За да постанови решението си първоинстанционният съд се позовал преди всичко на доклада по чл. 437, ал. 2 от НПК изготвен от ИСДВР. От съдържанието на доклада става ясно, че осъденият К. П. е изпълнил почти всички цели, които са му били определени с първоначалният план за изпълнение на присъдата. Той е преминал от „Строг режим“ към „Общ режим“, а след това към „Лек режим“. Заслужил е множество награди, като се е стигнало дори до награда „домашен отпуск, като наградите са много на брой и не са налице данни да е бил наказван. От началото на настоящата година годината осъденият дори е работел трайно извън пределите на ЗО - Казичене, като от месец март му е било позволено външно нощуване на този обект.

Всички рискове за евентуално извършване на ново престъпление са определени като ниски.

По отношение на наличието на значителен срок за доизтърпяване Софийски градски съд обосновано е стигнал до извод, че само това обстоятелство не би могло да бъде аргумент за оставяне без уважение на искането за условно предсрочно освобождаване, тъй като законът изисква за приложението на института едно лице да е изтърпяло половината от наложеното му наказание.

Осъденото лице според документите в затворническото досие по категоричен начин е дало доказателства за поправянето си демонстрирайки поведение, надхвърлящо обичайното при изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Софийски градски съд е кредитирал с основание положителните елементи от доклада на ИСДВР, но е взел решение по вътрешно убеждение не само въз основа на този доклад, а и въз основа на останалите доказателства по делото, каквито са посочените по-горе последователно преминаване от строг, към общ и лек режим, многобройните наглади, липсата на наказания.

Ето защо изброените в жалбата на Началника на затвора дефицитни зони не представляват основание за ревизия на първоинстанционното решение 3

Освен това с определението на СГС е постановено прилагането на мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, в определения изпитателен срок, приложението на посочената пробационна мярка представлява възможност при прилагането й да бъдат преодолени установените дефицитните зони в отношението към правонарушението.

По изложените причини апелативния съд намира доводите в жалбата на жалбоподателя неоснователни, като същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение потвърдено.

Предвид горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4909 постановено по ЧНД 6147 от 2025 година на СГС, с което е постановено „Условно предсрочно освобождаване“ за остатъка от 1 /една /година, 3 /три/ месеца и 7 /седем/ дни , считано към 03.10.2025 г. на лиш. от свобода К. А. П., с ЕГН: **********, от наложеното му по НОХД 301/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив наказание 3 години и 9 месеца „Лишаване от свобода“, като се определя изпитателен срок в размер на 1 година, 3 месеца и 7 дни и ПОСТАНОВЯВА по време на този срок прилагане на пробационната мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4